Какъв народ сме ние...

Априлското въстание най-точно, според мен, отразява психиката на нашия народ и тя е гениално закодирана  в шедьовъра на  Захари Стоянов „Записки по българските въстания”. Неотдавна  БНТ повтори, за кой ли пък вече, ”Записките” на  забележителния наш сценарист Веселин Бранев, филм, в който отново се  натъкнах на няколко неочаквани прозрения. Първото от тях беше, когато един турски офицер запита един наш въстанал чорбаджия, който някога го бил посрещал в богатия си дом и му угаждал  с какво ли не.

–Лошо ли ти беше тогава?

- Не -отвърна му българина.

- Тогава защо въстана срещу нас?

- От срам, че те посрещах така безроптно - отвърна българинът.

Това е такова откровение за нашата чисто българска психика, че просто, здраве му кажи. Ами другото - когато впрегнатите като добитък въстаници бяха накарани от  турците да преминат през придошлата река и, който от тях оцелее, оцелее. И те преминаха  и оцеляха, представете си. Какво по-голямо унижение за роба, каква по-голяма издръжливост и жажда за живот у него! И какви по-големи, драматични теми за размисъл върху собствената му съдба! Той е възторжен и слаб пред жестокостта, патетичен, ако го подкрепи силният, а жалък и молещ пред ятагана, готов да го посече. Който от нас, с ръка на сърцето, заяви, че никога не е изпитвал подобни чувства, а е в състояние да бъде като Ботев и Левски в определени моменти, нека  се опита да го докаже. Ще му се поклоним, както се казва.

Само че ние отдавна сме съвсем други. Само че ние отдавна сме мислещи и можещи. Само че ние се опитваме да бъдем честни и почтени и искаме и от другите тъкмо това -  нищо друго.

Единственото, което можем да кажем за нашия собствен народ е, че е възприемчив, ученолюбив и разумен, нещо, което неистово  желаем да видим и у нашите собствени политици....

Александър ТОМОВ