Кирил Кадийски отново във френския ефир: Когато не си левак, може да си и „модерен ляв” и „модерен десен”.

- Господин Кадийски, на 18 август името Ви отново се носеше във френския ефир. Едночасовото култово предаване на Паскал Пайен-Апензелер, този Бернар Пиво на френското радио, и този път беше посветено на Вас, най-превеждания в момента български поет в чужбина. Достатъчно е да споменем, че само във Франция Вашите книги надхвърлят двадесет заглавия.

- Повод за интервюто и богатия рецитал беше моето участие в прочутия „Базар на поезията” в Париж, на площад „Сен Сюлпис”. Тази година беше 40-ото издание на базара и бях поканен да раздавам автографи на последната ми книга Selva oscura, великолепно издание на лионското издателство „Жак Андре” в превод на Силвия Вагенщайн с предговор от Жан Оризе. Радвам се, че имах възможност да се срещна със свои приятели и почитатели като поетите Ги Гофет, Марк Делуз, Клодин Елф, с преводачката си Никол Лоран-Катрис, с преводача на моята есеистика Красимир Кавалджиев. Тези срещи бяха и с леко горчив привкус – няма ги вече Пиер Остер и Бернар Ноел, Мари-Клер Банкар и Клод Мишел Клюни.

Но животът продължава... Паскал Апензелер успява винаги да формулира въпросите си по един лапидарен начин, за да може да не закъснява и точният отговор, чието начало често се намира в самото питане.

- Тъй като сте се занимавали с велики класически автори, днес как бихте определили мястото на Кирил Кадийски сред предходниците, към кое течение принадлежи, или той самият си е създал течение?

- Елегантно провокативно. Но втората част на отговора се крие и в едно вече споделяно и сред френските поетически кръгове изявление на Жан Оризе относно самобитността на българския поет - и аз да се изразя елегантно самонадеяно: „Не познавам подобен поетически почерк в съвременния литературен процес нито във Франция, нито другаде”. А преди повече от 15 години ”Нувел Обсерватьор” беше още
по-категоричен с изнесеното в самото заглавие: ” Най-големият жив български поет!”

Ако бях по-малко тщеславен, щях да го премълча, но това е известно и на нашите ценители на поезията. Пък и къде по-хубаво е това, отколкото да пишат: Кирил Кадийски е българският еди кой си. То не бяха: българската Тина Търнър, българският
Меси, българския Толстой.

Преди 30 години на един кораб в Егейско море по време на литературно четене румънски колега се провикна: „Кадийски е Стоичков на българската поезия!” Но това друго, шега някаква. Когато не си левак, може да си и „модерен ляв” и „модерен десен”. При условие, с краката риташ, а не пишеш. Така, де... Отплеснах се

- Френският радиоводещ, чиято ръка е винаги на пулса на времето, не пропуска да зададе един изключително важен екзистенциален въпрос: „... дали се занимавате с теми, които са вечни или са теми, които се покриват с тези на поезията, или пък това са изключително ваши теми? Дали животът и смъртта са част от вашето отчаяние?

- Дори хаосът е някакъв порядък, винаги има ред в света и проблемът с този ред е, че той е извън нас и че човечеството, от една страна, не умее добре да се приспособи към факта, че всичко е смъртно и в същото време да разбере, че над нас има обща организация на вселената и че ние принадлежим към тази универсалност, където и да сме, живи или мъртви.

-  Бихте ли обяснили смисъла на този текст, защо го наричате „Антично бъдеще”? И читателят, както и радиослушателят, се досещат, че разговорът е провокиран от най-важния за момента проблем: войната в Украйна.

- Моят отговор е кратък и ясен: „ ...войната е сестра на смъртта. Тя не само й доставя жертви, но често върши и черната работа – убива ги и така я освобождава да действа на още по-голям терен.

Преди близо сто години Герника е град, или един от градовете, разрушени до основи. Днес се руши планетата... Но както казва Паскал Апензелер, и в хаоса има някакъв порядък. Светът няма да се откаже от символите X и Y, само защото зад тях се е лепнал този противен знак Z... Разговорът беше провокиран, както може би ще се досетят и нашите читатели, от книгата ми, излязла преди година под заглавието „Под синьото небе над жълтите жита”, а преди две-три седмици, вече във второ разширено издание, като „Новата Герника”. В момента работим над френската й версия

- Още се помни как в началото на тази година Българският културен център в Париж категорично отказа не само участие, но дори и присъствие на фестивала на изкуствата в Иер, където вашето представяне беше ключово, по простата причина,
че се готвели за... избори и отказа дори залата на центъра за ваша поетическа вечер, тъй като била заета... до края на годината. Как си го обяснявате?

- Не се нуждае от обяснение. Знае се. Фамозната директорка на БКЦ в Париж. на въпроса ми в коя сфера в областта на културата и изкуствата е силна, след като отива директор на такова отговорно място, беше пределно откровена да ми каже с една ехидна усмивка: ”Аз съм силна в други сфери!”

Е, докато силните в „други сфери” представляват България и у нас, и в чужбина, клетото ни отечество ще е на това дередже.

Ликовете на Ботев и Левски отдавна са по шишкавите гърбове и шкембестите кореми на внуците на Мазната...

Въпросите зададе: Красен Костадинов