Коалицията BOYGEORGE

Пламен Асенов

След последната среща и постигнатите договорености между премиера Бойко Борисов и президента Георги Първанов вече е категорично ясно, че в българския политически живот стигнахме до открита коалиция между тях двамата, която, по примера на звездната двойка Бранджелина, може да се нарече BOYGEORGE. Асоциации с известния едноименен певец също могат да се правят, но се страхувам, че поради неговата двуполова природа това ще измести фокуса. Такива асоциации ще снижат общото ниво на разговора и няма да са много продуктивни - доколкото в нашия случай не говорим за един талантлив певец, раздвоен сексуално под светлината на прожекторите, а за BOY и GEORGE, двама артисти-любители, вплетени в прегръдка на политическата сцена в малкия провинциален театър “България”.

Постигнатата от тях сглобка се вписва като библейския генезис в поредица събития от политическия живот през последните месеци.

В началото бе брадвата. На изборите през миналата година тя бе размахана в кампанията “Бой-Костов”. С нея комунистите не постигнаха нищо, освен че сами се удариха по главата с тъпото на инструмента, който бяха приготвили, за да удрят другите. В определени среди и досега се изказва съжаление, че те не се млатнаха с острото на въпросната брадва, но повечето хора са наясно, че тя даже остро нямаше, защото, при тяхната некадърност, не са могли да я наточат както трябва. Всъщност, това само потвърждава отдавна забелязаната тенденция, че по нашите земи некадърният често е късметлия, макар да не е ясно защо винаги така става. От друга страна – то и с тъпото доста боли.

После, в един момент от същата тази предизборна кампания, нещата започнаха да изглеждат така, сякаш Бой-Костов а-ха да се превърне в BoyСтанишев. Което ще рече – независимо колко здраво баткото Бойко ще напляска момчето Сергей, работата звучеше като опечена за създаване на управленска коалиция БСП-ГЕРБ. Или може би даже не звучеше, ами направо си миришеше на опечена. Аз лично дори заложих едни последни пет лева на тази опция. Верно, загубих ги, защото, формално погледнато, такава коалиция не се създаде. Но пък никой и досега не е дошъл да си потърси паричките, сигурно защото добре се бях аргументирал.

Тогава аргументите ми бяха три. Първият – явното нежелание на Бойко Борисов и на партия ГЕРБ да имат каквото и да било общо с наличните демократични десни партии както по време, така и след изборите. Второ – характерът на ГЕРБ като популистка партия с неясна политическа физиономия, като партия на личната тактика, а не на политическата стратегия. И трето – едно категорично твърдение на Румен Овчаров, че този път следизборната коалиция в България е спазарена далеч преди самите избори.

Като гледам сега от дистанцията на времето, първите два аргумента продължават да си бъдат напълно валидни, само третият сякаш малко се клати. Но така е като се доверява човек на комунистически приказки. И освен това клатенето е привидно, защото дори и лъжата на Овчаров май вече не изглежда съвсем лъжа. Нещо повече, може да се сметне, че тогава той каза истината, а заради двусмислието в думите му, хората като мен сами се подведоха да мислят в посока на възможно най-простата комбинация - БСП-ГЕРБ.

Очевидно работата в действителност е била много по-сложна, по-тънка и по-дълбока. Тя се кри дълго време от обществеността, но в началото на тази седмица коалицията BOYGEORGE най-после бе публично оповестена. Какво се случи на прословутата среща между двамата? Президентът привика премиера на спявка, след което стана ясно, че те са обсъдили и постигнали съгласие по.....ветото, което Първанов смята да наложи върху два закона.
Както преди време никаква работа нямаше Борисов да обсъжда с Първанов уволненията и назначенията в ДАНС, а също и на разните посланици, така сега пък Първанов нямаше никаква работа да обсъжда с Борисов собственото си вето. То по Конституция е негово суверенно право.

Както личи от тематиката на законите, по които бе постигната договореност, цялата работа беше чист пазарлък, с печалба от който разбираемо излезе водещата в коалицията BOYGEORGE фигура - GEORGE.

От една страна в Закона за отбраната и въоръжените сили се връща старото положение, при което президентът, пряко чрез генералитета, държи ръка над армията и има възможност да прави въртели на премиера винаги, когато намери за добре. Но това е малката беля. Голямата е, че по този начин на практика отново за неизвестен брой години се стопира възможността да се извършат истински реформи в плачещата за реформи БА.

Не съм сигурен дали бившият министър на отбраната Николай Младенов и настоящият - Аню Ангелов, са останали наистина убедени от обяснението, предложено от страна на политическия им началник Бойко Борисов - че това се прави с цел ГЕРБ да не създава проблеми сама на себе си утре, когато вземе и президентската власт.
Според мен постигането на подобни договорки и плетенето на козни съвместно с Първанов би трябвало да е най-краткия път към това ГЕРБ както утре, така и вдругиден да не види повече никаква власт, но подобно решение все пак е в ръцете на българина като цяло.

Вероятно от кумова срама ветото, свързано със запазване на президентското влияние върху генералите и намесата на президента в работите на армията в мирно време, е съпроводено и от друго вето - върху наистина антидемократичните промени, приети наскоро със Закона за митингите. Така недоволните българи засега ще запазят правото си да протестират пред Парламента, Президентството и Министерския съвет. Не, всъщност не го запазват, а то великодушно им се преотстъпва от коалицията BOYGEORGE.

Е, никой не спомена, че въпросната коалиция, освен дето вече срещна вътрешна съпротива по тази тема, щеше да изяде и някой шамар от ЕС заради недопустимо ограничаване на гражданските права, тоест, така или иначе щеше да се наложи забраните да бъдат отменени. Но пък `що да се пълнят ушите на гражданите с излишни подробности?
Така или иначе обаче, главният факт е, че по принцип президентът нямаше нужда да съгласува което и да е вето. И по принцип премиерът нямаше нужда да му ходи на крака, за да се съгласи с ветото. Точно това ме навежда на мисълта, че цялата работа беше организирана именно като представително мероприятие, на което официално да се обяви създаването на двойната коалиция BOYGEORGE.

Поне от декември насам, с постигнатия необявен консенсус за руските енергийни проекти в България, тази коалиция се пече пред очите на всички ни. Само не беше ясно двойката ще се официализира ли или ще продължи да си живее в конкубинат. Е, вече с тълкуванията за конкубината е свършено. Наистина, в чест на събитието гвардейска рота не изпълни тържествен марш пред президентството, но подозирам, че това е, за да не се даде повод на завистниците да тълкуват марша не като тържествен, а като траурен за демокрацията и гражданското общество в България.

Както е известно, дори тук – или най-вече тук, по мнението на самия премиер - има доста завистници. Но докато завистниците по света са доволни от разпадащата се Бранджелина, то тези в България са недоволни от раждащият се BOYGEORGE. Ама то на завистниците човек никога не може да угоди.