Пуснаха и психиатри в битката срещу бугарите

Пламен Павлов*

Отминалата 2009-та година направи известна една млада българка от Република Македония – Спаска Митрова. Нека припомним някои основни факти за Спаска. Тя е родом от градчето Гевгелия в Република Македония, завършва английска филология в Благоевградския университет, записва се в патриотичната организация “Радко” (наречена така по един от псевдонимите на легендарния Ванчо Михайлов), подава документи за българско гражданство.

Всичко това не би било проблем в никоя европейска държава. В Македония нещата стоят иначе – направеното от Спаска, още повече нейното мислене, определено не се харесват на официалните власти. Не се нравят и на нейния бивш съпруг - потомък на сръбски колонисти, възпитан, че по-страшно нещо от “Бугария” и “бугарите” на този свят не съществува... Именно този “великосръбски инат” е една от причините за развода, а и за крайно безчовечното поведение на този обичан някога от Спаска, а оказал се ограничен и жалък човечец... Благодарение на свободата на словото (едно от малкото достижения на заветния преход!) днес всеки що-годе информиран човек знае за Спаска и нейните неволи. В противоречие с елементарните човешки права (и здравия разум...) македонски съд изпрати Спаска Митрова в затвора заради ... бракоразводното й дело!
През юли 2009 г. я въдвориха в зловещия затвор “Идризово”. Това узаконено беззаконие предизвика протести в България и сред българите по света. Солидарността със Спаска беше изразена от младежите от Асоциация за развитие на гражданското общество (АРГО, с председател Даниел Панчев), от привърженици на ВМРО и неправителствени сдружения, от секцията на Македонската патриотична организация (МПО) в Торонто и нейния лидер Лабро Королов... Както и независимата МПО “Любен Димитров” начело с Георги Младенов и нейните електронни издания. В подкрепа на Спаска излезе Българският културен клуб – Скопие (с председател Лазар Младенов), известният македонски писател Младен Сърбиновски, въобще онези честни и смели хора в днешна Македония, които винаги съм наричал “железните българи”. В защита на Спаска се обявиха журналисти от в. “Струма”, телевизия СКАТ (най-активен беше Велизар Енчев), агенциите “Фокус” и “Фрог”, други медии, млади политици като Костадин Костадинов, Юлиян Ангелов, Ангел Джамбазки, млади хора от чужбина, сред които специално бих посочил Тася Тасова от Австралия... Включиха се евродепутати, преди всичко Евгени Кирилов. Последва активност и от страна на правителството, най-вече на премиера Бойко Борисов. Заради своето достойнство на българка и майка скромната иначе Спаска Митрова беше удостена с отличието “Св. Злата Мъгленска” за българка на 2009-та година от Държавната агенция за българите в чужбина.

Макар да беше освободена “за добро поведение”, Спаска Митрова от месеци е лишена от малката си дъщеря Сузана, предадена против всякаква правна логика на семейството на бившия й съпруг. На 27 януари 2010 г. на поредното дело районният съд в Гевгелия демонстира нещо, което надмина всякакви граници – беше насрочена психиатрична експертиза, която да прецени дали Спаска е в състояние да се грижи за малката Сузана! Така детето може бъде предадено “законно” на баща му, а неудобната и непокорна “бугарка” да бъде изпратена в ... психиатрична клиника.

Абсурдите с развитието на “казуса Спаска Митрова” не са един или два. Винаги съм си мислел, че юристите, включително и в Република Македония, са част от интелектуалната прослойка на всяко модерно общество, най-малкото, че са културни и мислещи хора. Е, като (или ако?) имат нужната обща култура, не се ли опасяват, че правят онова, което беше практика на тоталитарните режими в не толкова далечното минало? Та нали в бившия Съветски съюз имаше около стотина психиатрични кликини, в които затваряха дисиденти. Беше създадена позорната практика «услужлив» лекар да диагностицира неудобния «пациент» като «лабилен», «с признаци на шизофрения», «истерия» и т.н. «Хората, които се съпротивляваха на режима – пише историкът Александър Подрабинек, бяха скривани от общественото мнение... Да бъдат разстреляни щеше да е твърде скандално, оставаше лудницата...»

Не ми се иска да вярвам, че Спаска “удобно” ще бъде обявена за невменяема. Надявам се, че гевгелийските колеги на доктор Фройд няма да прибегнат до евтини трикове като “състояние на тревожност”, “лабилност” и други обтекаеми понятия. Че няма да паднат до кръчмарското ниво на някои “възмутените патриоти”, ругаещи “бугарката” по македонските форуми в интернет. И все пак, докога ще търпим това отношение на вече оределите “професионални българофоби” към Спаска, към България, към всичко българско? Няма ли българският министър на здравеопазването да запита македонския си колега дали може да се разчита на ... “гевгелийския д-р Фройд”? Не съм психиатър, но познавам лично Спаска Митрова. Единственото, което я отличава от нейните “стандартни” връстници е, че е тъжна. И че се тревожи много за детето си – може ли да има нещо по-нормално от това?!

Освен мен, освен Райна Манджукова (председател на Агенцията за българите в чужбина), Спаска е много добре позната и на Венелина Гочева (главен редактор на в. “24 часа”), на Цветан Томчев (известен фотожурналист от в. “Труд”), на проф. Боряна Христова (директор на Народната библиотека), на д-р Ернст-Трифун Юде (известен дарител, българин от Германия) – това сме хората от комитета, който определи единодушно Спаска Митрова (заедно с Костадинка Кунева) за българка на 2009-та година.

Драги македонски съдии, психиатри, управници и “възмутени патриоти”, моля ви, не ни правете на луди... Ако някой в случая има нужда от експертиза, повярвайте ми, това не е Спаска. Категорично не!

*Авторът и водещ на предаването “Час по България”,
бивш председател на Агенцията за българите в чужбина