Атентат срещу президента Първанов в Шабла. Не, ама да.

Охраната на върховния главнокомандващ самоотвержено покрила с телата си държавните мъже. По случайност жертви и ранени няма. В главните роли Брат Пит, Даниел Брюл... Пардон, това са „гадните копилета” на Тарантино.

Нашата сага е в Шабла. На тамошния полигон стана издънката и можеше да бъде описана по горния начин, ако някои журналисти си бяха отпуснали фантазията. Всъщност ракетата излетяла нормално от пусковата установка, но на 50 м след нея, над морето, се самовзривила. Не се споменава обаче фактът, че на практика е била неуправляема и е могла да полети в различни посоки, включително и към командния пункт. Разминало се с взрив и подпалване на тревата на полигона, която великият български войник угасил за нула време с подръчните кофпомпи. Е, „жълтата” преса ще подпали фитила на случката, но това е друга бира.

Не стана много ясно обаче защо все пак се случи случката. Министър Младенов подсказа, че това е знак за подмяна на старата техника, което означаваше, че не розови беемвета са нужни на войската, а модерно оръжие.

Руски сайтове обаче схванаха съвсем точно посланието му и описаха нещата така: Самоходният ракетен комплекс "Куб" (2К12) е предназначен за защита на пехотата и танковете от въздушни нападения от малки височини. Разработката на ЗРК „Куб” е разпоредена с Постановление на ЦК на КПСС и МС на СССР на 18 юли 1958 година. Сиреч преди 51 години! Ракетите били внесени у нас през 1985 г. Ще припомня, че предната година у нас се е играло учението на Варшавския договор „Щит 84”, на което станало ясно, че сме зле окомплектовани със зенитни ракети. За следващото учение „Гранит 85” съветските партньори ни изпратили нови. Пазим ги и до днес, защото просто нямаме други. Въпросът е как се съхраняват тези стари ракети. Вино и пури се пазят при определена температура, какво остава за подобно въоръжение. Но кой знае...

Зад този инцидент, изправил на нокти висшите ни военни и държавния глава, наднича разгащеното управление на армията през последните години. То би могло да се опише чрез солени шегички за скъпите тенджери, които откри Бойко Борисов в МО, чрез противозачатъчните на жените-военнослужещи, манджата и секса в армията и последиците от тях. Изглежда смешно, но не е.

Нагледахме се на абсурдни действия и приумици на „парашутисти” в Българската армия. Тя бе орязана до 34 000 щика, лошо въоръжени и още по-лошо командвани. Социалните и политически експерименти в обществото смазаха до неузнаваемост и боеготовността на войските. Вместо с „щит на Родината и мира”, се обзаведохме с армия, опасна сама за себе си и за всички българи. Под грифа „секретно” партиите разграбиха най-апетитните имоти и терени на МО, а сделките за модернизиране на самолети, вертолети и кораби направиха няколко приближени до властта бизнесмени милионери. Други милиони бяха „усвоени” от посредничество при закупуване на неподходяща техника и въоръжение на цени, които биха изпотили и арабски шейх.

За да върви далаверата бе провеждана и съответна кадрова политика - на възлови постове се поставяха послушни некадърници. Стигна се дотам да не могат да се формират няколко роти за мисии зад граница и за парадите на жълтите павета. В по-срамна и позорна ситуация армията ни не е била никога. Добре все пак, че сме в НАТО, защото иначе всеки съсед можеше да експерементира с успех някои идеи на наша територия... (Не че сега не става, но поне само на „тихия фронт”.)

Батаците в държавата са огромни. Вижда се какво наследство е оставила и тройната коалиция. Но ако се уважаваме като нация, не е лошо да погледнем и към армията си. Нека виновните за золумите да отиват на съд, но в същото време да се прегледат всички договори, да се търсят начини за реформа и модернизиране на войската. Не е военна тайна, че от над 90 на сто от бойните ни самолети не могат да излетят, а прехвалените Кугъри са без специално оборудване. Което превръща БА повече в келнерско-слугиински корпус за поднасяне на шампанско и чер хайвер на елита в резиденция „Лозенец”, отколкото в боеспособна армия. При това положение „атентатът” все някой ден ще успее, както стана лани в Челопеч.

Едно време имаше виц. Правец се готвел да посрещне своя съгражданин Тодор Живков. По едно време почна заря и се чува силен гръм. Баба пита съседката:
- Какво става?
- Наш Тодор си идва и го посрещат...
След минута се чува втори гръм.
- Какво става? - пита отново старицата.
- Нали ти казах - наш Тодор си идва...
- Че не го ли улучиха от първия път?

Което показва, че с ракетите, гръмовете, зарите и фойерверките трябва да се внимава.

Севт ІІІ,
Тракийски цар

P.S. Гафове стават навсякъде, но е добре да си подготвен. Някога, по време на Троянската война, наши момчета помагаха на цар Приам с позлатени колесници и бели коне, които онзи слепец Омир описа доста поетично, сякаш ги е видял наживо... Нейсе. Та да ви кажа, какво е значението на техниката. Когато онзи тарикат Одисей измисли Троянския кон и го вкара в Троя – малцина оцеляха. Нашите момчета обаче се върнаха живи и здрави. И знаете ли защо? Защото им бяха бързи конете и добре смазани колелата на бойните колесници. А вятърът трудно се стига, от мен да го знаете!