Щрихи към руското Освобождение-3 и българският патриоидиотизъм

Как ще посрещнем братушките, които обстрелват „Младост“ и „Люлин“ в София, изпепеляват Варна и сриват Пловдив, защото някой е плиснал боя на стърчащия над тепетата Альоша? В Плевен, градът на българо-руската дружба и на Шипка, ударени от високоточни ракети… как там ще ги посрещнем?

И ако стане така?

„Възраждане“, БСП, Ралица Симеонова за ръчичка със Стефан Янев, Николай Малинов с групата русофили от яз. „Копринка“ – всички те ще търчат с хляб и сол, бъклици с руйно вино и върла ракия да посрещат тройните освободители. Ще излети ли президентът Радев с единия от двата здрави МиГ-29 срещу руските небесни витязи или ще ги посрещне с вдигнат юмрук пред "Дондуков" 2 (още се питам...).

През това време в Балкана атлантиците ни с части от армията ще бранят проходи и клисури от руските и чеченските миротворци, придружавани от увеселителната трупа „Вагнер“… "Аллах абкар" и "мамицата ви", ще огласят клисурите...

Вчера българи „против“ военна помощ за Украйна налетяха на българи, които са "за" военна помощ пред паметника на съветската армия. Грозни сцени, озверели Антиукраинската пропутинска вълна прииждаше по бул. „Руски“ откъм паметника „Цар Освободител“, на метри от ул. „Граф Игнатиев“… Егати, в България ли сме или в Беларус? Може би в Бурятия?

Но да се върнем към възможните (засега хипотетични) горещи точки на събитията: В София Фандъкова предава ключа на руски генерал, а чети в планините продължават да се бият, без да получават и един патрон от запазващите неутралитет села. В тази радостно-трагична ситуация останалото население се е струпало на Капитан Анреево, Кулата, Дунав мост и Калотина. Бежанци. Сред тях и много от путинофилите, забързани към децата и внуците си в Англия, Франция, САЩ, Германия, Испания, Италия, Канада… с Кремъл и Путин в сърцето. И с евро в портмонето.

Каквото искате казвайте, псувайте ме ако щете за този сюжет, но той е възможен. Защото т.нар. демократичен преход в действителност бе постсъветския мафиотски модел. Той роди олигарсите и беднотията, корупцията и несправедливостта. Крадеш на Изток – харчиш на Запад. И в Дубай. Това роди разочарование от цивилизационния избор и есхумира носталгия по запорожците и влаковете на дружбата, по манифестациите и военните паради, по твърдата ръка и уравновиловката.

Ножът на страстите и омразата издълба рани и огради в нацията ни. Путин се превърна за едни в героя от тайните служби, наследникът на чичко Сталин, а за други в сатрап, психопат, изпратил войски да убиват, грабят и насилват в Украйна. В резултат получихме: който не обича Путин е нацист, американска подлога, натовец-фашист, родоотстъпник, боклук, измекяр, предател, престъпник...

Вече не е ясно: за свободата на този народ ли умряха Левски, Ботев, Караджата, Бенковски, Волов и другите луди глави? За кого бе, хора!

Не заслужаваме да се кичим с имената им. За какво са ни патетичните речи, които ни заливат периодично? В периоди на кризи нациите се обединяват, а ние се бием, мразим, изливаме тонове отрова в социалните мрежи. Цели партии и части от обществото жадуват да са московци, а Путин да им се усмихва, дори само насън. Няма ли край тази потресаваща комплексарщина, напъхана в патологична екзалтация по диктатор, готов да посегне на човечеството.

Докъде се докарахме… Мечтая да започнем се срамуваме. Да се срамуваме от себе си.

И да знаете: наследниците на честните и храбрите, паднали и воювали за свободата ни са около между три и пет на сто от всички българи. Останалите са наследници на стоялите настрани от бунтове и въстания, на лоялните към властта, която и да е тя и на предателите. Пантеон на предателството - това е нашият герб отдавна. Днес просто пишем поредна позорна страница.

Огнян Стефанов

П.П. Над 500 паметника в прослава на Русия и СССР има в България. Към тях прибавете още над 100 паметника на свободата, които тематично са свързани отново с Русия и СССР, като този в Русе, например. Хиляди улици, булеварди и площади носят имената на руски и съветски граждани, генерали, партийни ръководители и пр.

Паметниците на Васил Левски са около 50, плюс още 90 бюста в паркове, училища, дворове на предприятия, селски мегдани и пр.

У нас нас няма площад, който да носи името на хан Аспарух, основателят на българската държава. В София няма негов паметник. Паметниците на Аспарух се броят на пръсти: във Варна, Стрелча, край Шумен, Добрич и в Исперих. Българският патриотизъм е: да се родиш в България, но да обичаш Русия и да живееш по западен образец. Патриоидиотизъм...