Манол Глишев: Трети март 2024: очакваният триумф на наглостта

Предстои вече дискредитираният ни национален празник. Трети март някога беше просто датата на Освобождение на България от османско иго. Самата историческа дата е ясна: на този ден през 1878 г. в истанбулското предградие Сан Стефано руската и османската делегация подписват прелиминарен мирен договор или по-точно примирие. Според една от точките на примирието на Балканския полуостров ще бъде създадено протежирано от османците българско княжество с територии, горе-долу съвпадащи с очертанията на вече съществуващата църковна Екзархия.

Санстефанските контури по картата се превръщат в български национален идеал… и в точка, по която руската държава постоянно напомня на българите своите предполагаеми заслуги. Предполагаеми, защото руските временни власти на наша територия – естествено – не разясняват на населението, че примирието си е само примирие, както и че великата славянска империя предварително се е нагърбила с Райхщадското споразумение, според чийто текст реалните граници на създаващото се българско княжество всъщност ще бъдат много по-тесни. Оттук Трети март се превръща в основен пункт на проруската пропаганда сред българите.

Сегашният Трети март несъмнено ще бъде използван от проруските сили в България за нови пропагандни, но и практини акции. Посолството на Руската федерация в София, президентът Румен Радев и всякакви формално безпартийни бивши величия с посткомунистически, десарски и постсъветски произход ще вдигнат невероятен шум от връх Шипка. Хубаво е да се проследи дали ще веят повече български или повече руски знамена.

Някога един също проруски президент на България (и ченге от ДС), а именно – Георги Първанов-„Гоце“ се опита да създаде своя собствена русофилска партия. Тя се наричаше АБВ или „Алтернатива за българско Възраждане“ (ще помоля читателите да обърнат внимание на материала ми „Парола Възраждане“ за употребите на тази дума от русофилските кръгове у нас). Днес е ясно, че Румен Радев ще опита нещо подобно. Проектът първоначално може и да не е партия. Ще стане с времето и финансирането. Но основното събитие на Шипка няма да е простото образуване на поредното обществено тяло, работещо в интерес на Путин и против нуждите на българската независимост и сигурност. Най-важната серия жестове на Радев и компания на върха ще бъде обругаването и отхвърлянето на нашия национален ангажимент към съюзниците ни, демокрацията, свободата и защитата на мира в Европа. Радев и другарите му със сигурност ще говорят оруеловски новоговор: те ще наричат войната – мир, лъжата – истина и черното – бяло. Ще бъде отвратително, разбира се.

Радев съвсем скоро успя още веднъж да изговори един куп неистини. В момента цяла Европа осъзнава, че се е забавила с драматични последици в даряването на оръжие за Украйна. Редица лидери изказаха съжалението си, даже разкаянието си за досегашната недостатъчна подкрепа за нападнатата и страдаща от руската жестокост нация. Най-вероятно през идващите дни, седмици и месеци, докато руските атаки се засилват, паралелно с тях ще нараства и вече далеч по-реалният ангажимент на Европа към украинския народ. Най-сетне боеприпасите ще пристигнат по предназначение. Но цената в човешки животи междувременно ще расте. И точно в този момент Радев има дръзкото безочие да каже, че предоставянето на оръжие явно не е дало резултат, а само било водело към разширяване на конфликта…

Радев нарочно пропуска елементарната истина, че колкото повече отстъпки се правят или недостатъчни действия се водят срещу един самозабравил се, започнал война диктатор, то толкова по-нагъл и амбициозен става диктаторът. Радев се преструва, че не вижда заплахата срещу България от приближаването на фронта до границите ни чрез активирането на Приднестровската „република“. Нашият президент действа като PR на руската посланичка и не се срамува да работи против нацията си. Той никога не говори за моралната тежест на войната, за това кой я започна и на чия страна стои правото. Радев никога не отваря и дума за солидарност, чест или свобода, а говори само с аргументите на страха и снишаването.

Този път няма да е по-различно.

Поведението на Радев няма как да се отклони от поетата посока. Предателството към националната кауза на България е пътят, избран от сегашния ни президент и той няма да се поколебае да звучи абсурдно, нахално, гръмко и фалшиво, като с това за пореден път ще оскверни връх Шипка. Дали Радев действа по дълбоко лично убеждение или поради страх и зависимост от Русия на практика е без значение. Резултатите са очевидни. Той би искал да саботира всяка българска помощ за храбрите украинци, нищо че техните жертви защитават и нашата свобода. Радев очевидно работи за саботиране на българската интеграция в еврозоната и шенгенското пространство. Да можеше, той би извадил страната ни от ЕС и НАТО. Така диктуват московските господари на този оперетен авиатор.

И тук идва моментът, в който трябва да си зададем няколко въпроса. Този за отмяната на Трети март като водещ национален празник е само началото. Разбира се, че всяка възможност за руска пропаганда у нас трябва да се пресече веднъж завинаги – десетките хиляди цивилни жертви под развалините на доскоро процъфтяващия Мариупол и труповете на невинните жители на Буча, Ирпен, Бахмут и Буча би трябвало да са достатъчно ясни знаци за това колко гнусна е станала всяка форма на възхищение пред държавата на палачите.

Но има и още въпроси. Радев не бива да остава президент нито ден. Импийчмънтът би трябвало да е само първото от приключенията на този случаен човек, но неслучаен противник на свободата, издигнал се от нищото до поста на държавен глава. Нашите служби определено трябва да вземат под внимание риска пред демокрацията в България.

След Трети март идва оставката на акад. Денков като министър-председател. Между 6 и 8 март би трябвало да станем свидетели на очакваната правителствена ротация в рамките на сегашното парламентарно мнозинство. България би следвало да продължи с по-убедителен прозападен, демократичен и проукраински курс от досега. Новият министър-председател трябва да е Мария Габриел. Но дали това ще се случи? И ако се случи – то убедителна ли ще е линията на новия кабинет? Дали проф. Тагарев ще запази позицията си като министър на отбраната? Ще изпрати ли новото правителство помощ на украинските сили? Ще бъде ли в самата България направено нещо против свободното разпространение на проруска агитация, рушаща устоите на нашата европейска идентичност? На по-ниско ниво – ще продължи ли България да се освобождава от съветски и комунистически паметници?

Другата възможност, която не бива да пропускаме, е не само Радев, а и самите сегашни участници в парламентарната „сглобка“ или „некоалиция“ да навредят на евроатлантическата кауза, която уж защитават и да помогнат на Радев в неговата зловредна дейност след Трети март. ДПС едновременно предава на Прокуратурата над 400 проруски сайта и фалшиви профила, но и заедно с ГЕРБ закриля депутатите от проруската (и следователно антибългарска) партия „Възраждане“, които съвсем скоро по най-възмутителен бяха на инструктаж в Москва. От ГЕРБ смущаващо заявиха, че ястребът Тагарев не бива да остава министър на отбраната- изявление, което отново напомня безобразните думи на Борисов за платноходките в Черно море.

Не на последно място, докато и ГЕРБ, и ДПС, и ДБПП си играят на дребно и рискуват да подарят още три месеца служебна власт на един от най-големите противници на демокрацията у нас, самият Радев изглежда готов да действа безогледно и опасно да се доближи до нарушаване на Конституцията. Трети март ще е един от моментите, в които крешендото на генерала може да се превърне в истерия. Предвид слабостта на нашите институции и временната инициатива на руските войски в Украйна е напълно възможно Радев да се опита да надскочи правата си.

Всякаква търпимост към това поведение представлява заплаха за нашата страна – особено след заплахите на руския диктатор Путин с ядрена война.

Манол Глишев

за ФрогНюз