Проф. Кирил Топалов: Трети март отразява акт на мирен договор между две чужди държави, неотличаващи се с демократичност

"Национален празник би трябвало да бъде събитие, което народът сам е извършил. Такива българите имаме не малко – Априлското въстание, Съединението, Независимостта, 24 май”.

Това мнение изрази дипломатът, литературен критик и писател проф. Кирил Топалов в ефира на предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS.

Той бе категоричен, че Трети март отразява акт на мирен договор между две чужди държави, неотличаващи се с някаква демократичност.

„Сърбия и Гърция са освободени в резултат пак на такъв подобен договор. Но гърците обявяват за свой национален празник не тази дата, а началото на тяхното голямо въстание, което завършва с неуспех. Това обаче е техният личен порив, героизмът на гръцкият народ се е проявил тогава. Сърбите постъпват по същия начин. Те почитат своето усилие да бъдат свободни”, посочи проф. Топалов.

По думите му освобождението на България е въпрос на договорки между Русия и останалите велики сили. „Още преди избухването на войната се сключват различни споразумения. Санстефанският договор е абсолютно нищожен. Той е един блян, но Русия много добре е знаела, че другите две империи няма да приемат това нещо”, изтъкна дипломатът.

„Целта на великите сили е била на Балканите да няма голяма славянска държава, а страните да бъдат равни помежду си”, обясни специалистът.

Проф. Топалов отбеляза, че в пиесата му „Елате ни вижте” среща писателя Иван Вазов със своите герои от „Под игото” и „Чичовци”.

„Вазов е най-силният летописец и изповедник на българската душа и историческа съдба. Когато човек чете неговите произведения, вижда, че не са се променили много нещата оттогава. След Освобождението е период, в който има възход, но и период, в който мръсната пияна „избива” на повърхността и се създава печалбарството, омразата и завистта. Сега се мразят свой със свой. Това е вечен конфликт. За моя голяма изненада това е валидно и за нашето време”, допълни драматургът.