С Коледа и Чучхе в сърцето

„Не е за пръв път! Точно 1922 пъти се ражда Спасителят, а спасение няма. Но все пак раждането му ще бъде посрещнато със старите обичайни тържества.” Написал го е Христо Смирненски в далечната 1922 г. Тя е знаменателна с проведения референдум за наказване виновниците, довели България до първата национална катастрофа през 1913 г. и втората - през 1918 г. На съд отиват министри от кабинетите на Иван Гешов, д-р Стоян Данев и Александър Малинов. Гласувало се е с бяла и черна бюлетина. Дали е възможно днес, 90 години по-късно, в условията на демокрация да се случи нещо подобно и виновните за разграбването на България през т.нар. преход да си получат заслуженото? Но това е друг разговор.
Тази година Спасителят ще се роди за 2011-и път. Всичко останало си е същото. Пак коледни елхи, играчки, подаръци, статистики, пожелания за берекет и успехи, тъга по отминаващото време, надежда, че нещо ще се промени – утре, след седмица...

По Коледа хората стават по-добри, усмихват се, веселят се. Но Коледа е и велика конспирация От години корпорации, производители и търговци ни бъркат в джоба брутално, чрез словата на Спасителя, чрез неговия образ, пасторалната картина в онази кошара с агънцата и майка му, заченала без сексуален контакт. Днес на това няма да повярва и най-тъпият тийнейджър, лутащ се из Фейсбук, но номерът минава всеки път. Защото така е записано в Евангелието на Матей и Лука. А за християнина евангелието е като Учението Чучхе за севернокорееца. Христос ходи по водата и нахранва целия мирянски народ с няколко риби. Според Чучхе вождът Ким Ир Сен може да живее без вода и храна колкото си иска или колкото му се наложи, а на корейците им стига паничка ориз. Всичко е в гледната точка.

Не богохулствам, това са фактите. Ето ви пример за български вариант на Чучхе. Онзи ден телевизиите показаха километрични опашки в столични молове. Уж обеднели, безработни и сърдити българи, затворени в колите си, чакали часове наред, за да влязат/излязат в/от търговския Ерусалим. Хиляди натъпкани в мола като онези вкусни шпроти в консерва от годините на соца. Толкова хора пред храма няма да видите никога. Освен ако Митко Пайнера не започне да организира концерти в църквите и манастирите.

Животът, според българина, е да можеш да купиш и продадеш нещо на далавера. Другото е труд напразно.  Коледа по български е и когато под ножа паднат 500 000 розови прасенца и телата им се превърат в бахур, кървавица и суджук. На запад от Калотина заради този ритуал ни смятат за варвари, но за нас той е красив и вкусен. Дори българите в Чикаго не са забравили тази традиция, но се крият да не ги подушат властите или организациите за защита на животните, че ще им съдерат задниците от глоби и съдебни процеси. Вече споменах, че по Коледа българинът става по-добър   Ето и железните железничари станаха по-сговорчиви и стачката отиде в историята. Ура-бура 24 дни, загубени милиони (ще ги платим всички ние), някакви отстъпки и на финала – ръкостискания. И синдикатите сити, и БДЖ-то цяло, макар и полуживо. Но е така, защото железниците не се управляват като молове. Ако предложат топли, уютни и скъпи вагони, и за тях щеше да има опашка.

Да не забравим и „Българската Коледа” на Първанов. Пуснахте ли sms? Наши политици разправят, че в Брюксел се чудели колчем видели Първанов със свещ в ръка в Божия храм, как преподавател от АОНСУ и Института по история на БКП съчетава маркс-ленинския атеизъм с учението на Спасителя. Няма как да го разберат. Но ние си знаем, че няма нищо по-просто от това да смениш селския си манталитет с ловна пушка за аристократично хоби. Всеки българин го може. Затова и едни от най-щедрите дарители за църквата са... знаете кои. Не е ясно само защо Росен Плевнелиев с такъв патос заяви, че ще продължи „Българската Коледа”. Не е ли редно преди това да й направи ревизия, ама истинска, а не като отчета в сайта на инициативата.

Трябва точно това да направи, ако категорията морал има все още някакво значение.Предколедно пък Трактора посети СЕМ. СЕМ е Съвет за електронни медии, ако не знаете. Трактора е Алексей Петров, подсъдим за тежки криминални престъпления. Обадил се в СЕМ два дни преди заседанието на Съвета, за да извести за идването си. Преди това негови трактори блокираха София и пътищата в страната. СЕМ се събра заради реплики на известен журналист по адрес на протестиращите зърнопроизводители в ефир. Журналистът бе наказан ритуално и порицан публично. Но ако това е работата на СЕМ, то защо Съветът мълча, когато Трактора, в ролята на кандидат за президент, прокламираше забрана на политическите партии от екрана на няколко телевизии, което си е обикновен фашизъм.

В СЕМ се държаха с Трактора все едно е Дядо Коледа макар той да твърдеше, че е там като данъкоплатец. Интересно, какво ще правят в СЕМ, ако на следващото им заседание ги посетят всички данъкоплатци. В тази връзка не е лошо някои членове на СЕМ да отидат в най-близката църква, за да си припомнят как изглежда Спасителят, защото има опасност скоро да го бъркат с този или онзи разносвач на подаръци. Наказвайте когото си искате, но не го правете по този начин и пред такива хора. Това го има само в Чучхе и Прокламацията на Дучето. Има, разбира се, и приятни изключения. В Пловдив забраниха чалгата на публични места. Значи можело. Починът обаче не се подема от други селища. Жалко.

По Коледа се задава и един от най-вечните български въпроси: втаса ли ти зелето. Зелето е велик нашенски зеленчук, без който зимните празници щяха да бъдат съвсем други. Киселото зеле става за всичко: за салата, за готвене и борба с махмурлука. Зеле на фурна – с ориз, с боб – кой както го обича. Най-хубаво е със свински гърди или джолан. Капамата е кулинарен връх. По един неподражаем начин киселото зеле спомага за развитието на демократичното мислене у българина и стимулира неговата политическа толерантност.

На зеленце с мръвка, греяна ракия и кана вино българинът сяда и с най-върлия си опонент Изглежда обаче Стоян Михайловски е имал друго виждане по въпроса, защото още преди много години е казал: „Веднъж като приемем формулата на Монтескьо, че базисът на демокрацията е добродетелта - трябва да заключим, че развалените нрави са несъвместни с демократически държавен строй - сиреч, че у развалените хора демократизмът бива нещо несъществено, безпредметно, едно повърхностно лустро, един безсмислен изглед, една изкуствена вънкашност, прикриваща пълно нищожество. Такъв е демократизмът на русите, на гърците, на турците, на власите и на сърбите. А преди всичко, такъв е демократизмът на българите.” Сякаш не Михайловски, а самият Нострадамус го е казал.

По Коледа е много фешън да се говори и за кризата – световна и национална. Безработни, бедни, голи, боси, безпарични и безрадостни. Присъствието на кризата винаги навява тъжни и тегави мисли. Статистиките и споровете около бюджета подсилват минорното настроение, внушават мизерност и незначителност. В същото време хотели, спа центрове, хижи и цели курорти не смогват да запишат всички резервации. Май е време да свикваме с различността. Километрични потоци от коли ще задръстят пътищата по празниците. Велико нашенско преселение. Тонове мръвки, туршии, лютеница, патки, пуйки, вино и ракия ще изминат хиляди километри. Българският принос. И да не забравяме, че Рождество е преди всичко вяра и упование.
Тиха нощ, свята нощ...
2011-ото раждане на Спасителя.

Огнян Стефанов