Комунистически кадър на ген.-полк. Велко Палин съветва президента по сигурността

Не можех да повярвам на очите си и на това, което пишеше в него. Вече знаех доста за екипа на новия президент, а и частично бях описал част от съветниците му. Документа обаче, на който се натъкнах беше изумителен с разкритието си. След като се запознах обстойно, проверих данните в него и ги засякох с други източници ми стана ясно, че всичко е такова, каквото е при първо, второ или трето прочитане. Няма грешка – най-важният съветник на десния президент Росен Плевнелиев се оказа ортодоксален комунистически кадър на някогашния шеф на „Военно-административния” (след 1984 г. „Социална и национаална сигурност”) отдел на ЦК на БКП ген.-полк. Велко Палин. Стоимен Стоименов се казва и името му фигурираше в доклад от някогашния министър на отбраната на комунистическа България армейски генерал Добри Джуров и на началника на Главното политическо управление на БНА генерал-полковник Митко Митков. Докладът се отнася до промени, свързани с назначавания и освобождавания от различни длъжности на кадри от партийно-политическия апарат на БНА. На стр. 5 от доклада (стр. 35 от архивната единица) е написано следното:

„Да бъдат освободени от заеманата длъжност и назначени:

...

11. Инструктора в отдел „Социална и национална сигурност” при ЦК на БКП полковник инженер Стоимен Цветанов Стоименов – за началник на политотдела на 3-а армия. Роден на 24 септември 1942 г. в с. Щърково, Пловдивска област. Образование: общо – средно техническо; военно – ВНВУ „В. Левски” 5 г. и ВА „Г.С.Раковски” задочно. Член на БКП от 1963 г. В БНА е офицер от 1965 г. Да бъде утверден за член на военния съвет на 3 армия.”

След като се уверих, че това наистина е днешният съветник на президента по националната сигурност, дойде изненадата от този факт. Силна и много въздействаща изненада. После ме връхлетя възмущението. По дяволите, това не е справедливо - на двадесет и третата година от падането на тоталитарната комунистическа диктатура и на седмата година след приемането ни в НАТО, десният президент да назначи за свой най-важен съветник ортодоксален, високопоставен комунистически номенклатурчик, който е надзиравал и провеждал политиката на БКП в армията и службите. Е, това вече минава всякакви мислими и немислими граници. За да илюстрирам невероятната перверзност на този случай, ще направя паралел – представяте ли си съветник на днешния германски президент пастор Йоахим Гаук да е ортодоксален високопоставен комунист от воения отдел на ГЕСП! Не можете да си го представите, нали? И аз не мога да си го представя, а когато виждам, че в страната ми това е реалност, която изглежда като сбъднат кошмар, ме обзема възмущение. Защо винаги се случва така, че България не става за нищо друго освен за лош пример? Според българската конституция президентът е върховен главнокомандващ, а съветникът му по национална сигурност е най-важният сред съветниците му. Как изобщо е възможно да се допусне такъв комунистически нахалник да се тупне на тази изключително важна и влиятелна позиция? Когато се прочете официалната биография на Стоимен Стоименов, публикувана на сайта на президента, незапознатата публика би могла да помисли, че става дума за някакъв изключителен военен кадър. Съдете сами: „Работи в системата на въоръжените сили в продължение на 40 години като преминава през основни войскови длъжности, включително до заместник командващ на армия.” Каква е истинската история на Стоимен Стоименов?

Този човек навсякъде, където е бил през годините на тоталитарния режим  като зам.-командир, е бил такъв в качеството си на политически офицер, тоест на проводник на политиката на БКП. Тези хора слухтяха и докладваха нагоре за всяка, дори за най-малката проява на несъгласие или ропот срещу диктатурата и ярема на съветския инструмент за поробване на българите – БКП. Това беше основната задача на политическите офицери. За разлика обаче от хилядите други, Стоименов започва да катери номенклатурната стълбица на комунистическата висша йерархия. През 1978 – 1980 г. Стоименов е зам.-командир по политическата част на 11-танкова бригада в Карлово. През 1983 – 1985 г. е зам-командир по политическата част на 1-ва мотострелкова дивизия в София. 

През 1985 г. вече е инструктор в отдел „Социална и национална сигурност” на ЦК на БКП, където остава до 1989 г. Само този факт е достатъчен, за да се настоява той да напусне позицията „съветник по националната сигурност” незабавно. Нека внеса няколко разяснения. Първо, отдел „Социална и национална сигурност” на ЦК на БКП до 1984 г. се нарича отдел „Военно-административен”. Това е светая светих на тоталитарната комунистическа властова пирамида. Началникът на този отдел ген.-полковник Велко Палин е бил човек с огромна паралелна власт, назначението на който се одобрява от Москва и от секретните служби на Съветите. На тях той се и отчита като най-висша инстанция. Всички работещи в този отдел са номенклатура на Секретариата и на Политбюро на ЦК на БКП. Ето, четем „Основни положения за работата на отдел „Социална и национална сигурност” на ЦК на БКП:

I. Общи положения
           

Oтдел „Социална и национална сигурност” на ЦК на БКП е помощен орган, който съдействува на Централния комитет и на неговите ръководни органи за разработване и осъществуване на политиката на партията в областта на националната и социалната сигурност на страната.

Щатът на отдела се утвърждава от Секретариата на ЦК на БКП. Личният състав на отдела се състои от политически и технически сътрудници.

Политическите сътрудници са генерали и офицери на действителна военна служба със запазени права на военнослужещи и специалисти с висше юридическо образование. Те са номенклатура на Политбюро или Секретариата на ЦК на БКП.” 

И още: „Отдел „Социална и национална сигурност” на ЦК на БКП наблюдава дейността по изпълнение на партийните решения от: министерствата на народната отбрана, на вътрешните работи и на правосъдието, Главната прокуратура, Върховния съд,... В своята всестранна дейност в помощ на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП отделът:

- подпомага Централния комитет и неговите органи ...;

- прилага системно и последователно политическия подход и стил на революционно мислене и дейност... в работата по изпълнението на партийните решения;

- обогатява изпитаните и утвърждава нови партийни методи, форми и средства за издигане на раввнището на партийната работа и ръководство;

- задълбочено и системно изучава кадрите в наблюдаваните ведомства... съдействува на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП за правилен подбор, разпределение, оценка и възпитания на номенклатурните и създаване на резервни кадри...”

Това е! И така цели двадесет страници продължават тези „Основни положения...”, с отвратителните бекапейски мантри от онова време. Просто не е за вярване – вместо антибългарската дейност на тези служители и крепители на тоталитарната комунистическа власт да бъде еднозначно оценена, а те да бъдат ограничени чрез лустрационни закони от заемането на важни и влиятелни позиции във властта в „демократична” България, ние ги виждаме тропосани на висши държавни постове. После, защо от България си тръгвали българите. Тръгват си, вкл. и заради такива мерзости като назначаването на този човек за съветник на държавния глава в най-важната област - националната сигурност. Не съм сигурен, че и аз ще остана тук – нямаме време да продължаваме да бъдем само обикновени регистратори на издевателствата на комунистическата номенклатура и семейства. Погледнете върховете на държавата през последните две десетилетия, наскачали са ги като скакалци. То не са министри, зам.-министри, депутати, главни прокурори, президенти и всякаква друга нова номенклатура, която директно произлиза от онази, бекапейската. В този смисъл присъствието там на Стоимен Стоименов е правило, не изключение. Не знам дали си давате сметка какво са правили такива като президентския съветник в онова отвратително време, когато БКП беше наложила диктатурата си с помощта на съветските танкове. Една от основните функции на тези хора беше да парират всеки опит на неподчинение и неприемане на политиката на БКП. За да се издигне в навечерието на 10 ноември 1989 г. до началник на политотдела на 3-та армия е трябвало  да бъде изключително предан – на БКП и Москва. Нещо повече – заемането на генералска длъжност с чин полковник е означавало само едно – този човек е готвен от висшите си покровители от компартията за евентуален наследник на ген.-полк. Велко Палин начело на най-важния отдел на антибългарската БКП – „Социална и национална сигурност”. Междувременно защитава дисертация с вселенски важната и интересна тема: „Партийното ръководство на Комсомола в БНА в етапа на изграждане на развито социалистическо общество”. С тази тема той става „кандидат на военните науки” във военна академия „Г.С. Раковски”, по научна специалност „ПС и ППР в БНА” (партийно строителство и партийно-политическа работа). Днес, заради необикновен и много важен научен принос той се кичи с титлата „доктор на военните науки”, защото както виждате човечето си има защитена дисертация.

То няма завършена генералщабна академия, но ето че през 1991 г., вече в демократични времена, получава генералско звание. През 1990 г. е готвен за военен аташе в Москва, но аташе отива ген. Стоян Топалов. Какво, мислите че това е знак за справелдливия заник на кариерата на комуниста Стоимен Стоименов ли? Неее, грешка. Такъв справедлив заник щеше да се случи в друга държава, не и в сбърканата от комунистическите  поскомунистическите издевателства България.

И година по-късно неведима ръка тегли нагоре Стоимен Стоименов и го поставя на ключови постове в държавата. През 1991-1992 г. е началник на пресцентъра и говорител на МО. През 1993 г. Стоименов става шеф на всички военни аташета, след като е назначен за нач.-отдел „Военни аташета” в Разузнавателното управление на Генералния щаб на армията?!?! Нека повторим – човек, който е бил дясна ръка на московския „ставленик” ген.-полк. Велко Палин преди 10 ноември, след тази дата става един от най-важните хора във военно разузнаване на „демократична” България. Прощавайте, това е мерзост. Няма вариант, при който себеуважаващ се българин да приеме това. Прецедент е генерал да стане шеф на този отдел във военното ни разузнаване – преди и след него винаги са полковници, което означава, че Стоименов е прибран на топло и му се готви ново израстване в кариерата – този път във военното ни разузнаване. И наистина, още през 1994 г. той става заместник - началник на РУ – ГЩ на БА. Отговаря пак за военните аташета. По това време службата има трима зам. – началници: един по агентурната  (оперативната) работа; един по информацията (анализа) и един по логистиката. Този последният, по  логистиката (тила) става Стоимен Стоименов. Не се заблуждавайте по описанието, освен тиловашките дейности в ресора на Стоименов е бил и отдел „Кадри”! Това е най-важното назначение в неговата кариера след 10 ноември. В това си качество този човек е бил председател на комисията по кадрите на военното ни разузнаване. За да се разберат правомощията и значението на тази комисия е достатъчно да кажа само това – през нея са преминавали всички назначения зад граница, вкл. резидентите на военното ни разузнаване. Последна дума за всички тях е имал сътрудникът на комунистическия московски сатрап ген.-полк. Велко Палин и инстурктор в отдел „Военно-административен” („Социална и национална сигурност”) в ЦК на БКП Стоимен Стоименов. Този човек е казвал кой ще работи във военното ни разузнаване и къде.Толкоз. А ние чакахме лустрация, декомунизация и т.н. Друг път! Виждате, че комунистическите копои растат във висшата държавна  йерархия дори и двадесет години след като режима на БКП е паднал. Нека видим какви са резултатите от дейността на днешния президентски съветник, докато е кадрувал във военното ни разузнаване от средата на 90-те та чак до 2005 г. Четем отговор на воения министър Аньо Ангелов на въпрос на народния представител Иван Н. Иванов относно реформата в служба „Военна информация”. Въпросът е от 13 юли 2012 г.: 

„Конкретно на въпроса Ви за процента от командния ръководен състав, назначен в структурите на службата преди 1991 г. Ще посоча, че в резултат на извършените организационно-щатни промени през 2011г., освобождаване на военнослужещи от военна служба и преназначаване на служещи към 1 юли 2012 г., такъв ръководен и команден състав, който е работил в структурите на службата преди 1991г., съставлява 44%.” Без коментар!

Стоимен Стоименов буквално натъпква службата с маса политически офицери от тоталитарно време и ги прави оперативни работници и шефове. Емблематичен е случая с началника на втори оперативен отдел, с инициали В.П., който е завършил политически профил във военно-строителното училище!!! Същият В.П. е пратен след време военен аташе в натовска държава.

След всичко описано дотук неизбежно възникват няколко въпроса: каква е била подготовката на Стоименов като разузнавач и къде я е получил? Колко чужди езика знае и кога се е явявал на изпити за това? Колко военни агенти е виждал на терен и колко е вербовал? Колко тайника е заредил или иззел? Колко шофрограми е написал и какъв е бил изобщо приноса му за информационния процес в службата? Даже няма нужда от особени усилия, за да отговорим – нула. Голяма, кръгла нула – това е отговорът на тези въпроси. Този човек е бил обикновен комунистически имплант във военното ни разузнаване. След пенсионирането си през 2005 г. Стоименов става член на една дузина прокомунистически, леви организации, гравитиращи все около БСП, имал е дори кабинет на „Позитано 20”. В първоначалната му биография, публикувана на сайта на президента, имаше и следния факт: от 2010 г. Стоимен Стоименов е бил на работа на граждански договор в ДАНС. Както може да се види от факсимилето на документ-официален отговор на ДАНС от  5 юли 2012 г. „...в ДАНС не съществува практика да се кандидатства за сключването на т.нар. граждански договори и не са издавани актове на председателя на ДАНС, създаващи специфични правила за сключването им”. Как тогава е било оформено присъствието на този човек в ДАНС на граждански договор? Въпроси, въпроси, въпроси и никакви отговори – нито от президента, нито от самия Стоименов. 

И за да разберете цялата безнадеждност на положението ще кажа кой е бил другият, който е спряган в началото на миналата година за съветник по националната сигурност на новоизбрания президент. Бойко Ноев се казва, не стана съветник, но затова пък съветва външния ни министър днес. Това е положението, другарки и другари. Оставен ни е „свободен” избор – между чумата, холерата и СПИН-а. 

P.S. А, пропуснах – секретар пък на президента по националната сигурност е някой си Васил Маринов. Естествено, завършил меверейската школа в Симеоново. 

Даа, няма да стане по този начин - не и в този живот, не и в тази държава.

Антон Тодоров

Доклад от някогашния министър на отбраната на комунистическа България армейски генерал Добри Джуро и на началника на Главното политическо управление на БНА генерал-полковник Митко Митков

Доклад от някогашния министър на отбраната на комунистическа България армейски генерал Добри Джуро и на началника на Главното политическо управление на БНА генерал-полковник Митко Митков