КЗК като "Солунската митница" - ставаш милионер за нула време
Тогава никой не реагира на прогнозите и твърденията ни. Сал Бъчварова била изрекла гневно пред свои близки, че и е писнало от клюки и интриги, като тези във Фрог нюз. Е, и това бе слух, но достигна до нас именно от близки на вицепремиера, който по статистика бори престъпността като мечка зайче, а в действителност е точно обратното. Заради което са и писъците на насилваното и ограбвано население.
В крайна сметка се оказа, че сме били прави. Росен Желязков наистина бе избутан начило на списъка с номинации за апетитната КЗК. Апетитна, защото - пак по слухове - престоя в нея те прави милионер само заради позицията на висш контрольор. КЗК - "Солунската митница". "Ех, да ти пипна аз тебе Солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене... (Алеко Константинов, "Разни хора, разни идеали III", 1897 г.)
Росен Желязков сигурно е читав човек, който заслужава компенсация за преживяното покрай обвинанията, че е замесен в аферата "Костинброд" за онези хиляди съмнителни бюлетини. Нали помните прокуратурата колко се възбуди покрай крясъците на Николай Бареков и Мая Манолова, че ГЕРБ готви преврат с незаконни бюлетини. Главният прокурор Сотир Цацаров, неговият заместник Борислав Сарафов и подопечният им Роман Василев приличаха на хора, прекалили с виаграта.
Тогава зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов обвини прокуратурата в "сериозна подготовка за дестабилизация на България".
Бившият по това време премиер Бойко Борисов бе още по-категоричен: "Прокуратурата трябва да понесе своята отговорност за скандала с бюлетините в Костинброд, заради който ГЕРБ изгуби 5-6% от гласовете си".
Днес и Борисов, и Цветанов гледат приятелски към Цацаров. Как гледа Цацаров към тях - не знаем. Хлъзгавите думи и влажните погледи често подвеждат.
Към онзи момент Росен Желязков бе главен секретар на служебното правителство. От многото имена, които се спрягаха като замесени в заверата, остана само той. Съдът го оневини, а изненадани нямаше. Защото знайно е, че не съдебната зала, а задкулисието е силната страна на обвинението. Много вероятно е да са се намесили и политически.
В един стар виц любовникът на млада дама - високопоставен генерал възкликва пред брата на своята изгора: Всички се сдобихме с по нещо: Сестра ти с курец, ти с капитански пагони, а аз с трипер...
В ситуацията около "Костинброд" се случи нещо подобно. Бареков стана евродепутат и милионер, Манолова - национален омбудсман (по някои слухове и милионерка), Росен Желязков стана съветник на Борисов и без 5 минути шеф на КЗК. Румяна Бъчварова също май с нещо се сдоби, но да не ровим в тази посока. Трипера остана за измамените камилчета - българските избиратели, каквато е отколешната традиция. А ако Алеко бе все още жив и все още с наточено за безобразията перо, щяха да го гръмнат отново.
Задкулисното участие на Делян Пеевски в цялата история така си и остана неосветено. Само дето в обществото се настани трайно убеждението, че Пеевски и прокуратурата са свързани като генерала с дашната мома от вица. КОЙ кой е в този караминьол - те си знаят.
Росен Желязков ще бъде компенсиран по някакъв друг начин за преживения стрес и за адвокатските разходи. За някои самата топла връзка с вице-премиера и вътрешен министър Бъчварова е вид награда, но точно тази тема предполага понякога диаметрални гледни точки. Особено в България.
Премиерът нарече шизофренна ситуацията около избора на нова КЗК. Прав е, но тя бе същата и при налагането на Кунева за вице-премиер, отговарящ за сектор "Сигурност", а след това и за образователен министър. Чисто шизо е и назначаването на Николай Ненчев за военен министър. Близо до това психично състояние е и мълчанието около грабенето в икономическия сектор след като ресорен министър стана Божидар Лукарски.
Симптоми на деградиране и раздвояване отдавна се виждат сред професионалното ръководство на МВР и някои служби. Доказателствата се крият в липсващите резултати в борбата с престъпността, нагласените статистики, както и в смущенията в говорните и мимическите мускули на високопоставени служители.
Шизофренно бе и изказването на министър Лиляна Павлова за винетките, както и ироничната и заблежка, че не била длъжна да знае колко струват най-големите тунели в света. Задължително е да знае, но да не се отплесваме.
Също толкова тревожно от психична и морална гледна точка е мълчанието на земеделския министър Десислава Танева след изнесените факти и данни за корупция около нейните заместници.
100 процентова шизофрения е и все още натрапвания ни модел #Кой, олицетворяван от ДПС и ченгеджийския кръг в бизнеса и политиката и в частност от Пеевски и Доган.
И ако за политиците това е възможната действителност, то за населението е непосилната и свинска действителност.
Дупки празни не остават, твърдеше шеметният и любим герой на Никос Казандзакис Алексис Зорбас. За КЗК ще има нова процедура и в крайна сметка политиците ще запълнят овакантените места. За обществото обаче точно това е проблемът. Вече са перманентни съмненията, че при договорките се взимат предвид желанията на партиите, а не качествата на кандидатите. За битката с монополите, картелите и нагласените обществени поръчки са нужни доблестни, компетентни и прилично морални хора. Изкушени от куфарчета, имоти и други облаги винаги ще има, но поне да са в обем, който обществото може да преглътне. Не живеем във фентъзи, а в България все пак. И за да не се повтаря шизофренната тегоба около избора, нека политиците помислят и за обществения интерес. Да опитат поне.
Не сме врачки и пророци, но имаме добри "очи и уши". Затова знаехме за Желязков и желанието му да оглави КЗК още преди пет месеца. В тази връзка, ако ви интересува, може да прочетете какво сме писали и предвидили за прокуратурата, модела #Кой и неговите мафиотизирани лица.
Апропо, преди дни се навършиха 13 години от убийството на Илия Павлов. Беше голям приятел с Доган, Първанов и Москва...
Огнян Стефанов
Моля, подкрепете ни.
