Светия Синод като ВСС-лицемерен и купен

За изненада на всички,  църквата ни все още не е реагирала по никакъв начин на новинита, която преди повече от месец съобщи папа Франциск. Още преди да се отправи към страните от Латинска Америка, той каза пред цял свят, че иска да посети всички Балкански страни. Подобно внимание не ни спохожда всеки ден, но по реакцията на висшите ни духовници може да се съди само за едно. И то е, че църквата ни се спотайва и продължава да си прави оглушки. Малко известне факт е, че дори по закон духовник от друга страна, та било то и  Вселенския патриарх, може да дайде у нас само по покана на Българската православна църква/ БПЦ/.  Изискването изрично е записано в закона по вероизповеданията. Що се отнася до папата, той може да дойде у нас по покана на държавния глава или на правителството. На този етап от  администрацията на президентството не показват никаква активност в тази посока. Оттам формално отговорят само, че не знаят нищо за идването на папата.

Още по-странно се стекоха обстоятелствата около предстоящата визита на Вселенския партирах Вартоломей Първи, тачен в цял свят не само като модерен и критичен духовник, но и като учен в областта на теологията, философията и опазването на околната среда. За да стане ясно, как БПЦ увърта нещата, Фрог ще ви запознае с последователността на всички факти, свързни с поканата на Вартоломей, наричан още „Зеления патриарх“.

В началото на март. т. г. БАН решават да удостоят Вселенския патриарх с почетното звание „Доктор хонорис кауза“. По силата и на договор за съвместна дейност Академията светкавично уведомява църквата за намерението да покани Вартоломей. Информират и „Зеления партирах“. Изненадващо за всички, Светия Синод в края на март решава, че не е удобно да се кани Вартоломей през тази година,  без да сочи мотиви. Неофицилано се твърди, че отказът е заради предстоящия 70-годишен юбилей на Неофит. Нещата вземат обрат в мига, в който в началото на юни Вселенският патриарх изплаща депеша до Неофит и БАН, с която ги уведомява, че за него ще е чест да дойде и да получи отличието, както и да работи с учените ни. При това положение, на 9 юли  църкавата сторва чудо, като взима второ, коренно различно решение от първото и отправя покана за посещение. 

Някои от яростните привърженици на статуквото в Светия Синод решиха да го измъкнат от деликантата ситуация, като използват методи, характерни за мракобесните години на Държавна сигуроност. Те  хвърлиха интрига в отношенията на БАН и църквата, обяснявайки пред хората, че академията на своя глава е решила да кани Вартоломей. Според източници на Фрог, за намеренията на академията, не само църквата е била информирана за всяка стъпка, но и администрацията на президента. Оттам обаче през цялото време остават напълно пасивни.

Оказва се, че църквата не гледа с едни очи на визитите на чужди духовни лица. Представителите  на Руската православна църква, например, си идват когато си щат. Същото се отнася и за бившия чешки архиепископ и македонския му колега, които също идваха на няколко пъти у нас по различни поводи, но без изрична покана от Светия синд.  Владиката от  Йерусалимската патриаршия Теодосий пристигна в България за пореден път през тази зима, също без покана от Синода. Теодосий е известен с политическите си изявления относно  израело- палестинските  отношения.  Така се оказва, че за едни дховници може, а за други не. Както и че има много долюбвани водачи и не чак толкова. Явно, че въпреки синодалната покана на БПЦ хич не и е по сърце посещението на Вартоломей точно на 70-та годишнина от вдигане на схизмата на българската църква от страна на Вселенска патриарашия.

Редовите наши доховници имат своето обяснине за това. Те са категорични, че църквата ни, която е консервативна и изцяло под влияние на руската, не харесва модерните европейски водачи. Те, за разлика от нашите,  са изключително образовани, социално активни,  знаят по няколко езика и „врат и кипят“ в политиката. Освен това не се страхуват да показват проблемите,  да назовяват нещата с истинските им имена и да търсят промяната.  Духовните  ни водачи се опасяват, че тази пропаст между тях и другите  ще лъсне със страшна сила. Ще се разбере, че крепят завехналия си имидж само на заслуги от миналото и то на хора, които вече не са между живите. Борбата им за оцеляване прилича на тази на активните борци против фашизма по времето на комунизма.  Ще се усети и друг много важен факт, а той е  че със своята, апатия,  бездействие и фундаментализъм,  духовниците ни не само успиват и отблъскавт народа, но го обричат на пълна и необратима изолация.  

Самите свещеници напомнят, че няма нация, която да е в икономически подем, при положение, че в същото време се намира в духовен упадък. Признават още, че структурите на Държавна сигрност от миналото са поставили на чело на църквата ни само зависими и неспособни хора, обричайки по този начин духовният възход на България. Българската църква прави всичко възможно не само да маргинализира вярата, но и да маргинализира личността на всеки вярващ по отделно, оставяйки християнството да съществува само на  битово и неосъзнато ниво. И резултатът от всичко това е на лице. Само в София, където има около 2 млн. хора, на църква  ходят не повече от 5000 души. Ако статуквото у нас се запази, рискът да не влиза никой в храмовете ни е огромен. Дали пък това не е целта?! Изводите от сравненията са безмилостни, но не в наша полза.  В съседна Румъния само монашеството наброява около 15 000, а в България броят им не достига дори и една стотна- под 120 човека.

В медийното пространство все още отеква негативният отзвук от разкритията за гей скандали в манастирите ни. Двойният аршин към проблема се налага от Светия Синод, който не пропуска да осъди гей парадите, но в същото време пази като манна небесна гейовете в състава си. Лицемерието й по всичко  напомня на възневидения ВСС, който непрестанно ни обяснава, че се бори с корупцията сред магистратите, но в същото време го продуцира със страшна сила.  По този начин българската църква ни оставя да жиеем на сомотен остров, тероризирайки православните богомолци с примера си за нисък морал. Факт, който няма как да бъде скрит е, че  българската църква не общува с никой по света.  Изключение прави само  Москва, към която винаги сме наведени. Църквата със завидна лекота предава основната си християнска мисия да спасява душите ни.  Тя е в измяна и на българската държва, подчинявайки амбициите си само на имперска сила като Русия. Всички си спомнят за онова прословуто изказване на премиера Бойко Борисов,  в което изрази недоволство за лошия човешки материал. Борисов каза, че това е най-големият проблем на България. Как и да е друго яче, когато за последните 20 години църквата не намери сили да посочи кое е добро и зло за обществото ни. Сега, тези години, дни и месеци... Трае си за всички беди, които ни сполетяха. Затрая си и по време на бедствията, отнели десетки човешки съдби. Казват, че мълчи от страх, защото знае, че истината не може да бъде погребана.

Последните събития около съдебната реформа обнадеждават хората, че прословутият ВСС може да бъде реформиран и принуден да действа по правила. За разлика от него, за църквата ни  надежда няма. Поне засега.

Екип на Фрог нюз