Лъжци & слепци

Лоша българска традиция е известни хора да се държат с населението като със Самуилови войници. Говорят каквото си искат, разчитайки на мрака в общественото око. Хората вярват на голямата лъжа и заблуда, защото смятат, че трудно се измисля, казва Едисон. Мисъл, достойна за родната Конституция.

Нашенските трубадури на лъжата обаче не се славят с голямо въображение, защото отсрещната страна проявява феноменална търпимост към тях. Производители например считат за достатъчно да кажат/покажат някакво клипче, в което се твърди, че ядем „вкусно хрупкаво пиле за цялото семейство” и това решава проблема с качеството. Купувачите знаят, че става дума за мъртви птици, пълни с вода и химикали, но не реагират. Една лъжа в повече, какво толкова, казват си уморено те. От тази умора се възползват щедро политиците и избраните от тях клакьори. Корпорациите не остават назад.
За да не помислите, че залитам в популизъм, ще приведа няколко примера.

Властелините на тока ЕВН, Е.ОН и ЧЕЗ искат увеличение на цените. И ще ги получат, защото ползват изтъркан, но ефективен трик. Те настояват за 15%, държавата се запъва страшно и накрая ще си стиснат ръцете за около 5 процента. Толкова всъщност им трябват на доставчиците, но друго си е да се разиграе някаква пиеска. Цените на горивата удариха рекорд – най-високи в историята на България. По-високи от най-развитите страни в ЕС. 2,53 лв. чукна дизелът у нас, а в Словакия е 2.41 лв., в Испания - 2.42 лв., в Люксембург - 2.21 лв., Австрия - 2.50 лв., Андора - 2.01 лв. Но във Великобритания е 2.62 лв., контрира някой си Койчо Русев, защитник на бизнеса с петролни продукти. Този човек, както и монополистите от „Лукойл“ със сигурност знаят, че Люксембург е с най-високи заплати и стандарт в света. Но там продават горивото с 32 стотинки по-евтино от тук. Как става този номер – никой не казва. Когато искаш една лъжа да звучи като истина, вкарваш в нея цифри и данни, които за обикновения българин са непонятни. Ето как „Лукойл“ коментира „клането” с цените: освен от петрола цените на дребно се влияят и от инвестиции в покриване на стандарт ЕВРО 5 и екоизискванията на ЕС, в рамките на които се произвеждат горива с ниско съдържание на сяра и 3% биосъставка”. Разбрахте ли нещо? Не? Това е номерът. Защо обаче лъжата се шири толкова масово, колкото и безнаказано у нас. Едва ли има изследване на БАН по въпроса, но ние и така сме наясно с причините.

Личният пример е една от тях. Да вземем президента Първанов. Преди три години се случи трагедията с горящия влак София – Кардам. Загинаха 9 души, а 5 март 2008 г. бе обявен за ден на национален траур (възможно дори с указ на президента). Докато повечето българи скърбяха за жертвите, Първанов отиде на въоръжена разходка в Симитли. Завел, твърдят местни жители, и сина си, за да го учи да отстрелва вълци. Когато това бе написано във в. „Струма”, почнаха едни лъжи и увъртания от президентството, не ти е работа. Дали тогава държавният глава излъга по навик, или защото го беше срам – не знаем и до днес.  Представете си какво щеше да стане в Полша, ако някой политически велможа бе хукнал на лов на 11 април 2009 г., денят на траур в памет на загиналите в самолета с президента Лев Качински край Катин...

Тези дни Първанов с половин уста призна, че подсъдимият Алексей Петров може би е пътувал с него в Швеция. Дълго време той отричаше Трактора въобще да го е съпровождал някъде, но сега промърмори, че може и да е бил в самолета, но не помнел. А можеше да се довери на справката, която журналистът Иво Инджев направи във Външно министерство на Швеция. Или да беше набрал телефона на Алексей и да го попита...

Лъжата на един президент по разрушителен еквивалент спрямо ценностната ни система може да се сравнява единствено с терористичните акции на Ал Кайда. Дори ги надминава, защото моралните щети се множат във времето като радиоактивно заразяване. Лъжците така свикват с неистината, че дори когато казват верни неща, те звучат като лъжа. Това е особен вид професионализъм, който в един момент превръща в съмнение дори съществуването на общество и държава. Което би трябвало да се третира като престъпление към нацията, ако имахме истинска правосъдна система. Но нямаме. И тя е една лъжа с маска на Темида. При Карбовски по Нова тв Неделчо Стойчев, директор на Института по психология на МВР, ясно каза, че младежът, който се оплака от сексуалните предложения на Янето, е казвал истината. Доказал го детекторът на лъжата. Дори имало още по-пикантни неща, но Стойчев отказа да ги съобщи. Никой не задава на Яне Янев този въпрос, вероятно от притеснение да не прекъснат монолога му за това какви канибали са Борисов и Цветанов. Яне дори се сгоди за някаква симпатична мома и в името на целите, поставени през РЗС, някой ден може да вдигне сватба, че и дете да се роди. Видели сме какви ли не чудеса, още едно няма да ни изненада кой знае колко. Не е лошо обаче Яне да обясни дали полиграфът, на който са изпитвали онова момче, не е измайсторен от тъста на министър Цветанов. Защото, ако детекторът е редовен... става доста кофти.

Същият Неделчо Стойчев обясни още, че изнесената информация от СРС-та нямало как да се качи на флашки и дискове, защото била защитена. Ужас! Какво тогава са носили на Дачков мъжете с каскети и какво всъщност е имало в откраднатия джип на Яне Янев, ако не флашки? Справедливостта обаче ще си пробие път, както обикновено, чрез в. „Галерия”. Ох само как ще си пробие път! Неделчо, Неделчо, нямаш никаква представа в какъв филм си се вкарал. Половин мисъл само да му е минала през ума, която не съвпада с десетте Божи заповеди – жална му майка. СРС-та, флашки и пресконференции ще извадят на светло сатанинския му образ. Но, както се казва, жертвите по пътя към победата никой не ги брои...
Така си живеем от лъжа в лъжа. Ако поуките от приказките се сбъдваха поне наполовина, днес голяма част от българския елит щеше е с дълги носове и къси крака.

***

Вървели по пътя баща и син. Момчето разказвало разни неща, но в един момент мъжът усетил, че синът крие истината и се опитва да го излъже, затова му рекъл:
- Мойто момче, наближаваме мост. Този мост обаче не е обикновен, а вълшебен – разпада се под краката на хора, които не казват истината.
Момчето се уплашило и признало, че е излъгало.
Когато двамата стигнали до реката и тръгнали по моста, изведнъж той се... сринал.
- Заслужих си го - рекъл бащата, когато двамата се измъкнали от водата, - защото и аз те излъгах. Няма вълшебни мостове.
Колко жалко. Щяхме да си спестим не едно и две разочарования, ако имаше все пак такива мостове...

Огнян Стефанов