Вредата от класирането на влиятелните жени

За това, второто, ми се ще да поговорим и поспорим.
На пръв поглед класацията е престижна, направена е в стила на западните такива, дори някои от критериите са „откраднати”. Няма и как да е другояче, защото у нас липсва традиция в подобни начинания.

Топ 100 на най-влиятелните български жени. От тях каймакът финишира в Топ 10. Организаторите са доволни, може би и рекламодателите и медийните партньори. Кои други? Е, и част от класираните – това си е чист ПР за тях.

Подборът бе дело на жури, съставено от известни мъже. Ето и десятката:

1. Кристалина Георгиева
2. Цветелина Бориславова
3. Йорданка Фандъкова
4. Саша Безуханова
5. Ирина Бокова
6. Меглена Кунева
7. Даниела Доковска
8. Магдалена Малеева
9. Виолина Маринова
10. Венелина Гочева


Кристалина Георгиева се появи от Световната банка, където бе вицепрезидент. Стана еврокомисар след скандала с Румяна Желева. Очевидно си върши добре работата щом бе избрана и за европеец на годината. Българското обществено мнение я приема с известен скептицизъм, но признава и качествата й, ако съдим по рейтинга й. Изглежда, че тази жена е без конкуренция на върха. Истината е, че конкуренция просто не съществува.

Втора в класацията е Цветелина Бориславова. Сигурно е влиятелна, но не в обществото, а в определени кръгове. Последното нещо, с което се прочу, е че на 7 декември 2010 г. продаде изцяло дела си в СИБанк за 141 млн. лв. Но знае ли някой с какво всъщност се занимава ексбанкерката? Как е натрупала богатството си, какви добрини е направила, какви са моралните й качества? А, да, беше и приятелка на премиера Бойко Борисов. И е 13-а по богатсво в една друга класация.

На шесто място е Меглена Кунева. Защо?! Каква е тя в момента? Не е ли някакво име, което се спряга за част от кандидат-президентската кампания на неизяснени политически субекти? Какво е направила тя през миналата година? Кунева не трябва да бъде в тази класация, защото това обижда останалите. Поне в този момент, защото доколкото е известно, номинирането не е „за цялостно творчество”. Пробутването й води до съмнения за платен ПР или нещо сбъркано.

Веднага след нея е адвокат Даниела Доковска. Ако има поне един българин, който да посочи за какви точно дела Доковска е в тази компания, пак добре. Разбира се мнозина помнят, че тя защитаваше генералният секретар на БКП Тодор Живков. Това дело я качи на асансьора към върха. Разбира се, тя го спечели, но това е защото никой от тези, които режисираха онези събития не изчисляваха друг изход. Което не омаловажава качествата на Доковска, разбира се. Тя бе обявена за Човек на годината през 2010 от Хелзинския комитет, защото се бори последователно за правото на справедлив процес. Сигурно е така, но списъкът с клиентите на нейната кантора понякога смущава. Освен това никой не е чул дали е защитавала т.нар. „обикновени хора”, които не могат да си космически хонорари. Тя е яростен противник на специализирания съд, който управляващите от ГЕРБ толкова много искат да заработи, защото имало съмнения, че ще се изпълнява политически поръчки. Права е, но отдавна има съмнения, че някои адвокати също изпълняват такива поръчки или срещу много пари вършат чудеса със съдийските колегии, но това не е станало повод колегията да бъде обвинявана или поставяна под един знаменател.

Около повечето имена в тази класация има спорни моменти. Но не това е поводът за тези редове. Иска ми се да попитам къде са жените лекари, учители, възпитатели в социални домове, къде са творците, учените, артистите, художниците, инженерите, дизайнерите. Къде е българската Майка Тереза? А защитничката на човешки права? Къде са великолепните ни спортистки? Тук е Маги Малеева, но отсъства Цветана Пиронкова, заради чиито победи десетки, стотици българчета отидоха на кортовете... Липсват такива, които през изминалата година са предлагали важни закони, отстоявали са граждански, политически или природозащитни позиции и каузи. Защо у нас за „влиятелни” се избират хора или богати, или от които нещо зависи. Колко от тях са били безкористни в действията и начинанията си. Защото за тях не се говори, не се пише, те не са в центъра на общественото внимание.

Тази класация е поредната подмяна на ценности. За съжаления в такива „Топ” се омесват имена на достойни с не толкова достойни кандидати, което оцапва едните, но не изчиства другите. На хората за пореден път се демонстрира, че само силните на деня са достойни и влиятелни. И защо не се направи една анкета и събралата най-много гласове жена да бъде победителка. Журито в случая не е виновно, защото му се дава списък на номинирани и то трябва да избира измежду тях. Крайно несправедливо.

Класацията ще мине и замине. Ще остане горчивият привкус, че някой смята обществото за сбор от будали. Но дали е така?...

Тодор Велев