Леят куршум против шубе на Ал. Петров и Темида

Да се смее ли човек, да плаче ли... Очевидно абсурдът е истинското лого на тази страна. Случката наподобява сценка от забавна оперета, но всъщност става дума за доста сериозни неща.

Мотивът, че представител на Фрог нюз е "заплаха за моята сигурност" е повод да се анализра ситуацията и да се направят някои изводи. Първият е, че Петров иска да се изкара жертва. Любим похват на обвиняемите в последно време. Второ: не е ли тъкмо обратното - Алексей Петров да е заплаха за Фрог нюз? Защото досегашните ни отношения с този човек са се развивали най-често под знака на заплахите, идващи от него. Той, а не ние сме специалисти по ръкопашни боеве. Той, а не ние е служил в репресивни структури. Той привиква в ДАНС служители от медията през 2008 г., което действие Комисията за контрол на ДАНС в парламента обяви по-късно за незаконно. След едно такова привикване бях пребит до смърт и само фантастичните умения на медиците от ВМА ми помогнаха да се възстановя. Което очевидно по някакъв начин стресира Петров. 

Същият вече пет години отрича да има нещо общо с бруталната разправа срещу мен. Прокуратурата от своя страна не откри доказателства за негова съпричастност и делото замина първо в девета глуха, а след това най-вероятно в "кръглата папка". Това обаче не пречи в общественото пространство да витаят най-различни съмнения за поръчителите и извършителите на нападението, някои от които съвсем логични. Това сигурно не се нрави на Петров, но никой не може да забрани на хората да си мислят разни неща. Освен по онзи начин - сещате се кой. Но не това е важно. Важното е, че обвиняем за рекет, изнудвания и незаконно придобиване на чужд бизнес, се оплаква, че медия и журналисти са заплаха за неговата сигурност. Петров обаче не разкрива с какво точно го застрашава представителя на Фрог нюз. Което подсказва, че сигурно е доста изнервен. Мога само да предполагам, че причината е, че делото не бе спряно с "помощни" средства, както сигурно е очаквал заради ситуацията на ново управление. Освен това вероятно не желае медиите да знаят закъде ще пътува.

Освен това Петров открай време се движи със сериозна охрана. Чак сега обаче разбрахме, че причната е нашата медия. Страшната "жаба" на българските новини. Ще го приемем като комплимент, макар че... Питам се само, кой ще вземе някакво решение или ще се намеси, ако и ние кажем, че се чувстваме застрашени? Но да не се отплесвам.

Да не забравяме, че Алексей Петров се смята за значима персона в българското общество, обвита в мистерии и тайни, които не са достойни за диктофона на някаква си медия. Нещата, както обикновено, са доста по-различни. Чува се, че напоследък много от предишните му покровители, както и фактори в различни институции му отказвали срещи. А отказват, защото не искат да бъдат свързвани с него. Време е някой да му го каже.

Но и това не е важно. Обществото ще осъмне и без тревогите петрови...

Има обаче друго много важно нещо, за което малко се говори: отказът на прокуратурата да доказва голяма част от престъпленията, които се приписваха на "Октопода" преди четири години. Формалното обяснение е изтичане на давностния срок. Но защо се стигна до това срамно признаване на безпомощност?

Преди дни изтече четиримесечният срок, в който в съда трябваше да бъде внесен обвинителният акт по главното от трите дела, на които беше разделен "Октопода" - делото, наречено "Големият Октопод". Това обаче не се случи и спецсъдът трябва служебно да го прекрати. Така и ще стане.

На 10 февруари 2010 г. при акция "Октопод" бяха задържани бившият съветник в ДАНС Алексей Петров, братята Йордан и Пламен Стоянови, известни още като Дамбовците, Марчело Джотолов, Николай Велков, Антон Петров-Хамстера и Момчил Кръстев. Тогава беше обявено от ръководството на МВР, че бандата, ръководена от Петров, била въоръжена и опасна - занимавала се с рекет и принуда, пране на пари, изнудване и заплахи над бизнесмени и длъжници, източвала "Кремиковци" АД, крила данъци и трупала големи печалби от сводничество. Година и половина по-късно за прокуратурата се оказа непосилно да докаже въпросните престъпления. В интерес на истината трябва да се припомни, че тези деяния бяха шумно обявявани от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов.

По онова време наблюдаващият прокурор Светлозар Костов, който днес е шеф на спецпрокуратурата, раздели делото на три части - през юли 2011 г. Едната - главната, бе за тежките икономически престъпления. Второто дело бе за сводничество и проституция, а третото - за рекет и принуда. Единствено последното в момента е в съда.

"Големият Октопод" бе гордостта на разследващите, но се разпадна преди някой да се е заел сериозно с него. В края на м.г. всички обвиняеми по него настояха пред спецсъда  да задължи прокуратурата да реши най-сетне какво ще прави. Те се позоваха на промените в Наказателно-процесуалния кодекс. Според тях, ако за обвинен от две години още не е внесен обвинителен акт, той може да поиска съдът да задължи прокуратурата да го направи или да прекрати делото. Днес това вече е факт. Прокуратурата вдигна ръце и гащите й паднаха!

Четири години след операция „Октопод” един от обвиняемите - Пламен Стоянов--Дамбовеца, обяви, че ще съди България за 85 милиона евро. На толкова е изчислил щетите от предприетите срещу него действия. Прав е! Да я съди тази обрулена държава, която все не случва на управници. За сведение, поисканите 85 млн ще ги плащаме ние, балъците, дето избираме и търпим всякакви негодници.

Въпросът е: ще обяви ли прокуратурата кои нейни доблестни представители не са си свършили работата и защо? Дали са били подкупени или е нямало никакви годни доказателства, за да се повдигнат обвинения и се напише обвинителен акт? Ако е второто - да се назоват разследващите, които вместо да събират улики и доказателства, са си бъркали в носа. Имената на тези хора трябва да станат публично известни.

Говореше се още преди време, че екипи от ДАНС били събрали за източването на "Кремиковци" АД цяла стая с папки с доказателства. Тя обаче била заключена от три години и нещо и ключът някъде "загубен". Друга версия разкрива, че нито един прокурор не желаел да се занимава с делото от страх.

Говори се също, че предишните управляващи от ГЕРБ са стопирали делото, защото били замесени доста политици, уличени в мафиотски действия.

Не знам дали това са 100-процентови слухове или има доза истина в тях, но е факт, че никой не си мръдна пръста да свърши нещо по процеса. Което е нагъл отказ от правосъдие. 

Прокуратурата е общественият защитник, тя е тази, която брани не просто закона, а обществения интерес, интереса на гражданите. Това е велико призвание и когато някой отказва да си свърши работата - е национален предател!

Хората в България знаят как стоят нещата. За тях това е поредният спукан балон. Никакви шикалкавения за давностни срокове, липса на доказателства и пр. не могат да ги заблудят. Няма да ги заблудят и наглите изказвания на някои от заподозрените, които употребяват думички като "свобода", "права" и "демокрация" по-често и от членовете на комисията, даваща Нобеловата награда за мир.

Резонно е да попитаме: Къде е Висшият съдебен съвет в тази ситуация? Ще привика ли той на разпит, както направи със съдия Ченалова от делото "Октопод", всички магистрати, които доведоха въпросните разследвания до този осран край? Или ще се ослушва с надеждата предизборните скандали да заглушат оскърбителното за нацията безобразие?!

Ако арестуваните и заподозрените преди четири години са невинни - да се каже ясно. Би било справедливо. Ако обаче става дума за несвършена работа по намиране на доказателства, осигуряване на свидетели и факти - също да се заяви открито.

Ще направя всичко, което е по силите ми, ЕК и съответните еврокомисари да научат за срамното поведение на българските правоохранителни и правораздавателни органи. Ще узнаят и някои чужди посолства в София, които преди четири години приветстваха желанието за борба с мафията, но сега, когато се виждат позорните резултати - мълчат. Някои от тези посолства май са доста заети с разпределянето на субсидии за НПО-та и медии, които обслужват новите им интереси или интересите на подкрепяните от тях олигарси и политици. Партньорските служби също би трябвало да се замислят с кого си имат работа.

Това е положението.

Алексей Петров да отиде преди пътуването в чужбина при някоя кака да му лее куршум против страх. Не за друго, а защото командировката му сигурно е от международно значение и не е редно да се оглежда с треперещи ръце. Родината представя все пак... Куршум и восък да се отлеят и за родното правосъдие, което очевидно също е в прегръдките на шубето.

Колкото до справедливостта... У нас тя никога не е била на почит, макар Цицерон да я счита за "най-висшата добродетел".

Огнян Стефанов