Любовни и други чувства на опашката за власт
Задкулисните планове и интригите стартираха.
Разбира се най-много са въпросителните около ГЕРБ. По-точно за намеренията на Бойко Борисов. Той отново ще е победител, няма съмнение. Но не с нокаут, както бе през 2009 г., а по точки. Парламентарната група ще е по-малобройна и доста различна като състав от сегашната. Ще отпаднат случайно попадналите или хитро промъкналите се депутати. Ще изчезнат и тези, които са прекрачили границата на благоприличието и са използвали властта за да забогатеят. Ще ги сменят експерти и хора с чувство за мярка. Големите играчи ще останат, както и верните на ръководството.
За да състави правителство на Борисов ще му е нужен партньор. Възможно ли е това да бъде БСП? Станишев допуска подобен вариант, ако Георги Първанов оглави социалистите. Това обаче е трик, с който Станишев по-скоро иска да отблъсне червените от доскорошния президент. Самият той в момента мечтае повече за лидерския пост в ПЕС, отколкото за следващ кабинет. Вече яде горчивите плодове на коалиране по схемата 8:5:3. Вероятно и съветите на нежната му половинка в семейството са в тази посока.
Самият Първанов не излъчва ясни послания. Той все още се вижда едноличен победител и в двата маратона: към „Поизтано” 20 и „Дондуков” 1. Време е някой да му каже, че дълбоко се заблуждава. Само че няма кой, защото в обкръжението му преобладават самовлюбени и влюбени в него дейци, които бъркат читалищната сцена с тази на Болшой театър. Първанов май наистина вярва, че превъзхожда Борисов и Станишев. Тежка заблуда. От действията му лъха на нафталин, а посланията му така и не могат да разчупят матрицата на АОНСУ. Човек от миналото, политик без бъдеще. Тези дни името му бе замесено в нов скандал. Оказа се, че заради него ръководството на бТВ е налагало цензура на „Господари на ефира” и „Пълна лудница”. Двете предавания напуснаха телевизията, а продуцентите разкриха грозната истина, която бТВ на свой ред отрича.
Станишев или Първанов за Борисов е горе-долу все едно. ГЕРБ в управление с БСП е утопия.
Следва вариант 2: ГЕРБ със „сините”. Версията е възможна само ако „сините” успеят да прескочат бариерата и се окажат в парламента. Това е и най-логичната връзка. Но преди това самите „сини” ще трябва да решат дали продължават напред под водачеството на Мартин Димитров или ще търсят друг лидер. Димитров е всеотдаен, интелигентен, но му липсва хъс, харизма и диалогичност. Не е безспорен водач, а „сините” в момента имат нужда от такъв, за да ги издърпа от санитарната зона.
Борисов признава, че именно с десните е готов да върви напред. Но при едно условие: да не му поставят условия. „Сините” не са в позиция да се пазарят, ако искат да останат на политическата сцена не просто като храст...
Иван Костов не влиза в сметките. Той е Командир докрай, не приемащ други авторитети. Костов до Борисов е като магнит до магнит – мисия невъзможна. ДСБ ще трябва да се спасяват сами. Оцеляването в момента е по-важно от планове за управление. Опасността е голяма, въпреки хладнокръвното поведение на Костов. Той знае как да оцелява, но някои вече напуснаха кораба. Друг вариант, колкото и абсурдно да звучи, е ГЕРБ в комбина с ДПС. В евентуално сближаване на дясното с либералите има логика. Може да се нарече всякак: политически брак, ситуационен брак или брак по сметка. Мотивите обаче са налице. Кризата не само няма да си е отишла, а ще е още по-свирепа. Етносите в България ще трябва да оцеляват заедно, както е било винаги в трудни времена. Пътят е един – събуждане и развитие на икономиката и бизнеса. Това засяга българи, турци, цигани, евреи, арменци – всички. Трезво мислещо общество би преглътнало един осъзнат компромис. Не е без значение и подкрепата на САЩ, с която се ползват и ГЕРБ, и ДПС. Европа също гледа с добро око на подобни коалиции. Освен това след година и нещо ЕС ще има толкова тежки проблеми, че няма да му е до разногласията и пасиансите в малка и хилава България. Политически скептици твърдят, че Доган никога няма да седне до Борисов, защото не е забравил униженията със събореното барбекю в Бояна и скандалите с хонорара за Цанков камък. Сокола трудно щял да преглътне и предателството на бизнесмена Николай Вълканов, който от неговата свита премина в лагера на Борисов. Същият Вълканов, който подари на Доган брониран Мерцедес и стана главен подизпълнител на хидропроекта за стотици милиони Цанков камък, а сега застана плътно до премиера в решаването на кризава с миньорите в Мадан.
Доган обаче е хитър и със силно чувството за оцеляване. Като философ той добре познава Макс Вебер и неговата „Теория на компромиса”.
Съществува и версията Борисов все пак да хареса заради нещо Меглена Кунева. Едва ли ще е заради нея самата, но ако в Брюксел някой му подскаже, че вариантът е добър – може и да приеме. Самата Кунева едва ли ще се съпротивлява, тъй като участието й във властта не е само нейна цел, а на кръговете зад нея.
Напоследък мъглата около Меглена Кунева започва да се разсейва, макар и бавно. Тя напусна НДСВ, но не се е отказала да щипне от електората на партията, която я вкара в политиката. Говори се, че е провела няколко разговора със Симеон Сакскобургготски, за да си осигури неговата подкрепа. Получила е отговор от сорта на: „Ще видим, ще преценим...”. Няма отказ, няма и подкрепа. Има изчакване, което кой знае с какви планове на царя е свързано и каква изненада ще бъде поднесена в последния момент.
Журналистката Соня Колтуклиева заяви наскоро, че в разговор с царя му казала преди време: „Кунева е лицемерна и гони кариера в Брюксел на гърба на България”. Днес Колтуклиева твърди, че Кунева разчита на председателя на ЕС Емануел Барозу, за да се качи на българския кораб на властта. Версията подкрепят и български депутати в Европарламента.
Кунева разчита и на някои социолози, които умеят да манипулират общественото мнение. Това е начинът да се приближи реалната подкрепа за нейната гражданска формация до представяната от тях. За да се случи всичко това на Кунева освен граждански призиви из медиите, ще са й нужни и доста пари. Откъде точно идват е трудно да се каже ясно, но е известно, че ковчежник на „политическото явление” е Даниел Вълчев. Бившият образователен министър е юрист, опитен и рационален човек.
С кого ще се коалира Кунева, е другият важен въпрос. Предположениета са няколко. Най-разпространеното е, че ще пристане на БСП заради обвързаността си с червената аристокрация („хайверената левица”, както я нарича Ориана Фалачи). Логично е, но не е съвсем сигурно, защото Кунева познава нравите в Брюксел и знае, че Европа предпочита дясното. Освен това нашите социалисти са доста далеч от европейските по нрав, изповядвани ценности и дори по възпитание. Но да речем, че все пак се коалира с БСП и направят правителство. То ще е крехко, ще носи белезите на тройната коалиция и ще се сблъска с народното недоверие месеци след формирането си. Последствията ще са непредвидими и дори страшни. Кунева не е нито толкова смела, нито толкова безразсъдна, че да се вкара в такъв филм. По-скоро ще гледа да измести тъмно синьото на Иван Костов и да се сближи със светло синьото на СДС. Оттам пътя до коалиция с ГЕРБ е кратък.
„Атака” е между живота и смъртта. Волен Сидеров има потенциал, енергия и идеи – трите кита на една успешна партия. Скандалите с Капка и Димитър Стоянов обаче нанесоха на „Атака” тежки щети. Лечението ще е трудно. ВМРО на Каракачанов ще се възползва от това. Най-вероятно и двете партии ще загубят от разделянето на националистите, но и за двете формации е известно, че понякога егото на лидерите понякога надделява над разума. И една „мъничка” подробност: телевизия Алфа бе считана за близка до Волен Сидеров. От месец и нещо обаче бълва пропагандни материали в покрепа на „Октопода” и Алексей Петров. А нали тъкмо Волен твърдеше, че мястото на Трактора е в затвора?! Какво е станало с него, та Алфа се е превърнала в трибуна на Петров? Или телевизията вече не е част от „Атака” и е продадена на подходящ купувач? Интересно...
Слави Бинев също търси място под политическото слънце. В странна компания и с послания, които не блестят с оригиналност. Не е достатъчно да твърдиш, че си алтернатива, трябва наистина да е така. А не е. Според анализатори около Бинев се е събрала група любители на хубавите вина и мезета, които имат апетити и към властта. Както обикновено и не отсега.
РЗС на Яне Янев, както и досега, ще разчита на мобилизационната готовност. Някъде се изгуби обаче доц. Атанас Семов с неговия патос и амбиции, което е някакъв знак. Стопи се някак и голямата вяра в Алексей Петров. Защо така? Какво се случи? Яне Янев дължи отговор на тези въпроси.
Напоследък се случи и нещо много интересно. В студиото на ТВ-7 проф. Димитър Иванов, който от години живее и работи в Лондон, направи дисекция на българското икономически бъдеще. Не е розово, бе констатацията и щало да става още по-зле. Мнооого по-зле. Затова било необяснимо мълчанието на българската икономическа наука и българския бизнес за критичната ситуация. Като приятно изключение професорът посочи казаното от банкера Цветан Василев пред студенти от УНСС. Именно Василев посочил опасностите, които дебнат страната и икономиката ни. Изказвания като това на проф. Иванов никога не са случайни. Със сигурност следващите негови стъпки и тези на Цветан Василев ще са важен знак дали да очакваме появата на нещо ново. Каквото й да е то.
Няма съмнение, че Бойко Борисов ще е основен играч и след парламентарните избори. От голямо значение ще са отношенията му с най-близкия до него съратник – Цветан Цветанов. Ако нещо не ги раздели, ще управляват още един мандат.
Това със сигурност означава любопитни маржове на политическата борса. Предстоят месеци на нареждане, пренареждане и настройка на партийните приоритети.
През това време гражданското общество ще трябва да продължи да се учи да защитава правата си. Иначе злоупотребата с тях ще продължи.
Димитър Попкутуев
Моля, подкрепете ни.
