Мощно порно с Луи, Ян, Петко, Карак и други в медиите

Люба Кулезич

След новата порция разкрити агенти на ДС в медиите, с последиците от дейността на комисията по досиетата трябва да се заемат не само историците. Нито само политиците и обществениците. Те като цяло се дънят с прочита на темата. Фалшиви са, патетични са. На всички вече им се повръща от досиета - отворени, скрити.  Време е с казусите да се захванат сексолозите, както и продуцентите на предстоящото по Нова телевизия супер шоу „Цената на истината”.

Вече цял месец автореклами приканват зрителите да се включат в кастинга за кандидати да се изповядат пред детектора на лъжата. От медията съобщиха, че съпруги и любовници масово натискали половинките си и гаджетата си да се тестват за изневяра пред апарата-разобличител.

Очертавала се голяма атракция с еротично-греховен и развратно-перверзен привкус. Тя можела да постави началото на революционна порно тенденция в медиите. Не за друго, а защото подобен тип изповеди разпалват въображението, без риск от плътски натурализъм, наказуем от Закона за радиото и телевизията. Освен това на карта щяла да бъде поставена не само любовната вярност на състезателите, но и сексуалната им ориентация. Не е казано, че трябва да сложиш рога на интимния си партньор или партньорка с представител на срещуположния пол, нали?

Така че, в българския ефир се задавала нечувана пикантерия, твърдят от Нова. Тя щяла да види сметката не само на щръкналия рейтинг на „Вечерното шоу на Азис”. Ами да скрие топката и на политическото порно, патентовано от най-щедро надарените в орален и анален аспект звезди на жанра. Начело с ранното пиле на Би Ти Ви Никито Бареков, разбира се.

Резултатите от новото начинание ще са поучителни за цялата българска общественост. Нужно е само на горещия стол в „Цената на истината” първи да седнат хората с псевдоними, които се кълнат с пяна на уста, че бракът им с медиите е като вода ненапита. И че никога не са им кръшкали по явочни квартири с цел да изкярят нещо над журналистическата заплата за сметка на балъците от колегията, в името на националната сигурност.

Но както стана ясно и от последния контингент с двойни имена, разконспириран от комисията за досиетата, те са правили страстен секс с тайните служби. Само че сега едни се представят за девственици /а всеки ще ви каже, че по-лошо от проститутктата е девствената курва/. Други се правят на прегрешили едва ли не на сън. Така че към днешна дата не помнели нищо, дори  в някой уличаващ картон да им се пише, че все пак са се гушкали с ДС. Третите пък са особено отвратителни. Техният номер е на почтени труженици, завоювали своите сегашни медийни империи и позиции с пот на чело. И в никакъв случай като метреси и жигола на чичковци с горещи сърца и хладни умове.

Обаче чрез обещаната от Нова телевизия атракция с детектора на лъжата съществува реален шанс гражданството най-сетне да схване истината за няколко от маститите си медийни любимци. Само че ще го направи по нестандартен път. Под формата на забавление, а не на политическа агитация, която от край време тласка мало и голямо към дрямка.

Не че някой ще се изненада от агентурните свалки на трима-четирима известни босове в частните радиа и телевизии. За кадесарските похождения на шефа на „Дарик радио” Радосвет Радев, на до скорошния собственик на Би Би Ти Петър Манджуков, на рекламния тигър Красимир Гергов жълтите медии отдавна нашепват клюки редом с креватните приключения на фолкзвездите.

Но сега тръпката за публиката ще бъде не в разни бюрократични сведения за оцелели архивни бумажки, доказващи принадлежност към ДС. Други, по-съблазнителни с интимността си детайли ще станат нейно достояние.

Ще се изясни вярна ли е мълвата, че между оперативния работник и вербувания за агент с годините са се развивали почти любовни отношения. Запознати с потайностите на ДС твърдят, че на всеотдайнстта на подобна връзка би завидял всеки правоверен гей. Разбира се, не визирам буквалната, а духовната обвързаност. Но сърцераздирателната лоялност, за която се твърди, че разцъфвала извън партийните повели между офицер и агент, обяснява някои странни факти с днешна дата.

Например, защо водещият офицер на Радосвет Радев е направил и невъзможното, за да бъдат заличени агентурните му следи от всички регистрационни документи на Държавна сигурност. Знае се, че това е било адски трудно при методиката на архивирането в бившите тайни служби. На тази привилегия са се радвали малцина техни любимци и фаворити / легендарният медиен ас, наречен Агент Димитър, например, е сред избраниците/.

Значи, била им е предначертана бляскава кариера и оцеляване във въртопите на демокрацията. Създадена им е била и девствено чиста биография, която да им послужи за алиби в новото време.
Деянието напомня начина, по който развратните крале от романите на Морис Дрюон са женели любовниците си за някой удобен в обществено отношение льохман. За да се ползват от прелестите и от услугите им и в бъдеще, все така под знака на изкусителната тайна.

При това положение, има ли изненадани, че Радосвет Радев уверено отрича да е имал вземане-даване с ДС, понеже липсвали доказателства? Случайно ли е, че „Дарик радио” натрупа точки като бунтовна медия, когато народът рутеше по площадите червения кабинет на Жан Виденов през 1997 г. Това не попречи на собственика му да влезе в най-вкусните приватизационни схеми и да развие навиците на олигарх впоследствие.

Сега всичко си дойде по местата. Остава и Радосвет да се подложи на детектора на лъжата. Поне ще ни разясни какво значи псевдонимът му „Карак”. Да не би да има нещо общо с проклетата дума „карък”? Едва ли. Точно той не може да бъде смятан за карък. Каръците в случая са всички, които нищо не изкяриха ни от соца, нито от капитализма, строен по ченгесарски сценарий. Но каквото и да значи въпросната дума „карак”, интересното е, че и отляво и от дясно се чете по един и същи начин. Нещо като код, подобен на формулата: „Веднъж агент, цял живот агент”. Само дето отвън нищо не личи.

Сещам се в тази връзка за модерните свидетелства на пластични хирурзи от Бургас, Варна и други знойни български туристически дестинации. Неотдавна столичен седмичник цитира техни изявления, че все по-често им се налагало да пришиват нови девствени ципи на проститутки, намислили да встъпят в брак с някой изкукуригал богаташ. Не е ли именно това операция тип „карак”?

По същия начин може да бъде тълкуван фактът, че на повечето разконспирирани агенти от медиите са премахнати документалните свидетелства за връзки със службите. Отнася се и до „чистото” минало на президентския спонсор Петър Манджуков, и на радио властелина с декларирана дясна ориентация Петър Пунчев.

В останките от неговото досие пък особено изтънчен привкус носи секретната връзка с вербовчика му Петко Сертов. Току що подалият оставка от ДАНС висш кадър на тайните служби беше рекламиран от покровителя си Сергей Станишев като интелектуалец с влечение към музиката. От гледна точка на сегашните разкрития, нежните душевни нагласи на Петко Сертов вече имат обяснение. Подопечният му Пунчев направи голямата си демократическа кариера като създател на музикални радиостанции от типа на FM+. Може да се допусне, че под влияние на музикалното му хоби рандевутата им преди промените са протичали на фона на сладките акорди, извличани от пръстите на пианиста Клайдерман. Те и до днес звучат в асансьорите и клозетите на новобогаташките хотели, които затриха Черноморието ни. Но дали точно в музикалните форми се корени тайната на артистичния почерк на Петко Сертов?  С него ли е наложил "чистия и светкавичен стил" на страховитата служба? В този романтичен дух, подходящ за наказателен отряд, го възпя на прощаване прес аташето Зоя Димитрова. Но  мистерията ще бъде разбулена само при условие, че Пунчев се яви в цялото си величие на медиен магнат в „Цената на истината” и хвърли светлина върху миналото на наставника си. И върху своето, естествено.

И други вълнуващи подробности могат да станат обществено достояние чрез шоуто. Защо блюстителят на чистия български език Владко Мурдаров си е избрал тривиалния псевдоним „Драганов” въпреки изисканите си обноски на телевизионен демократ? А пък връстниците му от националното радио, музикалният гуру Тома Спространов и колегата му Йордан Георгиев /Данчо Стълбицата/ са се спрели на далеч по-префинените „Ян” и „Луи”? Да не би тук да се крие индикатор за изящна сексуална принадлежност, по силата на която е ставало съешаването на някои интелектуалци със службите? Редно е най-сетне зрителите да бъдат светнати по този деликатен въпрос.

Иначе ще продължават да тънат в недоумение дали и създателят на детското шоу „Като лъвовете” Николай Априлов не е склонил да прави свирки на ДС по хомосексуална линия. Поне такова предположение върви в телевизионните среди. Но той, вместо да разсее един път завинаги енигмата на този тип вербовки, каза, че не помни какви ги е вършил през 1984 г., от когато му се води агентурното досие. Бедният, не разбира ли, че с нечистоплътните си маневри става двойно по-уязвим в професионалните си занимания с деца. Родителите имат пълно право да се боят, че на крехките гръбчета на рожбите им режисьорът упражнява не само художествените си заложби, но и скритите си комплекси.

Поне в името на родителското спокойствие продуцентите на „Цената на истината” са длъжни да го подложат на телевизионния детектор на лъжата.

Що се отнася до видимо невротичния водещ на „Частен случай” по БНТ Владимир Береану, безумното му поведение на екран отдавна издава, че нещо със съвестта му не е наред. Той крещи оглушително в репортажите си, посветени на сравнително елементарни неволи като дупките по улиците и цената на парното. Децибелите му вече имат обяснение като подсъзнателен опит предварително да заглуши въпросите, които повдигна папката му на агент.

Береану даде толкова идиотско обяснение за нея, че само заради глупостта си трябва моментално да бъде смъкнат от екрана на държавната медия. Баща му, румънец по произход и живущ в Букурещ бивш дисидент, го бил помолил да влезе под кожата на българската ДС през 1986 г. Целта била да осведомява българската служба за хода на румънската съпротива срещу режима на Чаушеску, поради прогресивността си и разликата с кървавата Секуритатя. Е, по-велика реабилитация на родния репресивен апарат едва ли може да се очаква от кумец на свободния демократ и кмет-антикомунист Стефан Софиянски...

Но я дочакахме заедно с куп други истини, макар и закъснели заради игричките на политиците с досиетата. Време да узнаем цената им, платена от всички. Затова е ред на  шоуто, както и да се казва - „Цената на истината”. или "Цената на мълчанието".