Мафия или контрамафия

Откриваш воден проект и хоп – прескачаш в случай, който е заметен под килима повече от година. Защо, питаме се с основание.

Една от възможните тези е опит за сближаване между ГЕРБ и ДПС. Казва се търсене на съюзник в трудна ситуация. Подобна версия бързо се набива на очи и направо плаче за коментар. Достатъчно е да споменем неслучващото се разследване на лидери от ДПС за облагодетелстване, създаване на обръчи, корупция и пр., каквото обещание имаше от страна на Борисов и ГЕРБ преди изборите. Доган е ловък играч и би могъл да приложи подобен сценарий: насочва копието към БСП и остава извън обсега на атаките. Поне за известно време.

От друга страна е редно да се спомене, че на пръв поглед само Борисов и вътрешният министър Цветанов олицетворяват държавата в борбата й с корупцията и политическите кръгове, превърнали се в икономически, а оттам и в мафиотски. Към тях са упреците, че шумни акции много, но в затвора няма нито една от едрите риби.

Затова трябва да се каже, че битката не се води само от тези двамата, колкото и да изглежда, че те са на първа линия.

Къде е прокуратурата в тази война? През последните седмици Борис Велчев изпраща разнопосочни и смущаващи сигнали чрез медиите. И до ден днешен не сме чули ясно какви са приоритетите на държавното обвинение. Не сме чули да се говори за прокурори, свързани с „октопода”, както и за такива, които са решени да водят битка с мафията докрай. До нас достигат мрънкания от сорта на „работим по случаите”, „събираме доказателства”, „рано е да се каже” и други подобни. На Велчев му е изгодно на топа на общественото мнение да са премиер и вътрешен министър, а той, завършилият английска гимназия и израсъл в дипломатически мисии, тарикатски да изчака как ще се развият събитията. Липсата на гражданска позиция не може да се оправдава до безкрай с обяснения за независимост и безпристрастност. Велчев с мафията ли е или с обществото – това трябва да го каже той. Ясно и категорично. Както вече отрече, че не е канил Петров на работа при него. Неотдавна италианският прокурор Джузепе Ломбардо получи класическо предупреждение от мафиотската организация „Ндрангета” – сребърен куршум в пощенски плик. Причината е арестите на мафиотски босове и конфискуване на имущество за десетки милиони евро. Министърът на правосъдието на Италия Анджелино Алфано миналото лято също получи куршум по пощата поради същите причини. Засега у нас такова нещо не се е чуло и видяло.

Съдиите също изчакват. През това време се обиждат и цупят, че Цветанов и Борисов ги притискали и обиждали. Говорителят на съюза на съдиите Нели Куцкова не скри разочарованието си, че към съсловието се отправят намеци и съмнения за корупция в средите на тогите. „За последен път стискам зъби”, изнерви се преди заседанието на ВСС председателят на ВКС Лазар Груев по повод критиките от страна на изпълнителната към съдебната власт. "Всеки честен български гражданин, каквито са мнозинството от българските съдии, без съмнение безрезервно подкрепят политиката на нулева толерантност към престъпността, която някои наричат война”, казва още Груев. Не е лошо г-н Груев да се разходи из форумите в интернет и да прочете какво казват по този повод други граждани, които също са честни българи, но на които им писна да са жертва на „нулевата толерантност към престъпността”.
Председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев засега единствен признава, че в съсловието се подвизават съмнителни фигури. Това не прави почтените по-малко почтени, но показва, че има и други, за които трябва да се говори, а и да се действа. Защото не е срамно да си признаеш слабостите, срамно е да ги криеш и отричаш.

Къде е президентът Първанов? Той също трябва да вземе отношение. Един вестник, близък до Алексей Петров, пише, че Първанов лично е канил ексъветника от ДАНС в Бояна да го кандърдисва за шеф в Националната разузнавателна служба. Държавният глава не е длъжен да отговаря, но е хубаво, че опроверга нечистоплътното внушение. Все пак остава да изчисти въпросителните какви са отношенията му с този човек и какво е знаел за него. Това е принципно положение. Ако не го направи, ще изглежда, че заедно с главния прокурор Велчев, който бе негов съветник, предпочита да е скрит в храстите и да остави други да вадят горещите кестени. Не е достатъчно да спомене нещо видиевато по този повод в словото си послучай Трети март, както обикновено прави.

Има доста неща около смъртта на Емин, чието разкриване би допринесло да видим истинското лице на политическата класа.
В нощта след самоубийството двама приближени до Доган политици получават предупредителни sms-и, че ще бъдат ликвидирани, а в колите им е поставен взрив. С въпросното предупреждение е запознат тогавашният вътрешен министър Михаил Миков. Авторът се оказва известен журналист и телевизионен водещ (ще оставя на скъпите читателите сами да се досетят кой). Той признава и се оправдава, че е искал да помогне, но без да се забърква името му в случая. Признава също, че е научил за смъртните присъди от високопоставено лице от службите, но отказва да го назове (ще познаете и това лице без много усилия). Редно е Миков, който е депутат от БСП, да си припомни този случай и да каже нещо повече.

Пред бТВ Камен Костадинов, който представлява ДПС в Комисията за контрол на ДАНС, обяви, че е твърде вероятно да е имало заговор за убийството на Доган. Дори било почти сигурно. Веднага възниква въпросът за мотивите и кого обслужват. Костадинов разкри също, че Емин се е срещал с Алексей Петров. Ако Костадинов по този начин разкрива сътрудник на службите, за самите служби би било неприятно, защото все по-малко хора ще се съгласяват да си имат вземане-даване с тях. От друга страна е време да се разбере, изпълнявала ли е ДАНС политически и „мокри поръчки”. И ако осветяването е обезпокоително – това е страшно. Няма значение от коя политическа сила са идвали. Трябва час по-скоро да се разбере шумно рекламираната агенция за сигурност, рожба на Станишев и неговия кръг, дали е била по-близо до партньорските служби от ЕС и САЩ или до Гестапо и КГБ. Разликата е огромна и зловеща.

Ако живеете достатъчно дълго, ще видите, че всяка победа се превръща в поражение, казва Симон дьо Бовоар. Нещо, което много наши политици, устремени към жезъла на властта, или стискайки го в потните си ръце, никога няма да разберат, камо ли да признаят. Затова трябва да се разплитат вонящите истории на прехода, колкото и да носят усещането за вадене на зъб без упойка. Това не са силиконови истини, а истината за рака. Не ги ли изречем, рискуваме да си отидем като изгубено и прокълнато поколение, разядено от метастазите на лъжите и подлостите. Репресиите, „мокрите поръчки”, ограбването на държавата и политическото инженерство не са мит. Това са част от лостовете, които е използвала властта у нас през последните 20 години. Лафовете и лозунгите по площади и конгреси са приспивната песен, която ни лиши от рефлекси за оцеляване. Време е да излезем от анестезията...

Огнян Стефанов