Манол Глишев: За историческите възстановки

В България, пък и в цяла Европа историческите фестивали станаха мода. Това е много приятно, защото така по-широката публика има шанс от първа ръка да се запознае с материалния облик на историята на страната си или пък на цяла една епоха и култура. Интересът към миналото е нещо чудесно и подпомага както общата култура, така и тъй милия на всички сърца въпрос за приходите от туризъм. В нашите постмодерни общества туризмът е индустрия, туризмът е форма на износ (защото в местната икономика влизат свежи пари) и изобщо историческата реконструкция като хоби, движено от доброволци, пък и като професионално занимание често се оказва изключително полезна в това отношение.

История срещу бутафория

Добре, но в тази сфера на човешката дейност има добри и лоши примери. Как да ги различаваме? С упадъка на историческото образование в училище (далеч не само у нас) и с надигането на паралелната вълна от засилен интерес към миналото, но и на разбираем скептицизъм към преподавания материал, страшно много хора от различни области просто попадат на шарлатани и не успяват да различат качествения от лошия продукт. Като исторически реконструктор с вече осемнайсетгодишен опит ще се опитам да очертая разликите.

Добрите практики

Кадърните колеги в историческите реконструкции винаги говорят за изворите, по които работят. Вместо да бият на кухо чувство, те с удоволствие ще ви разкажат за старинните изображения, цитатите и авторите, с които са си правили справка при изработването на съответния костюм и сценарий. Служат си с точна, професионална терминология, класификация и названия. Мечът никога не е просто меч – той е гладиус, спата, махайра, ромфея или нещо друго от този род – според периода. Съобщават ви точно краткия период, който възпроизвеждат в момента: могат да се движат в рамките на плюс-минус сто години на конкретен фестивал или на епоха от две-три столетия между няколко фестивала, ако имат достатъчно добър инвентар и ги интересува цяла културна епоха. Тоест „правя средновековен българин“ не означава нищо, но „реконструирам български търговец от четиринайсети век“ е знак, че пред вас стои сериозен човек, който си разбира от работата. Когато колегите правят исторически костюм, по него няма пластмаса, алуминий или модерни, евтини декорации. Ще видите вълна, лен, може би коприна. Ще чуете, че костюмът се основaва на изображение от тази и тази църква, миниатюра или две паралелни описания у тези и тези автори от съответния период. Няма да видите грамотния реконструктор да консумира плодове и зеленчуци, исторически внесени от Новия свят, ако действието на събитието се развива преди откриването на Америките. Тоест – на средновековен фестивал никой не си прави салата с домати, а цигарите се пушат тайно, далеч от фотоапаратите и публиката, за да не се развали атмосферата. Най-добрите колеги редовно четат съвременни, сега излизащи статии по археология на периода, който възпроизвеждат и се радват да се намират в постоянен контакт с археолози. В никакъв случай не презират обикновената, професионална, академична историография, а я четат внимателно, като при това гледат да са в част с последните тенденции и хипотези, дори когато са скептични към тях.

Йоан Кръстев, член на софийското Сдружение за исторически възстановки "Mos maiorum Ulpiae Serdicae", облечен като придворен служител в късната Римска империя .

Предпазливи са в изводите. Нито един нормален исторически реконструктор няма да скочи на едри приказки и да ви каже: „Ама ние сме траки“, „Ама ние сме тюрки“ или „Ама ние сме славяни“. Не, винаги ще има нюанс и обяснение, баланс и точно разбиране от каква категория е всеки термин: езикова, етническа, културна, генетична, национална или религиозна. Защото това са съвсем различни неща, които не трябва да се смесват безразборно. Добрите реконструктори обикновено са услужливи с информация, обичат да разговарят с публиката и не се притесняват от чужденци. Познават по-широката, европейска сцена на изява в хобито за периода си и имат контакти с колеги от няколко държави. Съвременните технологии ни дадоха възможност да споделяме информация, да обменяме опит и да знаем докъде са стигнали нашите едновременно приятели и конкуренти в тази област в околните държави. Добрият реконструктор не е изолиран. Общо взето, той се опитва да бъде историк – такъв, какъвто историкът би трябвало да бъде. Оттам нататък в историческата реконструкция има и чисто театрален, показен момент, който не трябва да се омаловажава или отрича. Ние изпълняваме сценарии пред публика. Демонстрираме не само костюма, а и поведението, езика, формулите и жестовете на отминали култури. О, да, сред най-добрите реконструктори в България и по целия Стар континент има стремеж нарочно да се използват пред публика класическите езици и изобщо старинните форми на общуване със съответните фрази за поздрав, любов, омраза, раздяла, любезност или религиозна почит. И всичко това се коментира и разяснява пред публиката, за да е интересно не само за самите нас.

Влизаме в диалози, частично основаващи се на конкретни исторически извори. Популяризираме миналото чрез елемент на вживяване или опит за приближаване. И в тази комбинация между рационално, на практика академично или поне научнопопулярно търсене, трупане на знания, работа със старинни материали, артистична демонстрация и страст към знанието се ражда удоволствието – както за реконструкторите, така и за тяхната публика. Оттук идва и зрелището, пък и си проличава любовта към историята като към вдъхновяваща дисциплина. Към самата история. Каквато и да е тя. Към изследването и доближаването до миналото.

Лошите практики

Шарлатаните бият на чувство. На идеология. На доста зле разбран, примитивен фанатизъм. На „нашите срещу вашите“. Играят на „гордост“, която обаче не е естествената гордост на пресъздаваните персонажи от миналото, а е съвременна горделивост от чувството, че „нашите“ са били голяма работа. Оттук следва замитането под килима на реалната реконструкторска работа. Появяват се пластмасата и алуминият, модерната керамика, наблягането, че „ние това го правим за патриотизма, за българското, за България бе, е-е-ей!“ Този вид изпълнения вече не е историческа реконструкция, а по-скоро любителски театър, бегло вдъхновен от исторически събития.

Нищо повече. Лошият реконструктор обикновено има генерично филмов външен вид. Малко фентъзи, малко бутафорийка, повече пухчета по ръкавите, демонстрация на мускули (или деколте – нещо прекрасно, но невинаги съобразено с епохата). Доста често недотам добросъвестните колеги започват да говорят пред публиката да исторически конспиративни теории, за „скрита“, „тайна“, „алтернативна“ и „неудобна“ история, за неизвестни „истини“. Това е достойно за съжаление и създава лошо име на хобито като цяло. Съответно трябва да се избягва. Фантастиката е ценен жанр в литературата и киното, но решително не е част от хобито или професионалната дейност, наречена историческа възстановка. Лошите реконструктори не внимават особено за безопасността. Способни са да връчат остър или дори просто тежък метален предмет на посетител и да се дуелират без предпазни средства, докато някой пострада физически. Играят го юнаци. Истинската физическа подготовка и упражняването на исторически бойни практики могат да бъдат част от прекрасен фестивал, но наблягането само на тази част вероятно означава, че пред вас стои школа за атракции, нещо като впечатляваща цирково-акробатична трупа в псевдоисторически костюми, а не точно клуб на действителни реконструктори. Разбира се, обяснението е просто: трябва да се яде. А понякога яденето е свързано с това да се поднася на публиката и определена идеология, най-често примитивна. Ефектът е като от „Войната на буквите“: положение – тежко, значение – голямо, но съдържание – неубедително.

Геза Франк, председател на австрийското историческо сдружение "Quartodecimani - Legio XIIII Comitatenses" в ролята на Константин Велики от фестивала Natale di Roma, 21 април 2023 в Рим.

Недотам добрите реконструктори, наблягащи на ураджийското фентъзи, често имат гръмки твърдения, обещават революция в историческата наука и директно проповядват гордост. Не любов към историята като наука, а именно гордост от постиженията на собствената група, нация или култура. Гордостта е хубаво чувство, но за беда недобросъвестните колеги нямат навика да обосновават твърденията си с позоваване на два, три или повече исторически извора – изображения, текстове, археологически разкопки от този и този екип, през тази и тази година на този и този обект. По-рядко ще препоръчат книга, а ако го направят, тя най-често ще е модерна интерпретация, направена от маргинален, а не професионален автор. Ако ли пък авторът, когото ви препоръчат, все пак е титулуван, то неговите хипотези ще са представени като сигурен факт и твърденията ще са напълно бомбастични. Разбира се, това води до един скрит резултат: лошите реконструктори като правило са относително изолирани. Те знаят, че международната сцена няма да ги приеме добре и предпочитат да са първи на село, но не и последни в Рим. Оттук те могат да продължат да говорят пред една неизкусена и доверчива публика. С това, за съжаление, нанасят вреда не само на хобито като хоби, но и на туризма, защото, разбира се, евентуалният турист дошъл на фестивал, може да се засмее на по-гръмките претенции и да се превърне в носител на антиреклама за съответното събитие пред приятелите, колегите и познатите си.

Следете реториката

Наука ли е историята? Или е това, което искаме да бъде? Изследваме ли миналото или го украсяваме? Приемаме ли дори и недотам приятните детайли или оставаме убедени, че светът ни е длъжен, че „някой нещо крие от нас“ и че „чужденците си доизмислят, защо и ние да не го правим, щом после ще се гордеем“? Следете за тези неща. Те издават много. Добрата практика на историка, археолога, филолога… и, да, на съвестния исторически реконструктор е да ви предизвикат да обикнете знанието, да научите нещо повече, да вникнете в духа на конкретна отминала епоха. Да се докоснете до реален материал, до точна реплика на находка, до технологиите, сентенциите и нравите на прадедите. Лошата практика на шарлатанина е да ви омае с шарени стъкълца, дим и огледала. Внимавайте за биенето на чувство, за евтинкото, пластмасата и юнащината.

След всичко това – ако сте в Рим, правете като римляните. Намирате се в чужбина? Проверете в местната културна програма: може би там има исторически фестивал с атракции и костюми? Може би там участва дори българска група? Защо не проверите? Или имате свободен уикенд или пък цяла ваканция пред себе си и сте си в България? Заповядайте на някой от многобройните антични и средновековни фестивали, провеждани на наша родна земя. Дори да попаднете на нещо смешно и нелепо, това е вече началото на изграждане на опит. И на вкус. Точно като ходенето на кино или театър. Ако още не сте сигурни какво точно цените и харесвате, най-добрият начин да разберете е като посетите два-три исторически фестивала. Сами ще видите разликата. И вярвам, че всеки непредубеден човек би избрал очевидно по-доброто.

Манол Глишев за ФрогНюз