Манол Глишев: Изборите минаха, можем – почти – да си отдъхнем

Не се обиждайте, че ще говоря главно за София. Първо – оттук съм, а и второ – когато кихне столицата, цялата страна настива. Както си имам един любим израз, кметът на София е бивш или бъдещ министър-председател. Така си е, в крайна сметка всички знаем, че досегашният кмет беше реално Борисов. Фандъкова му беше само деловодителка.

Смятам изборите за директно нелегитимни. Първият тур беше опорочен с бързото, временно и незаконно опраскване на машинния вот. Целта беше тихомълком да се наредят едни общински съвети. Има толкова много бюлетини, подозрително обявени за невалидни (над четиристотин хиляди!), че нещата стават кристално ясни. Нека не се задоволяваме само с това да се радваме, че нашият кандидат е спечелил или да тъжим, че е загубил. Бездруго спечелилият е такъв с гласовете на максимум двайсет на сто от гласоподавателите. Останалите сме демотивирани и отидохме за гъби. Въпросът е много по-дълбок: самият изборен процес е нарушен, нечестен и незаконен. Точно затова толкома много хора просто не гласувахме. Тези избори направо трябва да се проведат отново. Но се познаваме: ние сме просто едни българи и това няма да се случи, така че минавам нататък.

Радвам се, че Григорова не можа да се добере до кметското място. Тази жена е непоносима. Всичките ѝ приказки я представят като невъздържана, напориста и малко прекалено увлякла се по вековната злоба на роба – все едно Гео Милев я описва... същевременно обаче червеният ѝ революционен плам се оказва силно съмнителен, да не кажа направо измислен предвид изтичащата информация за бързо построената ѝ скъпа къща, образованието на детето ѝ и така нататък. Както мнозина уж загрижени за „малкия човек“ и уж божем леви политици, Григорова всъщност си е капиталист и половина. Това нямаше да е лошо, ако тя не се преструваше на нещо друго. В крайна сметка се имам за десен човек (да не се бърка с ДС-човек, но за това – по-долу) и ако дамата беше си направила труда честно да сподели с избирателите, че в действителност гледа да си уреди положението, може би щеше да е една идея по-честна и две идеи по-симпатична.

И две бързи вметки – обидните думички са в моя ресор, защото не съм политик. Но когато си кандидат за кмет на европейска столица, не можеш да се държиш като рошав неформал. Григорова много се изложи с постфактум приказките за, какви бяха либералните нещомети? Вече отделен въпрос е, че който и да е гражданин, избирател и изобщо човек не обича да го наричат „малък“. Какво значи това „малък човек“? Кой е малък? Кандидатурата на Григорова за кмет ли беше или за възпитателка в детски ясли? Я по-възпитано, другарко! О, но вече няма значение, това отмина. Слава Богу.

Заслужените подигравки с Григорова обаче ме водят към друга тема. Спечелилият кандидат... Съжалявам. Той също не е подходящ. Темата за неговия произход и неумелия опит на новоизбрания (с малко гласове и при нелегитимен първи тур) Терзиев да избегне или омаловажи темата за ДС е едно на ръка. Но Терзиев има и други проблеми – не по-малко значими. Първо стои въпросът – защо той остана кандидат при очевидния факт, че кандидатурата му раздели и отслаби демократичната общност? Защо не беше кандидат и за място в общинския съвет, а само за кмет? Вярно ли е, че си е платил, за да бъде кандидат-кмет? Защо нямаше вътрешни избори за кандидат-кмет на ППДБ? Нещата опират до въпроса за парите, честността и дали освен за начални привилегии не става дума и просто за един буквално купен пост. Това засега е само въпрос. Но този въпрос става все по-обезпокоителен и ще се задава все по-остро в зависимост от поведението и одобрените от новия столичен кмет проекти и политики. Дали София не е договорена и изгодно продадена между няколко силни играчи? А и ако е – то дали е само София? Това иа връзка отново с опраскването на машинния вот на първи тур.

Самостоятелна тема е, че Терзиев в посланията си е точно толкова нечувствителен и възмутителен, колкото е Григорова. Тя била за „малкия човек“ (оскърбително за гражданина), той пък не бил за „малкия човек“ (оскърбително в обратната посока – само богопомацаните и привилегированите ли ще имат право да живеят?).

Изобщо, тези избори бяха един скандал. Даже трябва да ги сложа в кавички: тези „избори“. Оттук вече не можем да си говорим за институции, държава, демокрация и върховенство на закона. Всичко това са илюзии и България наистина е в много лошо положение, от което измъкването не е с гласуване в рамките на една опорочена система. На нас като на граждани и гласоподаватели (без разлика дали сме гласували, за кого или не) ни се дължат отговори.

Но можем да си отдъхнем... или почти. Размина ни се съветската власт без гарантирана електрификация. Не ни се разминаха други неща. Сега можем няколко дни да си позволим да се разсейваме. После въпросите, възникващи около току-що протеклия пред очите ни цирк, ще се стоварят върху града и самите нас.

За FrogNews

Манол Глишев