Избори по братя Коен: В Малорад арести за Баче Цено, а Френската гимназия, Господ нея пази я?

Репортери се разтичаха из селото, като куршуми в ивицата Газа или на украинския фронт.

Тикат микрофоните и питат ли питат. Само две женици откровено измълмориха: “Сгрешихме. Знайм че не е законно, ама...“. С това признание ще си останем за батака, сътворен от политически кръг, ДАНС и хора от ЦИК.

Чевръсти и смели прокурори има скочиха като вълци на яре.

Дожаля ми двете задържани, защото са жертви. Сега ще лежат в ареста – колко, не се знае. Но ако не изпълнят на Баче Цено или някой още по-важен, ги чака тормоз за неизвестен период от време в бъдеще. Техният живот зависи от тези няколко човека с влияние в тяхното село или община. Кое да изберат? Имат ли избор въобще? 

Жертви са и прокурорите, които са използвани като пътуваща театрална трупа, която да изиграе сцената „законът е тук и се прилага“. И те, като двете каки, са зависими от някой „Баче Цено“ в тога или политическа власт.

Съвсем друга музика се носи откъм Френската гимназия в София, обаче. Слави Трифонов и Ку-ку бенд навремето изпяха парче, в което припевът гласеше: „Френската гимназия, Господ нея пази я!“

Точно така се оказа. В избирателната секция в сградата на училището в изборния ден се сътвори куриоз: 120 гласа за кандидата на "ПП-ДБ" и Спаси София Васил Терзиев са записани за кандидата на ГЕРБ Антон Хекимян. Това обаче не направило впечатление на никого от комисията. Терзиев останал с НУЛА гласа.

Според всеки човек, който е с акъла си, това е пълен абсурд, който няма как да се случи по невнимание.

Обаче няма шум, призиви за арести, за преврат и други „смешки“, каквито се разиграха в петък, 27 октомври. Тогава „Късия“, както някои в парламента наричат свой колега, търчеше пред камерите и микрофоните и искаше арести, защото се извършвал преврат, национално предателство и прочие най-тежки престъпления. 48 часа по-късно се видя, че преврат всъщност са били действията на възпалените срещу машинния вот, но ДАНС и ЦИК вече бяха изпълнили поръчката.

И това не става безплатно, да не се заблудите.

Дългия, и късия, широкия, тесния, Крачун и Малчо, Лаурел и Харди, Филопат и Патафил – организатори и изпълнители на активното мероприятие „вот без машини“ ще получат обещаното. Напомня на клоунада, но зад лицата на наглеците с партийно самочувствие, се промъкват пагубни за страната и хората интереси.

Дрънкането на белезници в Малорад ще заглуши тревожния глас на камбаните, че местните избори са поредна сделка на мафиотизирани политически кръгове, сплотени около хартиената бюлетина.

До два-три дни случилото се във Френската гимназия ще потъне назад в информационния поток, а удобните анализатори ще ни заливат със спуснатите им нови послания на големия „Баче Цено“.

Сценаристите на ченгеджийския сюжет напомнят абсурдните обрати филма „Човекът, който не беше там“ на братя Коен. За разлика от гениалните хрумвания на братята-режисьори, ние ставаме жертва на примитивни и мръсни трикове. Краят обаче е фатален. Ужасна гледка са българските избиратели, които упорито не желаят да се замислят, защо така лесно някой им източва живота. Дори животните преди да ги вкарат в кланицата усещат какво ги чака, но ние българите, баш тарикатите и умниците на света, всеки път влизаме доброволно, дори се бутаме на вратата кой да е пръв… Без да се крият обикалят партийните касапи, а вместо страх и ярост, се чува доволно мучене. Ей Богу, не го разбирам това.

Може би отговорът се съдържа в учудването на турската посланичка в София Айлин Секизкьок: „Защо моите български приятели толкова настояват да наричат себе си роби?“

Защото им харесва да имат господар и отгоре винаги да е някой „Баче Цено“.

Огнян Стефанов