Манол Глишев: „Крокус“: поредният „Норд-Ост“?

Терористичното нападение в московската зала „Крокус“ може да събуди хуманно чувство дори у мотивиран русофоб. Безсмислената гибел на над сто обикновени граждани не би могла да зарадва никого… освен тези, които са я поръчали. Голямата тема е: кои са те?

Историята на тероризма в Русия е дълга и печална или по-точно смразяваща. Комбинацията от войни, в които Руската федерация е участник – и агресор! – плюс ниското значение на отделния човешки живот за руските институции и наследената от СССР макиавелистка политическа култура означават, че на територията на тази страна всяка криза се разрешава с необикновено голям брой невинни жертви. Полицията, армията и властите нямат интерес, желание или уменията да спасяват заложници. Държавното ръководство пък има склонност да обявява всяка информация за тайна, да пуска или позволява циркулирането на две-три едновременни, полуофициални и противоречащи си версии… а самото население е подготвяно още от дома и училище повече да почита паметта на загиналите отколкото да пита защо те не са оцелели и можело ли е да бъдат спасени. Положението в Русия винаги е било: „Жените ще народят още“. При тези обстоятелства не е странно, че Русия има черни моменти, в които властите директно стоят зад тероризма срещу собствените си граждани. Тероризъм с вътрешнополитическа цел.

Анна Политковская беше убита заради подобни изводи. В книгите си смелата журналистка припомни трагедиите в Беслан, подводницата „Курск“ и особено – удавеното в кръв представление „Норд-Ост“ в театър „Дубровка“, също в Москва. Докато цинизмът и липсата на интерес към спасяването на пострадали или заплашени хора все пак могат да се обяснят с особеностите на широката институционална душа още от времената на цар Йоан Василиевич, то подозренията, че стопаните на Кремъл сами предизвикват и използват атентати и нападения срещу руското население, извеждат самото разбиране за руска жестокост на ново равнище.

Кой нападна „Крокус“? Властите твърдят, че бяло „Рено“ е стигнало до залата, оттам са излезли няколко въоръжени лица, които са нахлули и са стреляли по нищо неподозиращите зрители. След това „Реното“ се е изтеглило от мястото на трагедията. Първата руска версия беше, че останките от ДАЕШ/ИДИЛ са поели отговорност през „Телеграм“-канал. Веднага с това обаче възникна и въпросът защо преди две седмици Путин се е подигравал пред ФСБ с американски предупреждения за риск от планирана ислямистка терористична атака в Москва. После възникна версия (ама как само спонтанно възникват тези версии), че нападението било по афганска линия. Само дето доскоро руските власти се хвалеха, че са в отлични отношения с талибаните. Русия пак смени обяснението и властите този път „откриха извършителите“, тоест повториха челния български опит по арестуване на клошари.

Арестът в случая беше особено нелеп, защото новата теза на руските власти е, че „извършителите“ са искали да пресекат… руско-украинската граница. Тоест има „украинска връзка“. Добре де, но руско-украинска граница не съществува поне от две години насам. Съществува… фронт. Представяте ли си как терористи с обемистия рублов еквивалент на по пет хиляди долара пресичат тиловата бойна зона, руската предна линия, ничията земя, после украинската предна линия и отпрашват към залеза, тоест към Киев, където Зеленски ги чака с ордени на възглавничка?

Накратко, след всички противоречия, лъжи и откровено нелепи версии, излезли от руска страна, става трудно да се вярва в която и да е от тях. Но още по-неприятно за Кремъл е, че всичко това просто вече се е случвало. „Норд-Ост“ и Политковская. Първи път стомна за вода, втори път лъжливо овчарче… и стотици мъртъвци, над които официална Русия лее крокодилски, издевателски сълзи, крещейки: „Дръжте крадеца!“

Добре, но защо, ще кажат вечно недоразбралите, русофилите, циниците и така наречените неутрални. Има защо. За сплотяване на редиците. За затягане на дисциплината и смълчаване на все по-тихата опозиция. За оправдание на поредната мобилизация, тоест могилизация на стотици хиляди руски мъже. За разсейване от лъжата, наречена „президентски избори“. За забравяне на гибелта на Навални. За пренебрегване на също несправедливо осъдения Владимир Кара-Мурза. И за продължаване на войната срещу Украйна.

Поне от 1999 г. насам Путин и ФСБ не просто убиват. Те убиват дори собствените си граждани. При това – систематично. Няма по-големи русофоби от руските господари.

за ФрогНюз

Манол Глишев