Медицински резултати от изборите

Данни на Световната здравна организация сочат, че в България около 40% от населението „проявява признаци на нарушена дейност на психиката”. (Доклад за 2012 г.) Излиза, че само 11,33 на сто от пусналите бюлетината са били нормални, според медицинските стандарти. Това число обаче е твърде относително, защото става въпрос за регистрирани заболявания, а знаем, че у нас едва 30 на сто от хората ходят на профилактични прегледи и въобще търсят консултации със специалист.

Като цяло психичното състояние на нацията е следното:

Над 70 на сто от хората в активна възраст страдат от стрес. При пенсионерите този процент е малко по-нисък. Най-защитени са децата, но те не гласуват.

Какво означава това.

- Хората, страдащи от стрес, се капсулират в най-близкото си обкръжение, не зачитат нормите извън семейството и не спазват елементарните правила на обществения живот.

- Засегнатите от стрес са агресивни към близките си и дори към непознатите.

- Живеем в постоянна потиснатост и несигурност.

- У всеки има заложено чувство за справедливост и нарушаването на етичните и моралните норми причинява тревожност и страх.

- Заемаме защитна и враждебна позиция, когато се чувстваме виновни за нещо.

При всички тези симптоми трябва да се потърси помощ от специалист, който да назначи терапия. Това обаче не се прави.

Д-р Васил Маринов смята, че повечето българи са в състояние на повишена тревожност. Това ги прави преди всичко несигурни. Това се изразява в нервна напрегнатост, угриженост за настоящето и бъдещето, чувство на безпомощност, стегнатост, неопределено усещане за неблагоприятен изход, трудности при доверяването. Всички те са свързани с прекалената привързаност на индивида към определен набор от готови оценъчни модели.

Условията и средата са довели до антсидентни промени. Това е положението.

В това състояние сме избрали 42-о Народно събарние. Сами преценете колко трезва е била оценката ни.

Какво ни очаква оттук насетне? В политически план – не е много ясно. Защото все още не знаем БСП, ДПС и Атака ще бъдат ли заедно в управлението. Не знаем какво ще прави ГЕРБ, макар да имат най-голяма парламентарна група, нямат партньр. Не знаем също дали представители на тези партии не преговарят задкулисно и какво договарят.

Какво ни очаква в икономически план е още по-неясно. Във финансов – нищо добро. В психологически и въобще в здравословен - ето какво (по д-р Ричард Лазарус):

- Проблеми с дишането
- Пресъхване на устата и/или трудно преглъщане
- Свиване на стомаха и/или стомашни проблеми
- Виене на свят
- Прималяване
- Поява на сърцебиене
- Главоболие
- Напрежение в мускулите
- Изтръпване на крайниците
- Изпотяване
- Зачервяване на лицето
- Затруднена концентрация
- Повишена раздразнителност
- Чести притеснения за себе си или другите
- Проблеми със съня

Доста близко до действителността.

Тук ми се иска да спомена един интересен факт. Избирателната активност в затворите е била над 80%, а в следствените арести – 100%. От този резултат могат да се направят два извода:

Първият: Животът в килия често води до клаустрофобия. Това кара затворниците да използват всяка възможност за промяна на обстановката. Гласуването на избори дава такава глътка въздух.

Второ: Имат по-голяма отговорност от останалите. Защо? Досега не е проучено. Въпросът обаче е, защо останалите, свободните нямат  тази активност. Нима не ни е налегнал страхът от затвореното пространство България?

Ленин, вождът на Октомврийската революция, казва в интервю, взето от Джовани Папини: "Хората, господин Папини, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго са празни приказки, литература, философия". И продължава: "В затвора човек живее много по-добре и по-спокойно, няма никакви мисли и грижи, тялото си почива, духът също. Знае, че има осигурена храна, и подслон, дори ако не работи и е болен. Докато свободните хора трябва да мислят за насъщния всеки божи ден".

Изводът се налага сам: задължително гласуване. И образователна бариера. Без това няма да минем, ако искаме да оцелеем.

На всичко отгоре, много българи са поразени от „синдрома на празното гнездо”. Така науката нарича състоянието на родителите, когато децата им напускат семейството. В българския случай нещата са близо до рецидив, тъй като от близо два милионата нашенци, заминали в чужбина, над 1 млн са млади хора. Това състояние води директно към депресия. Половината от нацията е депресирана.

Дотук говорихме за избирателите.  

Какво е положението със здравето на политиците. Там нещата са на друг терен, както биха се изразили социолозите или на друга плоскост – според медиците. Те, без изключения, искаха властта на всяка цена. Не подбираха средствата, не се съобразяваха с общественото мнение.

Лекарите определят такова поведение като хистрионно личностно разстройство. То се характеризира с драматизиране на собствените преживявания, театралност, внушаемост, повърхностна и лабилна емоционалност, постоянно търсене на източници на вълнение и дейности, при които пациентът е в центъра на вниманието, неподходяща съблазнителност и свръхангажираност с физическа привлекателност. Като съпътстващи черти могат да се наблюдават егоцентризъм, склонност към самоугаждане, постоянен стремеж към признание, нарцисизъм, лесна обидчивост и постоянно манипулативно поведение с оглед удовлетворяване на собствени нужди. Такива хора вярват, че са безпогрешни, а другите – жалки същества.

Хистрионно личностно разстройство е само началният стадий. От него се отива към коморбидност и състояние на параноидно личностно разстройство, което се характеризира с:

• Прекалена чувствителност към преживяване на неудачи и неуспехи
• Злопаметност за обиди и склонност към отмъщение
• Мнителност и изопачено възприемане на околните и техните действия, дори когато са неутрални или добронамерени
• Борбено чувство за собствена правота, несъобразено с реалността
• Склонност към патологична ревност
• Неадекватно завишено чувство за собствена значимост и себичност
• Избягване на доверяване на другите
• Свръх ангажираност с “конспиративни” обяснения на факти и събития

Нито един от тези симптоми не липсваше в предизборната кампания и последвалите разправии кой е победител, победен, отсвирен, нежелан и кой ще прави правителство. Те, засегнатите от хистрионно и параноидно личностно разстройство, ще ни управляват. Това е действителността.

Президенството също е завладяно от психични болестни разстройства. Водеща е параноята. Тя включва подозрения към половинките си в невярност, възприемат похвалите и комплиментите като скрити упреци. Страдащите трудно изграждат близост с други хора, опасявайки се, че всяка слабост, която разкрият за себе си ще бъде използвана против тях. (Приятелят на президента Плевнелиев - Иво Прокопиев заяви неотдавна, че е „замразил” дружбата си с държавния глава. Това води до съмнения и недоверие, според д-р Неулис Смит.)
Състоянието се характеризира с:

- Необосновани подозрения, че околните искат да измамят, използват или наранят засегнатия.
- Убеждението, че не може да се има доверие на околните.
- Убеждението, че всичко казано ще бъде използвано срещу него.
- Възприемането на безобидни дела или забележки като враждебни.

Подобни симптоми се забелязват в някои представтели на прокуратурата. Със сигурност бацила обикаля и из коридорите на МВР. Състоянието на несигурност и очакването на уволнения води до по-голяма зависимост от метаболитните процеси и циркадните (денонощни) ритми. Поведението им граничи или навлиза в границите на личностовата абнормност. По един незабележим начин това поведение се прехвърля и върху обществото. Означава ограничаване на социалните контакти, самотност, потайност и свенливост. По-тежката форма се характеризира с емоционална студенина и недостъпност. Индивидът рядко допуска друг до преживяванията си. За него е по принцип необичайно да показва чувства, особено по-бурни, а още по-необичайно е да участва в споделяне на чувства с други при радостни или тъжни поводи. Общуването за него е винаги някак неловко. Това е ясен знак, че има какво да крие или е несигурен в нещата, които върши.

Какви тогава сме ние, щом приемаме всичко това? Медицината се е произнесла и по този въпрос. Антисоциални личности – това сме ние. Жертви на собственото си чувство на безразличие към норми, правила и задължения.

Колкото до някои от протестиращите пред НДК вечерта след изборите - думата е на патолозите и токсиколозите...

Има американско изследване на състоянието на хората след избори. То показва реакциите на мъжете и на жените след преживяна житейска криза. Мъжете били по-склонни да посегнат към алкохола и цига­рите, да излязат в болнични или да развият някакво заболяване. Жените, от друга страна, независимо че също посягали към чашката и цигарата, продължавали да хо­дят на работа и да поддържат социалните си контакти. Жените въобще по-лесно изразяват чувствата си в сравнение с мъжете и са по-склонни да потърсят лекарска помощ. Това са фактори, за които е доказано, че подпомагат за справяне със стреса.

Излиза, че жените са тези, които биха ни измъкнали от кризата. Е, да, но в редиците на родните партии те са едва 30-32 на сто. Досега в правителствата жените министри са били едва около 22%. Това не вещае розово бъдеще за нас. Може би розови сънища, но нищо повече...

Най-вероятно много от нас след изминалите избори ще се срещнаст с добре познатата невроза. Всеки пети човек през живота си „минава” през това психическо разстройство. В периоди на кризи като сегашната, този процент се вдига доста високо. Тя възниква вследствие на продължително психично напрежение, като най-често това са продължително действащи социални фактори върху личността. Тези фактори водят или до хронично пренапрежение на възбудния процес в централната нервна система (например дълго социално напрежение, чувство за безизходица, семейни конфликти, финансови затруднения, дългогодишна работа без отпуск и пр.) или до хронично пренапрежение на потискането (продължително потискане на емоционалните реакции, непрекъсната смяна в обема на работата, изпадане често в ситуации, при които е необходимо да се вземе бързо решение). В условията на сегашната обстановка ни действат огромен брой подобни социални фактори като безработица, инфлация и социална неосигуреност. Лесно се отключват невротични състояния като анорексия, пиромания, перфекционизъм, злоупотреба с алкохол, наркотици. Зачестяват сърдечните заболявания. Засилва се и чувството за дискомфорт и несигурност.

Няма никакво съмнение: изборите и неизвестността около бъдещето води до по-голям стрес. Българите сме силно емоционални, което ни прави още по-лесна плячка за различни заболявания. Сред тях са диабет, хипертония, ставни проблем и болки в гърба, гастрит и язва, сексуални смущения и др.

Главният причинител е трудната предзсказуемост на българските политически формации. Няма яснота на какъв принцип те създават своята идеология и политически програми за управление. Казват, че го правят „в името на народа”, но народът отдавна се е убедил, че това не е така. Самият живот го доказва.

Спасението е едно: да разчитаме повече на себе си, да не се взимаме насериозноне и да запазим чувството си за хумор.

Огнян Стефанов