Милост за жертвите, после за убийците

Сигурно за някои българи да се спори по въпроса за доживотната присъда, когато сметките за ток са непосилни, когато протетиращи искат морал в политиката и оставка на кабинета, когато безработните стават все повече, а възратните все по-уязвими, е екзотично и безмислено занимание. Но от мен да знаете, подобна мисъл може да мине само през главата на човек, който не се е сблъквал със злото.  Ако си станал жертва на тежко престъпление горните дертове ще ти се сторят като преяждане с торта.

Седнах да напиша тези редове, провокиран от яростен защитник на отмяната на "без замяна", който заяви по една телевизия, че мъртвите няма да се върнат, че българите сме варвари и примитиви, а той нямало нужда да се поставя в положението на жертвите, за да разбере какво е страданието. Цивилизоваността изисквала да бъдем хуманни и великодушни. Точно цивилизоваността в случая не ми позволява да цитирам посланията на някои жертви по адрес на подобни изказвания.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Позорно е не наказанието, а престъплението" - Йохан Гердер

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Доколкото знам този юрист има деца и не бих искал да си представя реакцията му, ако някое от тях се окаже в положението на отвлечените от "Наглите" Илиян (49 дни в плен), Гунински-младши (42 дни) или Джорджио (11 дни). Или ако с нож им е скочил някой като пернишкия убиец от "Соло" Илиян Тодоров. Или попадне, както Мирослава от Перник, на психопати-изверги. А може да си избере по-леко престъпление като на Андрей, който остана без бъбрек след побой пред 35-о училище в София. 17-годишният Николай от Враца нямаше този "късмет" и умря след брутален побой пред дискотека. Един от биячите дни по-късно заяви пред камерите, че ако ситуацията се повторела, щял да постъпи по същият начин. Готино, нали?

В зловещия филм-интервю на журналистката Миролюба Бенатова някакъв субект в затвора настояваше да бъде пуснат на свобода, а България да бъде осъдена, защото го пратила доживот в затвора "само" за три убийства. Всъщност те били пет, но само 3 са доказаните. Но какво значение има бройката, след като правата на този индивид са нарушени, според него самия. Ако знаел, че ще лежи толкова, щял да отреже краката на жертвите и да им извади очите, а не да ги умъртвява... Не знам как Миролюба спи след тази среща, дано е ъс здари нерви и психика...

Давам тези няколко примера не за да стряскам правозащитниците, нито да превръщам в кошмар съня на благородните люде от всякакви НПО-та, магистрати, общественици, търсещи публична изява, както и тези, за които затворът е по-страшен от извършеното тежко престъпление и съдбата на жертвите - преки и косвени. Загрижените за отмяната имат своите основания да застанат зад подобна позиция. Досещаме се за някои от тях. Но съм готов да се обзаложа, че злото не е посещавало домовете на тези хора.

Същите тези правозащитници, начело с Българския хелзински комитет, нито ведъж не защитиха жертвите на споменатите по-горе гнусни престъпления. Не отидоха в дома на отвлечените, не посетиха родителите на Кирил Въжаров и Васил Александров, нито семействата на Ангел и Павел в Катуница, на сестрите Белнейски, на разчленения 17-годишен Кристин от Перник, на изнасилената и убита зверски 85-годишна жена в Тутракан, разстреляната като куче Ивелина от Ловеч, зверски умъртвената Хюйнеб от Белоградец, на шестимата младежи, убити от пиян шофьор в Симеоновград, 53 пъти наръганата с нож студентка Христина, удушената Мария на 1 годинка, защото плачела... Списъкът е дълъг и страшен. А да не би правозащитниците да застанаха зад жертвите на "Килърите", "Наглите", "Октопода", "Фирмата" и други дела и техните близки, че не се сещам? Или зад поруганите и пребити възрастни хора по селата?  Или не са чували за тези случаи? Сит на гладния не вярва, казва народът. Ако с тяхно дете или родител се случи нещо, недай си Боже, ще запеят друга песен.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Страшните престъпления водят до страшни последствия" - Херцен

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Цялата тази касапница се случва в голяма степен заради неработещо правосъдие. Нерядко очевадни престъпници се измъкват "сухи" от съдебната зала. Други дори не стигат до съд.  Отсъствието на справедливост в българското общество дълго време демотивира хората. Освен това ги прави особено чувствителни, когато се защитават правата на извършители на тежки престъпления, а не се казва почти нищо за пострадалите от същите тези престъпления. Затова се заражда и съпротива срещу бързането с отмяната на спорния текст от закона. Хората казват едно единствено нещо: обществото не е готово за тази промяна. Може, но когато правораздавателната система заработи на пълни обороти, а корупцията спадне до поносими граници, както е в развитите демокрации. А и защо да не се проведе референдум по този въпрос?

Ето какво пише в новия доклад на ЕК относно правосъдието и вътрешния ред у нас. "Няма почти никакви резултати в борбата с организираната престъпност, корупцията и публичните убийства. Трябва сериозен ангажимент за реформи и реални действия". И още: "Резултатите срещу престъпността и корупцията са недостатъчни, проектът БОРКОР е неуспех, а новият Висш съдебен съвет не е независим орган с достатъчно потенциал да осъществи нужните реформи",

Без коментар.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Който прощава на престъпника, става негов съучастник" - Волтер

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ще припомня на загрижените за правата на осъдените до живот без права на замяна приетия от ЕС Закон през октомври 2012 г, който предвижда повече права за жертвите на престъпления. За жертвите - не за извършителите! "Червената нишка" е: гарантирана закрила, уважение, помощ и информация. Неща, задължителни за всички страни членки на ЕС.

Зам.-шефът на ЕК и еврокомисар Вивиан Рединг заяви: "Наказателно-правната система в страните членки на ЕС понякога е твърде фокусирана върху престъпника и недостатъчно върху жертвата. Ще променим това". А ние? Ще променим ли ние тази аномалия?

Законът задължава също полицията, прокурорите и съдиите да се отнасят с уважение към жертвите, които трябва да получават необходимата информация на разбираем за тях език. Законът гарантира, че всеки гражданин, станал жертва на престъпление, ще се ползва, в зависимост от конкретния случай и нужди, със специфични мерки за защита по време на наказателната процедура. Предвидени са мерки, които да гарантират дори повече права на жертвите по време на разследването и съдебния процес от тези на извършителите на престъпления. Новите текстове са решителна крачка в превръщането на жертвите на престъпления в основен елемент от системите на правосъдие.

Защо тук институции, магистрати и НПО-та на чужда издръжка мълчат като партизани на разпит?

Почти същите неща са записани и в Конвенцията на ООН за трансграничната престъпост от 2005 г. Също и в Конвенцията от Палермо от 2000 г. Подписали сме и двата документа, но не бих се обзаложил доколко ги спазваме.

У нас нерядко жертвите са подложени на атаки и засипвани с компромати. Целта е да се омаловажи деянието на извършителите и да се внуши, че едва ли не някои са си заслужили съдбата. Това е отвратително и медиите, които го позволяват, са извън борда на морала, ако ни е останал такъв. Не съм видял нито един от тези активисти и членове на различни НПО в съдебната зала по знаковите процеси и тежки убийства. Да видя с очите си как се държат екзекутори с жертвите, как ги заплашват и се смеят саркастично, как обиждат обвинението и съда. Би било логично защитниците на човешките права да се заемат с подобна тема, а не с чувствата и щенията на престъпниците, съсипали човешки съдби.

Един ден ще бъдем готови за промяната на най-тежкото наказание. Може да е съвсем скоро, а може и да не е. Просто трябва да изминем своя път на съзряване. И нека почнем с грижа и хуманно отношение към жертвите на престъпления, а след това към извършителите. Това е мерилото за ценностната система в едно гражданско общество, а не обратното.

Огнян Стефанов