Момчета, знам, че вече ви дотегна: Срещу мрака с Ивайло Балабанов и Марлон Брандо – 2

Всеки един момент е подходящ човек да се срещне с любими и да се запознае с нови литературни герои и автори.

Наши читатели предложиха да „поканим“ поета Ивайло Балабанов. "Поканихме" го чрез неговите стихове.

Ивайло Балабанов

БЪЛГАРСКО СТИХОТВОРЕНИЕ

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия….
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите - алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакви си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши…
Защо е с тях? Защо не е с народа?
Момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне - като в турско време,
“Къде си, вярна ти, любов народна?”

Преди години, във времето на първите демократични стъпки, се издаваше вестник „България“. В един от броевете на последна страница бе публикувано стихотворението на Балабанов „Принос към европейската история“. Продадоха се над 50 000 броя от изданието само на ръчна продажба….

Худ. Димитър Гюдженов, "Хайдути"

ПРИНОС КЪМ ЕВРОПЕЙСКАТА ИСТОРИЯ

Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато, във зора незазорена,
загина рицарят Иван-Шишман.

Европа плачеше за Жулиета,
Европа се прехласваше по Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.

Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун, на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.

Когато тя строеше катедрали,
и замъци - във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за алтънлъ Стоян.

Въздигаха се кървави калета,
градени със отрязани глави
и всъщност си остана непревзета
Страната на хайдушките орли.

А беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.

Със кремъклия пушка, с проста сопа,
със камък и стрели от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.

Худ. Димитър Гюдженов, "Задушница"

ВЪПРОС ЗА ЛЕВСКИ

Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?

Защо ти пали свещи, плете за теб венец,
нарича те месия, надежда и светец
и тайничко поглежда към небосвода стар -
дали по пътя Млечен не слиза въглищар;

дали луната - тази българска луна,
е още ясен месец, дали не е с чалма?
Свободен е народът, свободно вика: „Го-о -л!”,
но хляб, ако си купи, назаем търси сол.

След толкова години все същата съдба:
мизерия, залъгана с коматче свобода.
Животът озверява! Отечеството гине.
През още колко мъки ще трябва да премине

Народът? Той не иска република-менте.
От новото се плаши, но старото не ще;
не ще да е прислужник в световния вертеп;
не вярва вече в никой, очаква само теб.

Затуй се взира още във небосвода стар -
дали по пътя Млечен не слиза въглищар…
Той дваж те поменува, а благославя триж:
Апостоле, къде си? Дано се преродиш!

***

Рязка смяна на посоката с няколко от най-късите разкази в света.

Какво иска дяволът

Брайън Нюел

Двете момчета стояха и гледаха как сатаната бавно се отдалечава. Блясъкът в очите му още запълваше съзнанието им.

-         Какво искаше той от теб? – попита едното.

-         Душата ми. А от теб?

-         Монета за телефон. Трябвало спешно да позвъни…

-         Да отидем да хапнем някъде, искаш ли?

-         Гладен съм, но дадох последното си левче.

-         Няма страшно. Моите джобове вече са пълни…

Салвадор Дали, "Портрет"

Креватна история

Джефри Уитмор

-         Внимавай, момиче, зареден е, - каза той, връщайки се в спалнята. Гърбът й се опираше в таблата на леглото.

-         Той за жената ти ли е? – попита тя.

-         Не, не. Това би било много рисковано. Ще наема професионален убиец.

-         А ако килърът съм аз?

Той се разсмя.

-         Че на кого ще му хрумне тъпата идея да наеме жена?

Тя облиза устни и се прицели.

-         На съпругата ти.

***

В първата част на поредицата ни, споменахме, че е странно доброволци и дарители да се саморекламират. Споменахме актьора Филип Аврамов, който станал доброволец към Столична община. Евентуално щял да разнася продукти на възрастни хора. Това разказа в 20 минути самият той по бТВ миналата седмица. Преди три дни Аврамов се изяви по телефонно интервю за „100% будни“ на БНТ. И каза: „Това е един вид солидарност. До този момент аз фактически нямам работа. Дай Боже да не се налага да влизаме в тази битка, защото тя е много сложна“. Още не са му се обадили, но той дава уроци по морал и интервюта...

Марлон Брандо в гримьорната...

Марлон Брандо е казал: Актьори, споделящи своя живот, могат да ти докарат само болки в стомаха.

Брандо, както е известно, не е лош актьор. Поне не по-лош от Филип Аврамов. Освен това е изиграл добри роли в невероятни филми. Той е един от най-знаменитите филмови артисти на всички времена. Брандо е носител на три награди на филмовата академия на САЩ за Най-добра мъжка роля във филмите „На кея“ (1954), „Кръстникът“ (1972) и за цялостна кариера. Също така е притежател на редица други отличия, сред които – награди Еми, Златен глобус, БАФТА и др. През 1999 година Американският филмов институт включва Брандо под № 4 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото Холивудско кино.

Освен велик актьор, Брандо е и известен активист, демонстрирал отношение по важни политически и социални проблеми като Американските граждански права и Преместванията на американските индианци. Никога не е изтъквал участието си в благотворителни акции и социални проекти.

Някои мисли на Марлон Брандо, които вършат добра работа, ако човек пожелае...

Щяха ли да ме аплодират, ако бях прекрасен санитарен техник?

Само този, който следва своя път, не може да бъде задминат.

Ако актьор е неспособен да импровизира, значи е получил ролята благодарение на жената на режисьора.

Ако нещо наистина е вредно за стомаха, това е актьор, който си разказва живота по телевизията.

Ако ми бяха предложили да мета пода в студиото за същите пари, които ми плащат като актьор, щях да мета пода…

Не търсете връзка между размера на вашите хонорари и вашия талант.

Ако всичко в живота ви върви добре – очаквайте неприятности. Аз лично се покривам с гъша кожа, когато нещата ми наистина вървят добре.

Звезда е човек, който седи на трон от захар под проливен дъжд.

Туземците от Южните морета не говорят английски, но техният запас от думи им стига, за да разделят холивудските филми на два вида: пиф-паф и чмок-чмок.

Фрог нюз

П.П. Не унивайте хора, в тези натежали от въпросителни дни и седмици. Има по-здравословни неща от мрачните сводки, строгите щабове и самоизтъкващата се власт. Изкуството е надживяло епидемии, самозванци и самохвалци на трона, клоуни и простаци с власт, алчни крадци и зловещи инквизитори. Затова е вечно. Ще ни извади от тинята и опасностите и този път. Повярвайте.

П.П. Разбира се, че картините са от художника Димитър Гюдженов. Извиняваме се за досадната грешка - неволна е. Поправили сме я.