Но той пропусна. И пропускът едва ли е случаен. Защото отдавна е пропуснал да забележи какво пропуска, когато си признае пропуска. И защо? Много просто: защото така си е повярвал в собственото величие, че не е в състояние да разбере, че е сбъркал.
Отлична възможност, макар и по много тъжен повод, имаше той. Ако не беше толкова високо(мерен), щеше да се възползва да покаже, че не е чак такова парвеню, нагълтало се ( интересно с какви пари?!) със скъпи ловни оръжия, луксозни часовници, костюми и други златни близалки за новобогаташи ( какъвто го обрисува в интервю за седмичника „168 часа" неговият бивш съветник Николай Слатински).
Той с удоволствие приема комплименти за неговия „принос" за православието. Особено, когато ласкателите са руските му покровители. Пред тях играе защитник на християнските ценности и дори ги моли да се намесят в български църковен спор-адски е загрижен.
Когато трябва да се откриват пред телевизионните камери и фотообективите православни храмове, той е там. Но на панихидата за нелепата смърт на сънародниците, отслужена от митрополит Кирил в Добрич, го нямаше.
В Добрич ли казах? Какво богохулство! Той пребивава в Толбухин, в еди кой си ( украински, хм, интересно, не е съвсем руски) фронт.
Това е така, защото живеем във времето, когато политпросветата и мутризацията са високо представени в някаква кръстоска тип МУТРОПОЛИТ.
Иво Инджев
Ivo.bg
