Насилници и к***и

Над българите днес демографският проблем е надвиснал като дамоклев меч, но вместо да се обединяваме, ние се делим, мразим, воюваме помежду си. У нас властва насилието, което се опитва да смаже всеки порив към промяна, всяка крачка към цивилизования свят, част от който уж сме.

Евреите са имали своята голяма цел – оцеляването на нацията. А ние?

Горещата тема тези дни е насилието. Домашното насилие в частност. Видяхме и чухме какво ли не по проблема но най-вече плъзгане по повърхността, колкото да се прикрие досадата и лицемерието на политическата класа, която носи тежка вина за случващото се.

Десетилетия, дори повече, убеждението, че по-силният има право да унижава и тероризира по-слабите, се натрупва в съзнанието на обществото. Още по-лошо: превърна се в модел на поведение. Това, което завещаха кадри от комунистическия елит – да говорят за морал, а самите те да си устройват тайни оргии, - бе „творчески“ доразвито по време на прехода. Управлението на Борисов и ГЕРБ пък превърнаха в „златен век“ мутро-насилническия модел.

Насилието избуя във всичките му форми, в това число и насилието срещу жени и деца. И понеже много българи се възхищават и мечтаят да бъдат като мутрите – охолен живот чрез насилие и недосегаемост от закона и институциите – простащината и бруталността в отношенията преживява истински ренесанс.

В тузарски столични, (а и извън столицата) ресторанти и хотели се осигуряват момичета за секс и всякакви удоволствия на политици, магистрати, участници във властта, служители на МВР и тайните служби. Част от тези момичета са малолетни, някои са ученички в елитни и не толкова елитни училища. Част от тях са в този „бизнес“ по принуда или по принуда на техните родители. Чрез заплахи и зависимости. Една от услугите е „командировка в чужбина“, което означава сексуално обслужване на богати мъже и дори семейни двойки на екзотични острови. Понякога някое от момичетата не се връщат, изчезват безследно, други падат от хотелски балкони и пр. За да няма свидетели.

Издевателствата над жени и малолетни са повече, отколкото въображението на много хора може да допусне…

Политици бият жените си, пребиват и любовниците си. Някои от тях са в любовни отношения дори в парламента и по етажите на властта, независимо, че имат семейства. Служители и бивши такива от НСО знаят и споделят понякога изумителни неща, които се случват в резиденции, тайни квартири, ловни резервати. Стопаните на един такъв резерват отвратени разказваха преди време за бурните сексуални изпълнения на държавен мъж от най-високото ниво на йерархията. Докарвали му момичета от съседни селища, някои в ученическа възраст… Много хора знаят кой е извратенякът, но в България дори само да намекнеш за това и си подписваш присъдата. Защото полиция, служби и прокуратура са инструменти в ръцете на такива хора, а не в служба на закона.

Цяла България знае какво се случва всяка нощ в Студентски град в столицата, знаят се също чии интереси са заложени там, но се мълчи. Дрогиране, побоища на млади момичета, пиянски свади. Е, и?

Процъфтява и бизнес на тази основа: аудио и видео записи на пикантни и уличаващи сцени се пазят и с тях се изнудват съответните важни лица. Те от своя страна изпълняват поръчки, осигуряват „чадър“ и мафиотският кръг от зависимости се затваря.

Не за първи път тези хора ни говорят за морал, за законодателство, за джендърство (без да знаят какво означава, а някои дори не са чели Истанбулската конвенция…) и обществени отношения.

Затова съвсем неизненадващо за мнозина Вежди Рашидов използва думата „к***и“, с която демонстрира презрението си към темата. До него в този момент бе Росица Кирова, зам-шеф на НС от ГЕРБ, която прие сякаш "за сведение" гневът на своя колега към оплакващите се жени от насилие... И Никола Минчев бе наблизо.

Подобна теза Рашидов за проява на мъжкарство. Самият той се смята за такъв, но често изтъква, че: „Бойко е най-големият мъжкар!“

Какво има предвид обаче? Това, че играе футбол редовно и дори, когато е трябвало да бъде в парламента във важни за страната дни? Или нарече председателя на Народното събрание Цвета Караянчева „тъпа кърджалийска п***а“? За немалко хора, които не са се отказали от ценностната система, това все още е унижение, родеещо се с макетния нож… Мъжкар е може би затова, че има "човешки потребности" и като премиер са го посещавали разни Мата Хари? А дали те не са били принудени да го правят?Рашидов далеч не е сам в съждението, че обществото се дели на мъжкари и к***и.

Само че ако използваме качествата, приписвани на леките жени като безразборни връзки, склонност към изневери и измами, няма ли немалка част от политиците ни да се вмесят удобно в това понятие? Дори твърде удобно, бих казал.

Проблемът с насилието, не само срещу жени, деца и не само в семейството, е огромен за България. Заради мутризацията, чалгаризацията и мафиотизирането на политиката и властта два милиона и половина българи потърсиха спасение и реализация в други страни. Нацията се топи количествено, но и като качество.

Наложеният модел рефлектира пагубно и в домашното възпитание. Удари като ураган образованието. Опростачването и невежеството са в пикови стойности. Наркотиците и алкохола с в пикови стойности. Отчуждението и безотговорността са във връхна точка. А корупцията не е ли насилие над цялото население, лишавайки го от това, което му се полага по право, и което е изработило с труда си?

Към всичко това прибавете заливащата ни като кален водопад пропаганда, как само силната ръка и сталинските методи могат да сложат ред в хаоса. От някои среди вече се чува: „Да дойде Путин, ще го посрещнем с хляб и сол“. Диктатура на силата. Диктатура на разпада.

С ПР-промени в закони и сълзливи коментари няма да се постигне нищо. Спасението е в радикални реформи и прилагане на законите в цялата им строгост, еднакво за всички. Да забравим за малко за теорията на компромиса.

Въпросът е кой може да извърши този прелом. Кой има воля и храброст да тръгне срещу мутро-мафията?

Който го направи, трябва да е готов на саможертва.

Огнян Стефанов