Несъмнено за съмненията

Когато има съмнения за тежки или компютърни престъпления може да има подслушване в интернет и на телефоните, това решиха мнозинството депутати, гласувайки окончателно промените в закона за електронните съобщения. Въпросът е , разбира се, е, чия е преценката. В държавата, в която живеем, това е ключова тема. За илюстрация ще споделя нещо, което съм спестявал досега, за да не навредя на колеги. Историята, която на пръв поглед няма нищо общо със следенето в интернет, всъщност показва до каква степен е възможна намеса „отгоре” в делата на медиите, а какво остава за службите, които и без това са държавни и козируват. Историята е лична, но не я натрапвам с лична цел, а заради общественото й значение. И заради това, че не ми е преразказана, дочута или плод на някакво подозрение. Просто фактите са такива, кавито ги знам от първа ръка и гарантирам за тяхната достоверност. От една медия ми обясниха, че не мога да се появявам на нейна територия, защото това означавало един баща да не види повече сина си. Нямало повече да му бъде разрешено да го види. С това щял да бъде наказан, ако ме покани.
Това е. Малко ли Ви се вижда? На мен ми се вижда чудовищно. Дори и …да не е вярно. В смисъл, че този аргумент може и да е измислен, за да ми се обясни защо не мога да се изявявам публично във въпросната медия. Но самият факт, че се налага да се измисля подобно нещо ( ако наистина е измислица самата заплаха, а не е истинска), е показателен докъде стига намесата на властта срещу неудобни нейни критици. И в какво положение изпадат подложените на натиска отгоре хора- в случая журналисти. Така е днес в българската журналистика, която по закон, презумпция, традиция и аналогия с нейните посестрими в демократичния свят, би трябвало да е свободна от всякаква намеса. Но не е. Някой съмнява ли се какво се случва в строго йерархичи военизирани системи, като тази, която би трябвало да прецени дали има съмнения за съмнителните типове, сред които и онези, подлежащи без съмнение на шпиониране под разни предлози като „врагове” на всесилните началници в държавата?

Иво Инджев