Някой пречи. Bullet

Това е комисарят, който отговаря за сектор „Терор” в ГДБОП и има осезаемо участие в организирането и реализирането на мащабните акции срещу „Наглите”, „Килърите” и „Октопода”. Знае се също, че той има заслуга и за разкриването на случая с отвлечената и убита Мирослава от Перник. Въобще това е човек, който от години е по петите на най-известните престъпници в България. Запознатите знаят също, че Цоновски има поглед и върху връзките на мафията с политически кръгове. Слава богу, не е човек, който не обича микрофоните и камерите, а предпочита да остава в сянка и с колегите си да си вършат работата.

Това, че такова ченге е на мушката на организираната престъпност, не бива да учудва никого. У нас не съществува мафиотския ритуал от Италия да се изпращат сребърни куршуми на мишените на Коза ностра, Нандрегата и Камората. Иначе досега да е събрал солидна колекция. Разбира се, че е опасно и страшно, да знаеш, че опитни престъпници ти мислят най-лошото. Но е и признание, че  е свършил добра работа.

Обикновено обществото рядко научава за действията на хора като Цоновски. Политиците са тези, които обират лаврите и дават интервюта. Така е навсякъде по света.

В медиите Цоновски бе наричан по различен начин и сравняван с известни герои от популярни криминални филми. Някои му викат Катани от италиянския „Октопод”. Други го сравняват с по-модерния и лаконичен Хорейшио в сериала „От местопрестъплението. Маями.”. Старите кучета в ГДБОП се сещат и за култовия комисар Жеглов в съветския филм „Мястото на срещата не се променя” изигран от Владимир Висоцки. Твърдят, че дори имало физическа прилика на Цоновски с героя в сериала. Това обаче е романтичната страна на въпроса и тя със сигурност не е толкова важна за Цоновски.

Важният въпрос е дали държавата ще използва целия ресурс, за да бъдат такива хора защитени. Със сигурност Цоновски не е единственият, който бандитите искат да отстранят от пътя си. Има и други негови колеги, които са в „черния списък” на мафията и средите на „белите якички”. Не е тайна, че в дискредитацията на тези хора периодично се включват и политици, които уж от принципни позиции и под лозунга за търсене на истината, наказание за допуснати грешки и нарушаване на нечии права, настоятелно искат оставките на някои от най-ефективните ченгета.

Възможно е да бъда упрекнат, че открито споменавам името на Цоновски, но съм готов да го приема. Убеден съм, че българите имат право да знаят кой си върши работата както трябва и заради това някой застрашава живота му. Свикнахме всекидневно да ни занимават с правата на изявени бандити, да слушаме фарисейските им интервюта в услужливи медии, да ни пробутват перверзните си тези, че са политически жертви и някаква опозиция на властта. Търпим и лицемерните арии на журналисти в защита на тези типове. Наглост, с която се примирихме, както с боклука и дупките по улиците. Да свикнеш с най-уродливите форми на човешкото поведение е вид психично разстройство. Свидетели сме също, че същите тези кресливи и болнави, когато попаднат в съда бандити, са защитавани от цели армади добре подготвени и финансово мотивирани адвокати. Това е тяхно право. Питам се обаче, кой защитава жертвите на организираната престъпност и тези, които се борят срещу нея, в много случаи всеотдайно и срещу заплащане в пъти по-ниско дори от това на шофьорите в ъндърграунда. Обществото ни сякаш все още не разбира, че негов граждански дълг е да подкрепя тези хора и да упражнява натиск върху политическата система и властта да осигурят сигурността на въпросните служители, следователи, прокурори и съдии. Това е гражданската матура, на която се явяваме всеки ден. Не са нужни декларации, фанфари и клишета, а ефективни мерки.

Гледам с какъв комсомолски плам президентът Росен Плевнелиев се включва в акции за събиране на смет, върти волана на електромобили, влиза в ролята на екскурзовод за граждани из залите и коридорите на „Дондуков” 2. Възможно е това да са обичайни пиарски ходове. Липсва ми обаче позицията му по проблемите на битката с организираната престъпност. Ако не е наясно, да си поговори с вицепрезидентът Маргарита Попова, която е била прокурор и знае за какво иде реч. Държавният глава има достатъчно правомощия, които му позволяват да бъде от полза в тази посока.

 

Змията хапе най-много когато умира или е тежко ранена. Важно е да бъде изолирана. Достатъчно жертви бяха дадени. Мафията взриви съдията Фалконе в Италия. Загинаха и негови колеги, сребърни куршуми получават десетки активисти на антимафиотски организации, Роберто Савиано от години живее с охрана от карабинери. Трябва ли да преживеем всичко това и у нас, за да осъзнаем какво зло е организираната престъпност и нейните главатари. Време е те да се притесняват за свободата си.

 

Огнян Стефанов