Нос Страх

Аплодисменти за Кристалина Георгиева, която спечели две престижни европейски награди. Българката, която в ЕК отговаря за хуманитарната помощ и реагирането при кризи, бе избрана за “Европеец на годината” и “Комисар на годината” от европейското издание “Юръпиън войс”. Това е все едно наш изпълнител да грабне голямата награда на Евровизия. Или Грами. В същото време мома Калина от фонд „Земеделие” опозори тези, които й вярваха, опозори България, опозори и себе си с фалшивата диплома... Сега всички се вайкат: „Как можа това момиче! Изглеждаше толкова благонадеждна...” Всички те си нямат идея какви сюрпризи ги очакват тепърва.

Лъжливата Калина е заложила толкова мини, колкото „сините каски” не са открили край Сараево за десет години. Искам да ви кажа обаче, че ако същото това момиче беше изпратена в ЕС или в ОЛАФ например, днес сигурно щяхме да я търсим за интервюта заради получена награда. В Брюксел никой нямаше да се сети да й проверява дипломата, защото там на никого не му минава през ума, че може да се фалшифицират дипломи и с тях да се прави кариера. Колегите от „168 часа”
обаче се сетиха, че един човек, щом крие бременността си и си приписва несъществуващ тумор, сигурно послъгва и за други неща. Баща й пък си подаде оставката като шеф на Софийската пожарна, сякаш не е знаел през цялото време, че щерка му е трудна. Заигра на селска чест, чак когато нещата се размирисаха. Не нам, не нам... Всъщност и по
въпроса с бащинството очаквайте изненади. Гарантират ни ги комбинативният ум и безпардонността на Калина Илиева.
Възмущаваме се и питаме защо става така, но всички отлично знаем причините.

Фалшиви дипломи в България могат да се произведат за всеки престижен университет или колеж по света. За българските вузове да не говорим. При това в нашите висши училища срещу неголяма сума сам ректорът ще ти удари подпис. В момента злорадстват и хора, които знаят за други назначения без дипломи, с фалшиви документи, без ценз и пр. Чакат да се пукне поредният цирей и да гледат сеир. Какво от това, че заради подобни тарикатлъци потъваме всички, а светът гледа на нас като на нация от ментарджии. Ей на, и депутатът от ГЕРБ Димитър Бойчев също шикалкави пред медиите какво и къде е завършил. Писанията, че се е дипломирал в Югозападния университет рухват в мига, в който се свържете с учебния отдел, където няма и помен от такова лице. Спомням си филма на Скорсезе „Нос страх”. В него Ник Нолти, Джесика Ланг и Роберт де Ниро са оплетени в страховит сюжет. Психясал рецидивист отмъщава на семейството на адвокат за излежана присъда.

Имам усещането, че някой ни е вкарал всички в също толкова зловещ филм. Знаем откъде идват опасностите, но не смеем да гъкнем, за да не засегнем някой или да не си навредим. Маниаци и комплексари се гаврят с устоите на държавността а ние ги зяпаме по телевизиите, потънали в креслото на малодушието. И тези типове, като героя на Де Ниро, ни притискат, защото знаят, че подкупни адвокати, прокурори, съдии и политици им пазят гърба. Не говоря само за Алексей Петров, който напира да става държавен глава, което си е терористичен акт спрямо гражданското общество, откъдето и да го погледне човек. Знаят го дори тези, които пеят осанна на ул. „Арарат“. Има разлики в страха у нас и другаде. „Ако се страхуват от нас, нека ни мразят, колкото си искат“, казвал Цезар на римляните. „Ще се изправяме отново и отново, докато овцете станат лъвове“, е девизът на рицарите от Нотингам. Изписвали го на мечовете, когато тръгвали на поход с Ричард Лъвското сърце. У нас предпочитаме „Наведена главица сабя не я сече“ и „Страх лозе пази“. Не звучат много патриотично тези сравнения, но пък с тези мъдрости сме оцеляли през вековете. Време е обаче да се отърсим от страха да признаваме какви сме. Българските държавни мъже обичат да повтарят, че сме „остров на стабилността на Балканите”. Глупости. Територия на страха сме. Затова Кристалина Георгиева бе призната в Европа. Тук е царството на Калинките.

Огнян Стефанов