Осми март'22: Майки отново изпращат синовете си на смърт. Олийник и Висоцки

Осми март днес е различен. Нито шумът, нито песните, танците и поздравите ще заглушат сирените и взривовете в Украйна. Синовете на руските майки заминаха в Украйна да воюват със синовете на украинските майки. Няма по-зловещо нещо от тази картина на войната. Смърт по политически съображения, амбиции, самовлюбеност и психичен срив…

Поетите отново са на мода, защото само те усещат сърдечните удари на майките, техните рани и копнежи.

Фрог нюз ви предлага две стихотворения на двама поети, които познават човешката болка и любов.

ПЕСЕН ЗА МАЙКАТА

Борис Олийник

Засяла полето голямо
               с годините свои,
ожънала,
    казала сбогом на голия рът,
децата научила
        как да живеят достойно,
въздъхна тя леко
      и тръгна за свойто отвъд.
- Къде? -
   тича, бледнала, цялата челяд след нея.
- Къде? - плачат внуците, сбрани
                 на тумбичка пак...
- Аз, казва, след слънцето...
                 само дано да успея
да стигна...
       преди да е паднал големият мрак...
- Но как ще живеем без теб?
             Що за приказки, мамо!
- А кой ще ни плаши нас, бабо,
                   със сурия вълк?
- Оставям ви всичко:
            върбата, полето голямо
с дъгата, мъглите, синигера,
                  златния стрък...
- Не щем му дъгата,
           не щем му златата-сребрата,
ти само все тъй
           да ни срещаш на стария праг.
Ний всичко ще вършим -
           и в къщата, и по полята.
Не тръгвай.
        И слънцето нека почака все пак.
...Усмихна се,
        станала тъмна от болките, тиха,
повдигна ръка,
        но ръкавът я дръпна назад.
- Живейте... щастливо... тя каза
                 и нейде се скриха
нивята, мъглите, синигерът,
                      целият свят.

Превод от украински: Найден Вълчев

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Владимир Висоцки

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Превод от руски: Румен Леонидов