Особености на руския превод и има ли той почва у нас

Путин казал във Франция, че протестите на опозицията в Москва са същите като тези на „жълтите жилетки” в Париж и други градове. Макрон го поправил, че френските „жълти жилетки” свободно заявяват своята позиция и имат право да участват във всички избори, с което руските протестиращи въобще не могат да се похвалят.

И други нелепости в превода направиха грозно впечатление. Стигна се дотам любимецът на Путин – говорителят му Дмитрий Песков, да признае, че са допуснати досадни грешки. Но грешките бяха повече от досадни - бяха гадни. И са преднамерени и манипулативни. Например на въпрос от френска медия към Путин за взрива на ядрена ракета край Северодвинск, преводът бе за взрив в Сибир, на което руският президент иронично отвърна, че някой бърка географията. След което смело заяви, че в Сибир не е имало взрив, нито има заплаха от радиация. Сами разбирате за какъв политико-пропаганден буламач става дума.

Преводът не е само предаване на текст или слова от един език на друг. Преводът през Гугъл често води до недомислия и нелепици. Преводът, когато държавни глави водят разговор е сложен, защото трябва да се спазва стриктно не просто фразата, а смисъла на казаното. Грешки, разбира се, стават, но много рядко, защото нивото на преводачите е високо. В случая с Путин във Франция манипулацията е извън съмнение. И тази груба подмяна на смисъла е насочена единствено към руските граждани, на които трябва да се внуши: Нали виждате, ние сме свободна и демократична страна, досущ като Франция.

Използване на превода като пропаганда

Има и друг вид преводи, до които прибягват управляващите по света, особено в държави, където демокрацията е фасадна или само на книга. Руските тайни служби всекидневно докладват на Путин, че протестите са плод на заговор срещу правителството и Кремъл. Това е техният превод на недоволството от действия на опозицията и инакомислещи граждани. Щом не пеят осанна за властта, службите и прокуратурата – значи замислят преврат. А истината е, че сегашните протести са за допускане на опозицията до участие в местните избори през септември. Внушавайки опасност от заговори и преврат самите служби и генпрокурорът Чайка си осигуряват влияние върху властта, правят я зависима, осигуряват си нови финанси и всяват страх.

У нас този руският почин се „превежда” и въвежда дословно. Ненапразно десетки български обвинители са обменяли опит в Русия през последните няколко години. Включително и кандидатът за главен прокурор Иван Гешев.

Тук всяка проява на несъгласие със статуквото е наричана заговор и опит за преврат. Такъв е „превода” на обвинение и служби; същият превод се мултиплицира и истеризира от пеевските медии. Някои от публикациите се изполват от прокуратурата да започне проверки и досъдебни производства. Повдигането на обвинения вече е семкаджийска работа. Какво от това, ако съдът след време те оправдае – вече си омаскарен. Двайсет на сто от читателите на пеевските издания да повярват на манипулацията и това е ОК. А такива винаги се намират, защото... знаете защо – действието се развива в България...

Сталинската рецепта у нас

Президентът Румен Радев и премиерът Бойко Борисов вероятно имат пълно доверие на службите ни. И е редно, защото ако те не им вярват, какво остава за гражданите. Повечето от гражданите обаче нямат доверие нито в службите, нито в прокуратурата. С какво се компенсира това? С репресии, както пише в сталиновата рецепта. А клетвите за вярност към премиера от някои шефове на тайните структури може и да вършат работа. Да се изфабрикуват оперативни данни, анонимни сигнали и дори „доказателства” е фасулска работа. Особено ако си вършил това години наред. Неслучайно на възлови постове в тези структури са назначени хора с протекции на различни кръгове, доминиращ от които е този на Доган-Пеевски. Може избраните хора да не отговарят на критериите за заеманите длъжности, но със сигурност са спецове по манипулация. И те манипулират – всеки ден – „превеждайки” на ченгесарски език всяка гражданска изява или критика от „неприятелска” медия. Съответните граждани и журналисти попадат в „черни” списъци, което никога не бива признавано, естествено. Срещу тях се води постоянна кампания на репресии и натиск по всички линии, които винаги са аргументирани със спазване на закона и осигуряване на стабилност. Разбира се, че не го вярват, но това работят тези хора и институции. По заповед на Щуката и с методи за „умъртвяване” на чумата, която не харесва политико-мафиотския модел, налаган от споменатите вече кръгове. Началото си те водят от действащите задкулисно кадри на бившата ДС, постепенно са привлечени политици от по-ново поколение, прокурори, ченгета и кадри над средно ниво в министерства и ведомства, които разпределят бюджета на страната. За всеки случай се създават центрове, които връчват годишни награди за какво ли не и по този начин легитимират мафиотизираната върхушка. Това е фактическият превод на думата „демокрация”.

Ако не си във възторг от Путин - мразиш Русия

Така че особеностите на „руския превод” са нещо като особеностите на методите за лечение на д-р Менгеле. „Методът” е много удобен и прилежно прилаган от задкулисната камарила у нас.

Един ярък пример, който се прилага спрямо нас. В последно време кремълската пропаганда внушава, че българите били неблагодарници и не оценявали свободата, която са ни дарили руските войски през Освободителната война. Заявявали сме своето уважение и почит към руския народ и изпратените тук войници и офицери, но това очевидно не е достатъчно. Кремълското понятие за признателност включва участие на руски фирми във всичко, което е свързано с нефт, газ и енергетика у нас. Всеки отказ или дори забавяне водят до упреци, нетактични намеци и дори открито недоволство. Спомнете си арогантното поведение на руския патриарх Кирил преди две години в България по време на честването на 3 март. Към този „превод” ще прибавим и твърдението, че всеки който не се прекланя пред управлението на Путин е русофоб. Долнопробна лъжа, но тя се тиражира не само в Русия, но и у нас. Същото важи и ако някой не признава Сталин и неговите заслуги за всичко. Значи ако харесваш писателя Исак Бабел, например, то ти си гаден червей, защото тъкмо „бащата на народите” е подписал смъртната му присъда, както сам споделил по-късно – „с удоволствие”... Ако имаш някакви съмнения относно строителството на АЕЦ „Белене” или високите цени на руския газ – пак си отрепка, която рита срещу святата власт в Кремъл.

Обичай Доган, за да те обича статуквото

Доган купува ТЕЦ „Варна” за жълти стотинки. После държавата му изплаща милиони за „студен резерв” услужливо прехвърлен от държавната ТЕЦ „Марица-изток 2”. За всички това е най-малкото странно и нагло, но статуквото „превежда” стореното като нормалност, законност и моралност. Когато някой пита как става този номер – на вратата му веднага тропат от НАП, КПКОНПИ, прокуратурата, МВР, ДАНС и му обясняват нещата по „онзи” начин – извиване на ръце и избиване на зъби по демократичному. А „преводачите” в пеевски медии те обявяват за враг, който иска да свали законната власт.

Финансовият министър Горанов заявява гордо, че НАП има достатъчно пари да си плати глобата за провала с хиперсигурността на данните на милиони граждани. Това на управленски език означава, че Горанов се е справил блестящо с обяснението по скандала. Всъщност това е висша степен на арогантността. НАП ще плати глобата с пари на данъкоплатците. Глобата ще отиде в бюджета. Оттам парите ще излязат за заплати на тези от НАП и финансовото министерство. Каква свинщина, а? Иначе Горанов не обелва и дума за скандалите с жилището, в което живее и което било на кръстника на децата му май, нито за замъка на Ярема, на Витоша, който пък бил на кръстницата... Как се превежда такъв гьонсуратлък?

Прокуратурата превежда делото "КТБ" като борба с корупцията, но всъщност става дума за унищожаването на една банка и разграбване на активите й от тези, които са я сринали.

И ареста на кметиците на "Младост" е "преведен" като борба с корупцията, но се оказа разчистване на сметки с едни и отваряне път за бизнес на други.

Граждани и държава говорят на различни езици и постоянно се губят в превода. Изкуствения език на статуквото изопачава действителността, не признава нито дума на отсрещната страна и налага своя превод на събития и действителност. Натрупването на манипулации поражда напрежение, което рано или късно води до конфликт. Масите не могат да живеят повече по старому, а властта не може да управлява по новому.

Бертранд  Ръсел е казал: Съществува т.нар. „право на съмнение”, защото нито едно убеждение не е абсолютна истина. Справедливостта се състои в това управляващата класа да се вслушва в мнението на управляваната, защото властта в крайна сметка зависи от управляваните, а те предлагат разнообразие на хипотези и мнения.

Не знам как ще си го преведат това в държавните институции, но със сигурност сблъсъкът е неизбежен.

Д-р Димитър Попкутуев