Защо Висшият клир мрази Ватикана и козирува на руския патриарх

Тонът на решението на Светия синод относно предстоящото посещение на папата у нас очевидно е хладен. Българската православна църква не само няма да има общи богослужения с Римския първосвещеник, но и нейни представители няма да участват в нито едно от събитията по време на визитата, която започва на 5 май. Все пак патриарх Неофит и Синодът са склонили да се срещнат с папа Франциск на 5 май в Синодалната палата. Посланието е, че главата на Римо-католическата църква е натрапен гост. Вече го знаем всички. Знае го и Ватиканът.

Но оттам на нервното поведение на Светия синод отговарят с усмивка и вежливост.

Защо висшия клир демонстрира таково отношение?

Крахът на комунистическия режим през 1989 година доведе до обтягане на отношенията с Ватикана. Причината е възстановяването на източните католически църкви, които до този момент са били изолирани от режима. Възникват и спорове заради собствеността на католиците, конфискувана от социалистическата власт и дадена – част от нея - на православните църкви.

Българската православна църква беше хладна и към папа Йоан Павел II при неговото посещение в страната през 2002 година. Още когато се заговори за възможна визита на Светия отец, от БПЦ казаха лаконично: „Ако папата дойде, ще го посрещнем като официално лице”. А папата у нас ясно отхвърли съучастие на България в покушението срещу него.

Ако нежеланието на БПЦ да води диалог с представители на католическата църква се дължи на принципни различия, засягащи същността на християнството, това трябва да бъде обяснено популярно на гражданите, повечето от които са християни. В случая обаче са много силни съмненията, че нашия висш клир се опитва да угоди на позицията на руския патриарх Кирил, известен още като „агент Михайлов” на съветските тайни служби. Разбира се никой гласно не признава такова нещо, но косвените доказателства са много.

Защо се правим, че рицарите не са умирали тук?

През 1396 г. императорът на Свещената Римска империя Сигизмунд Люксембургски предприема кръстоносен поход срещу османските войски, напиращи към Европа през България. Стремежът му е към възстановяване на Българското царство в пълните му граници. Разбира се към тази цел е прибавено и евентуално и уния с Рим и преминаване на българите към католицизъм. Тази заслуга на католическия Запад към опитите за освобождаване на България често се премълчава.

Битката при Никопол, състояла се на 25 септември 1396 г. близо до Никопол, България, е краят на предпоследния голям кръстоносен поход в Средновековието (последният е Варненският кръстоносен поход 1443 – 1444 г.). За нашата свобода се сражават рицари от Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Швейцария, Венеция, Генуа, Влашко, България и ордена на рицарите на Св. Йоан. Това е европейска защита на Второто българско царство. Хиляди от тези рицари загиват под стените на Никопол, а над 15 хиляди са изклани като пленници по заповед на Баязид, получил след тази битка прозвището Светкавицата.

Историците спорят за числеността на рицарската армия, но твърденията варират от 18 000 до 50 000. Но не това е най-важното, а решителността на тогавашна Европа да се притече на помощ на българите. Имали свои цели? А следващите ни освободители да не би да не са имали такива?

Великата битка на народите

Варненският кръстоносен поход продължава от 1 януари 1443 година до 10 ноември 1444 година. Това всъщност е последният кръстоносен поход, чиято върхова точка е Битката за Варна, известна в историята на Великата битка на народите.

На 1 януари 1443 г. папа Евгений IV издава кръстоносна була. В началото на май е докладвано, че „турците са в лошо състояние и би било лесно да бъдат изгонени от Европа“. Обявена е война срещу султан Мурад II и се събира армия от 40 000 рицари, повечето унгарци, поляци, чехи, австрийци. Младият полско-унгарски монарх Владислав III, с главен командир Янош Хуняди, прекосява Дунава и превзема Ниш, а след това и София.  

В Битката при Варна на 10 ноември 1444 г. кръстоносните войски са победени от турските войски на султан Мурад II. Полският крал, който се сражава като лъв, е убит в битката.

Османската армия е над 60 000 души срещу малко над 40 000 кръстоносци. За свободата ни в това сражение падат хиляди унгарци, поляци, сърби, чехи, власи и др. Навсякъде българското население посреща рицарите като освободители.

Така е загубена битката при Варна, заедно с която си отива и последната възможност да бъде спряно турското нашествие в Европа още тук, на Балканите. Едва двеста и петдесет години по-късно поляците успяват да пречупят турската мощ край стените на Виена, а България е обречена да страда под турско иго повече от четири века.

Чипровското въстание от 1688 г. е въстание за освобождаване на българските земи от османското владичество по време на Голямата турска война. Началото на въстанието е през пролетта на 1688 година, когато от Чипровци към Поморавието тръгват две чети в помощ на хабсбургските войски, но предпоставките за него са в развитието на политическата обстановка в региона дълго преди това. Негов център е град Чипровци и съседните села. Чипровското въстание е организирано от български католици на територията на днешна Северозападна България, но в редиците на въстаници влизат много православни християни. Католици и православни християни рамо до рамо, на живот и смърт – за свободата.

Комунизмът срещу Ватикана

След 9 септември 1944 година Васил Коларов, в качеството си на външен министър, заявява, че България няма нищо общо с католицизма и отрича всички исторически връзки с Ватикана. Точка. Решение, явно продиктувано от Москва, където Коларов прекарва дълги години като висш функционер на Коминтерна.

В края на XX и началото на XXI в. се създават нови и възстановяват преди това съществуващи католически енории в големите български градове – Видин, Враца, Плевен, Левски, Габрово, Шумен, Хисаря, Никопол, Белене, Казанлък, Раковски и Стара Загора.

Да не забравяме, че лично главата на Римо-католическата църква е благословил още преди много години честването на братята Кирил и Методи на 24 май във Ватикана. Жест, демонстриращ абсолютно признаване на заслугите на православието в европейската и световната културна история. От това се ползват висши български управленци и духовници, участващи в тържествата всяка година в Рим.

За буквите, за буквите да помним

През 2017 г. папа Франциск заявява: „Смелост, молитва и смирение: това са чертите, които отличават големите „вестители“, спомогнали за израстването на Църквата по света и допринесли за нейния мисионерски характер. Такива са светите Кирил и Методий, покровители на Европа“. И продължава: „Нуждаем се от „сеячи на Словото, от мисионери и истински вестители“, за да формираме Божия народ, нуждаем се от свидетели като Кирил и Методий, „добри вестители, безстрашни братя и свидетели на Бог, които направиха по-силни Европа на която са покровители“. С тези думи папа Франциск започна своята проповед на утринната литургия във Ватикана.

С Рим е свързана голяма част от историята на буквите. В църквата Санта Мария Маджоре папа Адриан II освещава славянската азбука. Тук именно братята Кирил и Методий носят новите букви. В тази църква се случва и първата литургия не само на гръцки и латински, но и на славянски език. В Рим е и гробът на свети Кирил. Базиликата „Сан Клементе” в Рим е мястото, което пази мощите на св. Константин-Кирил Философ. В Рим завършва житейският път на един от създателите на славянската азбука. От Рим започва и дългият път на буквите. За първи път се отслужва и литургия на славянски език, който е признат за равнопоставен с гръцкия и латинския,

Къде тук откривате причина за хладното поведение на висшия клир на БПЦ? Откъде нашите патриарх и митрополити намират аргументи да се отнасят високомерно и с неуважение към своите събратя католици?

Руският патриарх е посрещан като генерал-губернатор. Представителите на Ватикана, който изпрати два кръстоносни похода да се сражават за България – за съжаление неуспешни – са обаче нежелани. Не трябва ли нашите попове да почитат и уважават кръвта на загиналите за освободителната ни кауза?

Нека БПЦ пази и отстоява своите традиции и тези на православието. Но какво общо има това с добрите връзки и отношения с католиците? Не живеят ли у нас православни, мюсюлмани, католици и хора от други вероизповедания заедно от векове? Не делят ли радост и мъка?

Фрог нюз