Пътят до „Ботев“ и песента за Лена е дълъг и срамен. Учудени ли сте? Да, бе

През 2019 г се появи запис, в който се чува познат глас: „Просто Цвета да каже „аз съм проста кърджалийска п@а“ и „прост съм, мама му да е@а“…, „прост съм и ми е лесно…“ И казва за лидери на държави от ЕС: “е*ал” съм ги с 200“. Вече сте забравили? То беше ясно.

Посредствен актьор стана „звезда“ с това, че имитира простака от този и други записи.

Стилът се пренесе в реалити шоута, които заливат зрителите от екрана на трите обществени телевизии като цунами.

Пътят до песента за Лена Бориславова, която днес е възмутила мнозина, и нещото като филм за Ботев е дълъг и срамен.

Той минава през чалгата като стил в музиката, политиката, изкуството и семейното възпитание. Щото чалгата е за мачовци и готини п***и, а не за джендъри и лигави демократи, дееба.

„Биг Брадър“ даде тон как воайорството може да промива успешно мозъци. Сезон след сезон пошлостта вършеше своята миньорска работа в забоите на българската ценностна система. Тя никога не била особено устойчива, но все пак оцеля в трудни периоди. Този път бе нокаутирана.

Известни и неизвестни преследвачи на слава дават всичко от себе си, за да признаем, че Дарвин е бил прав за онази маймуна, от която… нали…

Златотърсачите надушиха златна жила и нахлуха в родния клондайк – политиката, телевизията и жълто-кафявите медии.

Забележете: последният сезон на формата „Фермата“ продължи 4 месеца в най-гледаното време вечер. 120 дни зрителят е бил изложен на прякото въздействие на сравними по своята елементарност само с участниците в „Игри на волята“. Или на поредното шоу на Рачков.

В Монтрьо се провежда музикален фестивал от 1967 година насам. Световно ниво. Там Дийп Пърпъл покоряват рок феновете с песента си „Дим над водата“ („Smoke on the Water“), например. Фесстивалът е няколко седмици, участват блестящи музиканти. Нашите телевизии обаче не го смятат достоен за излъчване.

Карнавалът в Рио де Жанейро – най-големият в света, продължава от седмица до десет дни.

Кинофестивалът в Кан продължава две седмици. Пратеници на медиите ни съобщават  само клюките, гафовете, ако има такива, и наградените. Точка.

Фестивалът в Стратфорд в Онтарио, Канада, е посветен на Шекспир. Постановките се излъчват безплатно, всяка телевизия по света може да го направи. Нито една българска не се е възползвала, а театралното чудо се провежда от близо 70 години…

На нас някакви хора се преценили, че трябва ни се показват неща, на които в студиото платена публика възклицава олигофренично, а тези пред телевизора се кикотят от скука и глупост. Преди да задремат.

И така:

Три десетилетия реалити шоута със съмнително качество и пошли послания.

Поредица от сериали със съмнително качество и съмнителни послания, с участието на две-три групички актьори, продуценти и режисьори.

Концерти на естрадни нафталинени фигури – всичките „звезди“ отпреди векове и няколко по-нови кадри, пласирани от две-три групички в музикантските среди. Изключенията са рядкост и доказват правилото.

Да не пропуснем турските сериали. Лъжа е, че сериалите от Франция, Великобритания, Испания, Германия, Италия, Скандинавия, Полша, САЩ и други страни с филмови традиции и постижения са недостъпно скопи. Това е мит. Политиката с турските сериали е целенасочена и с коварни цели. Постига ги.

Тотален турбо фолк стил във всичко, дори в новините и някои от публицистичните предавания. Гостите – излъчени от две-три политически групички, вдъхновители и реализатори на ченгесарско-олигархо-мафиотски модел на управление.

Изгряващи супер „звезди“ от средите на фитнес инструктори, участници в „Игри на волята“, „Фермата“, „Ергенът“, прохождащи певачки, лудо влюбени във футболисти и още от този сорт, които ръсят съвети за морал, през сластни намеци за секс и пари. Зловещо ниско ниво. Домашното насилие в много семейства е плод и на тази психо обработка.

Така стигаме до филма за Левски, последван от подобен за Ботев. И двете ленти бликнали от въображението на грандоман без грам оценка за собствените възможности. Важен „актьор“ в "Ботев" е кметът на Калофер (?!), който повече прилича на позастарял силов кадър от средата на 90-те…

Още не осъзнали се от сцените край Околчица, подсилени с таралеж, костенурка, заек, улулица и глава на орел в профил и ето ви ново интелектуално предизвикателство: песен за Елена Бориславова.

"Лоши са онзи човек и народ, които седят и проливат сълзи, затова, че животът не се развива така, както им се иска", - казва Маргарет Мичъл. Бени Хил, допълва, че "Най-лесно е да разсмееш някого със скеч или шоу, трудно е да го накараш да се замисли".

На Богоявление гледахме хоро в реката, отдавна изместило ритуала с божия кръст. Излъчвашеь се от всички медии. Казаха ни, че вече сме пречистени. Е, щом е така - вадете ракията, виното и мръвките и пускайте телевизорите. Патриотично е. И естетическо.  

Добре поне, че президентът Радев опроверга слуховете, че дъщеря му ще участва в следващ филм на Максим Генчев. Едно обезличаване по-малко - и това е нещо.

И не чакайте песен за Путин и Митрофанова.

Защото „нашият малък, но мъдър народ“ попадна на тарикати и вече отговаря на "малък, но прост народ". Било обидно? Може, но е вярно.

Огнян Стефанов