Петък е...

Вероятността това да стане е 50:50. Защо ли? Ами ако БСП спечели изборите Трактора се надява нов държавен пост да замени перспективата да търка нара в пандиза. БСП вече веднъж му дадоха ДАНС, защо да не повторят? Току виж и Петър Стоянов-Сумиста се появил в Народното събрание, където се подвизаваше преди да го приберат за убийства, рекет, палежи и побоища. Каратист и Сумист са добър тандем за едно наистина демократично начало на едно ново управление. Щом народът иска нови лица – ще си ги получи.

Ако обаче ГЕРБ все пак получи вот на доверие, тогава образуваното дело срещу Станимир Флоров може да се окаже без доказателства за извършено престъпление по 302а от НК. Делото „Октопод” пък може да се размрази...

Майтап, бе, Уили. Петък е... Държавното обвинение е сериозна институция и си знае работата. Щом е стигнало до Флоров, все един ден ще стигне и до Георги Гергов в Пловдив, да речем. Или до Георги Първанов... Що не, нали е безпристрастно.

Иначе пред народа и държавата има къде къде по-важни, направо фундаментални неща.

Например петък.

Славен ден. Ден последен от работната седмица. Ден очакван и желан. Любим на всички нормални хора.

В петък някои хора си мислят за пиене още от сутринта. Чакат да мине икиндия и да седнат с другари в кварталното кръчме. Чашка, втора, трета... И сладък мохабет.

 

Други ще се втурнат в петъчна свалка.

Средната възраст си има ориентир – семейно гости.

Тези от третата... На тях им стига да са живи и здрави. Дори и само живи не е малко... Може обаче да ударят една малка ракийка със салатка и една биричка с кебапче. Класика. После ще заспят пред „Къртицата” или „Денсинг старс”. Едно време какво беше, а сега... Дъртите винаги малко злобеят към младите – от завист.

 

Трети ще подпалят колите – мамка му и скъп бензин, - и ще отпрашат за Гърция или Сърбия. В едната вече е топло и купонът тече неуморно, въпреки кризата, а в другата е същото – плюс разрешеното пушене. Освен това може да си напазаруваш прах за пране и мръвки – истински. „Како сте братя”, - посрещат ви радушно в Пирот. „Добро сме”, отговаряте и първата бира пристига след секунди. След нея идва и сочна плескавица. От уредбата долита гласът на Зоран Милевоевич... Какво му трябва на човек.

 

Има и такива, които ще натоварят челядта в колата и ще отпрашат към вилата или къщата на село. Време е за пролетно почистване, двора да се прекопае, да се засадят разни важни неща. Първо обаче е проверката: дали цигани не са минали на „визитация”. Ако са минали – майката си трака. Кръсти се и се надявай на Господ. Вечерта, то се знае: салати, салтанати, мезета и C₂H₅OH – кой колкото може да носи.

Петъчното пътуване към родния отдавна се е превърнало в ритуал. Както японските самураи се готвят за битка, точейки мечовете Катана, така нашенци се стягат за пролетното отгрибване на лозето, клепейки мотиката. Понякога я настъпват, което води до едри цицини, но това е част от живота. След третата ракия всичко добива съвсем друг вид – превръща се в изглед.

Петък е.

В много краища е пазарен ден. Марулки, репички, краставички – и салатката е готова. Пак това пиене изпревари другите покупки, ама като го иска душата... Първо може би трябва да се купи копривка за една яхнийка с оризец и запръжчица. Лукс изпълнението е с пресен чесънец. Страхотна работа. Може и да си наберете коприва, ако сте вече на село. И лападът излезе. В града 3 левчета стигат за една тенджерка. Споделена с верен другар/ка е чудесен повод за раздумка, стари спомени и планове за близкото бъдеще. За близкото: никакви средносрочни планирания, щото Господ най-много се забавлява с тези, дето се реят в бъдещето.

Петък е. Приятно е да го повториш и потретиш.

В чалготеките ще е шум и тара-рам. Децибели на шест, цици като цепелини, шмрък с нослето бялата пътечка, ловки чупки в кръста, малко кючек, нови парчета, нови бичета, чичковци с парички, форсирани колички, излишни прашки, еротични есемесчета, едри сметки, чалга до дупка, Ред Бул в сърцето, пълна свобода от кръста надолу. Кой каквото хване – негово си е.

Петък вечер... Яко.

 

Всяко нещо си има край. Така идва събота сутринта. Гаден махмурлук. Всенароден и повсеместен. Шкембе чорба, лют пипер, оцет и бира, бира, бира...

Нейде към 11 часа – първа ракия. Мръщене, гадене – еба си ужаса, копеле! Главата бучи. Бели петна. 

Събота сутрин... Тежко и страшно е.

 

Селският вариант: глава се вдига, дупе се не вдига... Мотиката е най-противното земеделско сечиво. Ей го на и комшията цъфнал на вратата. Какво те води толкоз рано? Имаш бирички в хладилника? Така кажи, бе, мъжки. Давай ги насам. Булка, я нарежи малко сланинка и от шпека. Ха наздраве сега! И тръгва един чудесен лек диалог по Вазов или Йовков – който си изберете.

Към 13,00 часа у цяло българско ухае пролетно и сластно на ракия, хмел, домашно вино (някъде леко прокиснало), скара и запръжка. Тук – там се подава тон за песен. Жужат пчели, пеперуди прелитат невинно, деца се гонят, старата гълчи на прага... Майка му стара – един път се живее. Бах ти монополите, бах ти изборите! Искаме да сме бяла държава, щото сме бели хора. Циганите на сапун... Айде пак наздраве. Абе не са лоши хора циганите, ама да не пипат чуждо, мамка му!... Я викни Асан с кларинета, да изкара нещо за душата. А така. Ама в Бостън и там... в Америка видя ли как ги тресна?! Ебало си е маменцето, ей – лоша работа. Ама да не ги мислим американците, тия имат кинти, ще се оправят... Дъщерята каза, тя нали е в Чикаго... Булка, къде отиде ракията, ма?... А наздраве!

Една обикновена българска събота. След силен петък.

Трябва обаче да бъдем справедливи: някои в събота ходят на театър. И в петък ходят. Салоните са пълни, няма майтап. Има даже едни 70-80 човека, които ходят и на опера... На 7,3 милиона никак не е малко. Като за българи даже е много.

 

Най-последователна обаче е прослойката, дето е пред телевизора. Турски сериали, реалити шоута, политически предавания – всичко гледат. Има обаче една тайна, която се пази мнго строго. Част от тия кротки хорица с навици, след полунощ превключват на каналите за възрастни и голотиите по ХХL. Верно ви казвам – има и статистика. Не само гледат, но и на секс телефоните въртят. На пазара опипват мерудията, яйцата избират едно по едно, могат да ти скъсат нервите, ама за розовите телефони не се скъпят. Един приятел ме пита, какво им нашепвала съвестта, когато се катерят към Бузлуджа. Не знам, рекох му. И наистина не знам. Но може да е нещо за АЕЦ „Белене”... Не виждам конфликт на интереси.

 

Неделя. Морна, черна неделя. Героите са уморени. Пак стягане на багажа, децата мрънкат, жената се повърта... Същият авторитуал – този път към София. По новините ти чегъртат мозъка с някакви подслушвания, декларации и други пи..и майни. Аман, бе, оставете ни на мира! Не те оставят. Псиваш той пред теб и този зад теб. И те не те гледат дружелюбно.

 

Неделя вечер. Спаружен дух. Жената глади. Кротко отпиваш биричка. Адреналина е напуснал тялото. Децата шушукат пред компютъра. Уикендът се изнизва. Задава се цяла работна седмица. Слухове вещаят съкращения във фирмата. Колежката не откликва на флирта – прави се на недостъпна... Ах недей, флигорно мила.

Бах ти скапания живот! В Дахау е било по-добре...

Но. Но до понеделник има още мноооого...

Петък е. Сега се почва!

 

Севт III,

Тракийски цар

 

P.S. По мое време нямаше това очакване на петък вечер. Тогава нашата фамилия живееше в един безкраен уикенд. Другите работеха, разбира се. Но като почнеше някой празник – по цяла седмица. Медовина и вино – на корем. И дивеч се намираше, не е като сега. Но пък нямахме беналгин за сутрешен махмурлук, нито шкембе чорба. Тя дойде по-късно, с турците. Хвърляхме се обаче във вира – този голям течен аспирин. След това сядахме отново на трапезата. Като гледам сега младите – май се връщат към тракийските традиции: много ядене, пиене и секс и по-малко работа. То ако не беше така и ние можеше да си спретнем една империйка като римската, но други приоритети гонехме. Ненапразно съм казал, а летописците записали: „Гъз глава затрива”. Не е народна мъдрост, мои думи са. На народа му дай да гласува. И петъци...