Манол Глишев: Честит Ден на детето, другарю Радев!

Очаквал ли е някой приказки за кръв и други такива ексцеси от уж божем представителния ни държавен глава – надпартийния президент, избран не от всички, но за всички български граждани? Вероятно не. Но Радев заговори като Шивиков и Коп… Костадинов. Явно влошаващата се за руските господари международна обстановка кара техните представители тук да се изнервят.

Скандалите в България напоследък стават прекалено много дори по нашите силно безформени стандарти. Евроатлантиците от ГЕРБ не искат евроатлантическо правителство и всякак торпилират преговорите за такова. Тоест работят за Радев и руското пололство. Главният прокурор се преструва на взривен и плаче тихо, защото е силен. Цитира стихове и класическата „Приказка за стълбата“ вместо да обвини някого в нещо – например Борисов в корупция. Но това беше само началото.

Президентът заговори като Манол Глишев

Шегувам се, но и не се шегувам. Не крия, че през десетте години, в които се интересувам от българския обществен живот, винаги съм заявявал, че според мен оправѝя с нелустрираните мутри, ченгета и други червени наследници минава само през площадите. Че изборите са опорочени, че няма вече шанс за демокрация и законност в пленената ни държава. Тоест – че ни остават само радикални средства да защитим свободата. Ius resistendi, правото на съпротива. Мечтаният от мен полет на паветата. Националната, буржоазна, проевропейска контрареволюция срещу окопалия се и все по-опасно безотговорен путински шумкариат. Но това съм си аз. Едно частно лице. И изведнъж- гледай ти! Най-агресивните тонове от моята реторика бяха подети от Радев. Той точно днес, точно на Първи юни, точно в Деня на детето се сети най-сетне открито да подражава на видния си колега, фатмакисимуса на постсоциалистическата военщина Шивиков. Кръв, моля ви се. Един български държавен глава отново говори за кръв. Сякаш сме 1948 година и Сталин стои зад властта у нас. Внимателно, другарю председател на Републиката. Президентството е до време, а срамът – до гроб. Че и след него. Вие не сте частно лице, за да можете да си позволите да говорите като мен. Импийчмънтът ви чака.

Плюнки и шамари в Народното събрание

Е, най-сетне може да се каже, че имаме истински парламентарен живот. Най-сетне там има заседания, присъствие, кворум, та чак и някакъв живец. Откак моят почитан съименник, народният представител г-н Пейков заяви, че можем да наричаме другаря Къ… Костадинов с разни къси прозвища, нивото ни на парламентарна ангажираност рязко скочи. Манастирът Шаолин е нищо, истинската школа по кунг-фу се премести в пленарната зала. Това е забавно и става като материал за вицове, но е и опасно. Когато попът извърши нещо малко, селото отговаря с по-сериозни дела, нали така беше поговорката? Да не стане така, че поради известната първоюнска хиперактивност на Копей… Костадиновите колеги откъм улицата да последва повторение на Белия автобус, ама тоя път с повече успех? Идва лято, а ние сме лятна демокрация, както е доказвано неведнъж в историята. Лично аз си спомням как камъните хвърчаха по рейса с уплашени народни хрантутници и смея да кажа, че споменът не е от неприятните. Внимателно, другарю депутат. Депутатството също е до време, но любовта на нацията е нещо ужасяващо.

Изслушване на шефовете на службите

Нима в България най-сетне има опит за контрол от страна на цивилната, в случая – законодателна власт над органите за сигурност? Нима наистина ще станем не президентска и не фатмашка, не милиционерска, ами парламентарна република? О, дано! Дано, че от авторитарни приказки и уонаби-референдуми нещо беше почнал да става съвсем спарен въздухът. Само че тези изслушвания се правят малко по-другояче и досега крайно неефективните ни шефове на служби нямат право да дават политически оценки. Напротив, те трябва да отговарят на въпросите защо досега в България ефективно не е направено нищо за спиране дейността на проруските паравоенни групировки, както и за концентрацията на руски млади военни пенсионери по Черноморието.

Утре е Втори юни

Денят на Ботев. Радев ще направи всичко възможно да провали тържествената, сериозна атмосфера около поменаването на нашия вечно млад герой и неговите юнаци. Той ще злободневства и ще злобства. Ще си позволи поредната доза отрова в ушите на българите. Ще ни лъже. Да, президентът на Републиката ще лъже и путинистките балалайки ще му припяват в хор. Ние, нормалните хора, ние, истинският народ на България, ние, които знаем защо България е в Европейския съюз и НАТО – ще бъдем обвинявани в предателство и държавният глава вероятно отново ще си позволи да ни говори за кръв.

И вече е време да му се отговори с евангелските думи: който нож вади, от нож умира.

За ФрогНюз Манол Глишев