Манол Глишев: Парламентарен Бахмут

Поне от 12 април досега (а вече сме почти Денят на Европа) слушаме как ей сега, всеки момент, може би, а-ха – и ще имаме първи връчен мандат, а след това – дай Боже и ново, този път редовно правителство… Колко пъти вече? И колко пъти още може да повтори този парламентарен Бахмут? Президентът бави връчването на заветния мандат, а партиите в Народното събрание очевидно отново са в положение, в което няма да могат да съставят коалиция, която да прекрати неестествено дълго продължаващото фактическо управление на държавния глава. Сборната формация ППДБ (или, по-просто казано, демократичната и прозападна част от политическия ни пейзаж) известно време хранеше илюзии за евроатлантическа коалиция с ГЕРБ-СДС, но простата истина е, че Борисов и компания изобщо не желаят такава коалиция. И това ни води към…

О, спомняте ли си Първанов?

Навремето президентът Първанов беше нещо като предвестник на сегашния ни Радев. Също реторически ляв, а всъщност крайно консервативен. И по подобен начин – радетел за президентска република от ле-е-еко Путинов тип. Само че обстановката тогава не беше толкова деликатна. Направо казано – нямаше война на няколкостотин километра от нас. Тогава приказките за президентски режим звучаха по-абстрактно.

Днес са причина за тревога. Оказа се, че дори със сегашните си (за щастие) орязани правомощия президентската институция може да се превърне в прекалено силен фактор, когато парламентът е слаб. Друг е въпросът, че когато парламентът е уж божем силен, то силен се оказва всъщност министър-председателят, защото депутат се става, когато партийният шеф разреши. Но да се върнем на президента. Първанов беше нещо като подготовка за Радев, само че все пак по-софистициран. Какъв късмет, дами и господа! Какво съвпадение е, че имаме слаб парламент и военен за президент, точно когато недалеч от нас се водят жестоки бойни действия! Признавам си, не ми се иска да вярвам в конспиративни теории, но като си спомням как Радев получи сегашния си пост за първи път, започвам да вярвам в съвпадения и във фаталната подредба на звездите. И колко навременно привържениците на Пу… тоест на Радев отново подхванаха приказката за президентска република! Ах, как му липсваха на Първанов обединените сили на „Ку-ку бенд“ и Късата Копейка!

За кого работи Борисов?

За себе си, разбира се. Може би смята, че най-добрата защита против санкции по американския закон „Магнитски“ е комбинация от демонстративно послушание към Щатите , шумни евроатлантически клетви… и тихо разбирателство за продължаване на парламентарния Бахмут в полза на президентските балалайки. Във всеки случай възможността за коалиция с демократите става все по-фантастична. Да си го кажем: и никога не я имало. Ако демократите не са го разбирали – е, това е техен проблем. Евроатлантизъм ли? Половин ГЕРБ още страда за бай Тошо.

Цирк „Гешев“

На фона на цялата институционална галимация, главният прокурор реши да се обяви за неуспешно взривен. Че постановката за заплаха срещу него е абсурдна – това е ясно. Човекът си измисли атентат и се разкрещя, че го убиват. Лъжливо прокурорче. Но защо? И защо точно сега? Отново като един вид истерична, неумела самозащита срещу „Магнитски“? Възможно. Но надали само за това. Поради надежди за лична политическа кариера в бъдеще? Надали. Но като допълнителен опит за нагнетяване на усещането, че България е застрашена от невидими сили – да, това е най-вероятно. Направо дюшеш за Радев, който спокойно може да използва прокурорското късане на ризи, за да обясни с гробовен тон как държавността е под заплаха и трябват крути мерки, сиреч личен режим. Оттук сме на крачка от униформи, тенекиени гласове, може би и вечерен час по латиноамерикански. Стига толкоз демокрация, наиграхме се, пуснете армията и прокуратурата да въдворят ред и тишина. Да не забравяме – и неутралитет. Пък дано руското посолство забрави, че Радев май също изгодно е поучаствал в износа на оръжие за Украйна под масата… Изобщо, изглежда, че след театралните влизания на прокуратурата в президентството преди две-три години, вече всичко е забравено, а Гешев и Радев са първи приятели. Или пък винаги са били? Ох, извинявам се, пак стигнах до конспиративна теория.

Украинският фактор

Всички елегантни сметки на българския конспиративно-политически естаблишмънт щяха да излизат идеално, ако не беше непокорната Украйна. Докато тукашният парламентарен Бахмут върви към пълен Батак, тоест към отказ от парламентаризъм изобщо, то реалният Бахмут продължава да е костелив орех. Ако дългоочакваната поредна контраофанзива на украинските въоръжени сили започне скоро, тогава бавенето на мандатите и играта на избори ще придобият нов смисъл за Радев и сие.

Пред руското посолство ще влезе в сила обяснението, че просто политическият ни живот е фрагментиран, знаете как е – партии, избори, формалности. Искахме президентски режим като в Русия, ама нямахме желание. Така може да продължи доста дълго. И Радев, който иска билетчето му да печели от двете страни, вероятно искрено ще се зарадва на невъзможността си да управлява еднолично, по путински, ако кремълските му господари продължават да губят войната. Докато всеки евентуален украински неуспех и съответно – руски успех на бойното поле би бил пряк сигнал за ускоряване на подготовката за президентски режим у нас.

А Гергов и останалите момчета?

Едрият мутроченгесарски бизнес сигурно също иска да знае с кого ще работи. Политиката си е политика, но трябва и да се яде, тоест нужни са милиарди за рушвети, яхти, любовници и реинвестиция. Пловдивският панаир, един куп сграден фонд из страната и най-различни сладки хапки, свързани с жито, тирове, наркотици и други стоки от първа необходимост имат нужда от наглеждане. Едно стабилно Народно събрание с ясни тарифи за лобизъм ще е добре дошъл за по-предприемчивите ни и състоятелни олиг… граждани. От друга страна, у нас едрият капитал е изграден по партийна повеля, така че национално отговорните бизнесмени могат и още да потърпят временните неудобства на политическата несигурност. Сигурно даже и в тази мътна вода може да се хване някоя рибка?

За Фрог Нюз Манол Глишев