Идеята при трудовия договор с повече от един работодател е един служител да се договори да работи по 8 часа на ден в няколко различни фирми, но да изпълнява длъжност с еднакъв или сходен характер. От своя страна работодателите ще си разпределят задълженията към техния общ работник и с друг договор ще се определи водещият работодател, който ще регистрира електронната трудова книжка на служителя в НАП, ще поеме осигурителната тежест за работника и изплащането на неговата заплата и ще изисква изпълнение на задачите. Любопитното в случая е, че при нарушение на трудовата дисциплина, в случай че се стигне до уволнение от едната фирма, то трудовият договор на служителя ще бъде прекратен с всички работодатели, пише "Мениджър News.

 

При втория вид трудов договор, този за споделено работно място, характерното е, че един работодател сключва няколко трудови договори с няколко души за едно и също работно място. Тези служители ще заемат една и съща работна длъжност, ще извършват едни и същи дейности, но по-различно време на деня, подобно на работата на смени. В договора на всеки служител ще трябва да се фиксира точното работно време, така че офисът или обектът, за който отговарят, да не остава без работници.

 

"Това са предложения за модернизиране на законодателството, които излязоха от проект, изпълняван от социалното министерство. Идеята е да се създадат възможности за работодателите, които да бъдат използвани, ако има такава необходимост, с оглед дигитализацията и новите форми на труд, които се появяват. Тоест, те по никакъв начин не задължават някой да ги използва. Но тук говорим все пак за цялостен преглед на всички форми на труд, както и на работата от дистанция", обясни зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева.

 

Главният икономист на КТ "Подкрепа" Атанас Кацарчев изтъкна, че към предложенията не е направена оценка на ефекта, тоест, не е ясно колко души ще бъдат засегнати от тези трудови договори.

 

"Пуснахме отново искане до Националната агенция по приходите да ни предостави информация, за да можем да правим анализ и да видим кои са засегнатите лица, в кои предприятия се намират те, по какъв начин и на колко трудови договора работят едновременно, за да може нещо да се пресметне и да се види какво се случва", добави Кацарчев.

 

По думите му, ако тези предложения бъдат приети, те ще могат да влязат в сила най-рано през 2027 година.