Пилотът Лубиц и убиецът Брайвик-огледални психопати

Малко известно е, че по повод на инцидента е налице реакция на въоръжените сили на Руската федерация. Като аргументи за тази версия се сочат констатирани обективно атмосферни аномалии в тази част на Европа, както и фактът, че лайнерът е раздробен на малки парчета, което не би могло да стане в резултат на просто сблъскване с планински склон. Други версии ни водят към упорито (и успешно засега) скривани: терористичен акт (Ислямска държава?), техническа повреда, квалификационна недостатъчност, липса на служебна дисциплина и т.н. Но най-удобната и в момента най-разпространена и вече сякаш безупречно доказана от ред обявени в медиите подробности е версията за психичните проблеми на втория пилот Андреас Лубиц.

Този човек е психично болен. Ако приемем тази версия, т.е. хипотетично се откажем от всички останали, то трябва наистина да посочим съответните аргументи и основания, че точно психичното състояние е причината за смъртта на 150-те души на борда на самолета.

Първо, както е известно още от Зигмунд Фройд два основни инстинкта управляват човешката психика, властват над Съзнанието и Подсъзнанието на човека. Това са Ерос и Танатос, които са символи на Любовта (Секса) и на Смъртта. Вторият инстинкт като обсебваща сила е почти толкова силен, колкото първия. Всеки от нас го е усещал, поне като омайващото привличане на опасностите – при риска, при голямата височина, при високата скорост и др. Този инстинкт е латентен.

При психично болни (с психоза) се активира до налудност обикновено чрез комбинация с друга налудна продукция: месианство, персекутивни (за преследване) идеи и преживявания, неудържими афекти (ревност, например), амбивалентност и др. Някои психолози (Стенли Милграм, Филип Зимбардо и др.) говорят за така нар. „Ефект на Луцифер”, който представлява скрит в подсъзнанието на всеки човек мощен импулс за сътворяване на Зло (Evil), включително и спрямо себе си. Въпросният инстинкт (импулс) Танатос-Луцифер-Зло без съмнение стои в основата на самоубийствения атентат, извършен от 28-годишния Лубиц.

Второ, налице са личностно-психични обстоятелства, както и медицински факти, които ни съобщават за реална възможност за активиране на разрушителния налуден импулс у втория пилот на катастрофиралия самолет. Кои са те?

•           Да започнем с току що съобщения факт, че всъщност пилотът бил психично болен; в досието му има медицински документ, че се нуждае от „специални и редовни медицински прегледи”. Подобна формулировка е характерна за психотични заболявания (шизофрения, параноя и др.) Така погледнато, версията за психопатологични причини за катастрофата вече има железни основания.

•           От гледна точка на криминалната антропология черепът и лицето на Андреас Лубиц издават със сигурност психопатология и криминогенност, тъй като параметрите им са несъразмерни и деформирани. Челото е непомерно голямо, ушите са типични за човек с психична деградация (повечето престъпници-убийци са с подобни уши), има неестествени компоненти в лицевия миманс, влизащи в противоречия, както с характерната за подчертано безволеви и ретардантни (с умствена изостаналост) типажи долна част на анфаса, така и с огромните челни структури, характерни, обратно, за хора със силна воля, развит разум и амбиции. Подобни типове (с огромно чело и сравнително малка брадичка) се срещат често в илюстрациите (рисунки и снимки) на криминалните антрополози (третия на втория ред от типажите на Чезаре Ломброзо). Не бива да пропускаме и произхода на Лубиц, след като е известно, че според статистиката процентът на хората с психични отклонения при подобен произход, както и при смесени бракове, е доста по-голям в сравнение със средния европеец.

•           Визуалната психодиагностика ни сочи психопат с доста рядко срещаното съчетаване на социопатия (социофобия), мономания и месианство. Всеки добре обучен приложен психолог би трябвало веднага да установи въпросните патологични визуални особености на пилота. Известни са също така и десетки тестове, които показват фрагментарно с най-голяма точност и количествена обрисовка всякакви психични деформации и страдания.

•           Според разпространени и у нас публикации, Андреас Лубиц бил „спокоен, уравновесен, приветлив и весел човек”, което за мен в контекста на случилото се са индикации за особена скрита форма на шизофрения или за неидентифицирана резидуална шизофрения със съответните патологични (но скрити) акцентуации на личността и със съответната скрита налудна продукция и налудни преживявания. Последните данни на разследването сочат в тази посока.

•           По класификацията на Майерс-Бригс, която подразделя хората на 16 типа, пилотът на „Джърманунгс” е тип INFJ (интроверт, интуитивен, чувстващ, отсъждащ). Този тип е известен  като Месия, Индивидуалист, Вдъхновител. Това е изненадваща и загадъчна личност. Хората от този тип са раними, чувствителни и раздразнителни. Като INFJ, пилотът е човек, който е безогледен, ексцентричен, избухлив и непреклонен. Той още е затворен, злобен (често мрази всички наоколо), и заедно с това е самонадеян и воинствен (решителен). Опасен тип с деструктивни акцентуации. По-известните представители на този тип са: Нерон, Гьоте, Рузвелт, полковник Кадафи, а у нас – Петър Дънов, художникът Димитър Казаков, Ахмед Доган и др.

Ако имаме предвид антропологичните, психологичните и психопатологичните параметри на Андреас Лубиц, както и неговата постъпка тези дни заедно с печалните й резултати, то можем да видим пълна аналогия с норвежеца Андерш Брайвик, застрелял преди няколко години 69 деца на остров Ютьоя. Двамата имат изключително много общи черти от соматичен и психичен порядък. Те даже носят еднакви имена, а фамилиите им също са с доста сходна фонетична конструкция. И двамата са нордически тип, с еднаква антропологическа конституция. Разликите са само в плешивостта на единия и в очертанията на брадата при другия. Иначе, двамата са с напълно идентични антропологични, темпераментни и характерови черти. И двамата са тип INFJ.

И у двамата има остри (но скрити) налудни импулси, шизофренни компоненти в съзнанието и преживяванията, месиански тенденции в мисленето и поведението. Освен това ясно се виждат и черти на силно хистрионно разстройство (патологичен артистизъм), тъй като и двамата жадно търсят за своите чудовищни „представления” световна публика и световна известност (при Лубиц тя е постмортална, а при Брайвик – пожизнена).

Ако има нещо, което е за голямо чудене, то е, как е било възможно Летателната школа на „Луфтханза”, Федералната авиационна администрация на Германия, а впоследствие, през септември 2013 год., и ръководството на „Джърмануингс”, да допуснат подобна очевидно патологична личност до професията „пилот на граждански самолети”, след като, в интерес на истината, Андреас Лубиц е идеален за пилот само на самолет-камикадзе.

акад. Петър Иванов, БАНИ