Политически затворник № 1 е бил обикновен доносник
Това е отвратително, но е много разпространено. Не заради рядко мерзките доноси на този човек – те са си за възмущение, но такива като него са немалко. Най-потресаващото е, че при съвсем автентични, собственоръчно написани доноси и декларация за сътрудничество, този човек и още двама-трима като него с вой, нахалство и Гьобелсова упоритост му наложиха образ едва ли не на икона на българската съпротива срещу диктатурата на комунистите. Кое ли й е наред на България, че и нейният „политически затворник № 1“ от времената на комунизма Янко Янков да не се окаже менте? Този въпрос си задавах, когато преди време прочетох всичко това, което и Вие ще можете да прочетете днес. Нека използваме в началото един публицистичен ключ. Да си представим, че документите от личното кадрово дело и от работното му дело са изфабрикувани и фалшификат, както с впечатляващо хладнокръвие твърди той и клакьорите му. Ще напиша и за тези документи, ще ги видите като факсимилета и тогава ще прецените що за птица имате насреща си и дали не е логично да се въведе единица мярка за наглост и тя да се казва примерно „Янко Янков“. Но за това по-късно. Разбрахме се, че временно оставяме настрана документите за сътрудничеството на агент „Кирилов“ с Шесто управление на ДС. Анализираме само биографията му. Какво пише там? „Янко Николов Янков е роден на 13.VIII.1944 г. в с. Клисурица, окръг Михайловградски, българин, български гражданин, безпартиен, семеен, с едно дете, н.с. в Института по право – БАН. Съпругата на Янко Янков – Емилия е родена на 5.VII.1944 г. в Михайловград, е безпартийна, служителка в Института по охрана на труда…“
Дотук – нищо интересно. А сега внимавайте, започва важното: „Избиран е последователно за зам.секретар и секретар на ДК на ДКМС в БНА …През 1966 г. е избиран за секретар на комсомолската дружество в СТЗ „Електроакустика“ – Михайловград … През 1967 г. е представен за кандидат – студент от ОК на БКП, окръжната прокуратура и ОНС с предимство – специалност право. В университета дейно участва в работата на доброволния отряд (за съдействие на отбраната) като негов командир и за дейността му е дадена добра оценка. Участвал е в научния кръжок по буржоазно право и под ръководството на члена на ЦК на БКП проф. д-р Ярослав Радев написва и публикува „Народните съвети и конституцията“ – статия кн. VI, сп. „Народни съвети“ 1972 г. След успешно полагане на конкурсен изпит през март 1974 г. от април същата година е назначен за научен сътрудник в Института по право на БАН.“
Потресаващо, нали? Големият „антикомунист“, „борец срещу комунистическата диктатура“, „политически затворник № 1 на комунистическия режим преди 10 ноември“ и т.н. се оказва от най-отвратителната порода, която съществуваше в онези години – на неистово драпащите за комсомолски и партийни постове безогледни кариеристи. Дали стана ясно – „политически затворник № 1“ Янко Янков е бил избиран за комсомолски секретар в армията, след това в завода, където започва работа след казармата, после трите най-висши партийни цербера, които бяха най-мощните властови центрове на БКП – Окръжният комитет, Прокуратурата и Окръжният народен съвет (партийната, репресивната и изпълнителната власт) го представят за кандидат-студент с предимство за специалност „право“. Е, такова нещо не може да го измисли и най-перверзната фантазия. Само заради тези факти Янко Янков трябваше да бъде анатемосан в опитите му да се прави на борец срещу комунистическия режим и да досажда с опитите си да се вреди по същия безогледен начин, по кйто го е правил през 60-те и 70-те години на миналия век. Затова сме най-презряната нация в ЕС – заради такива типове, които с безсрамието и лъжите си съсипаха всичко, което можеше да се съсипе в прохождащата опозиция в началото на прехода. Но да продължа с „великия политзатворник“, а всъщност обикновен комбинатор. От най-обикновените, въпреки натрапчиво демонстрираната мания за величие – и тогава, и сега. И от най-противните с наглостта, с която се опитват да подменят биографията си, белким падне нещо кьораво във властта. А сега собственоръчно написаната автобиография на лицето Янко Янков. Гледайте, четете и се удивлявайте на това безмерно нахалство и безпримерна наглост, която трябва да притежава един човек, за да се прави на такъв, какъвто не е. Още по-големият срам ще е за онези, които дори и след тази публикация ще смятат, че някой го е "сготвил", пък му е фалшифицирал не знам какво си, пък искали да го ликвидират. Четете:
АВТОБИОГРАФИЯ
на Янко Николов Янков
Основното си образование аз съм завършил в родното си село, а средно – във II-ра политехническа гимназия в гр. Михайловград. Като ученик в гимназията бях член на ДК (Дружествен комитет, бел. моя)на ДКМС. През това време активно участвувах в организационния живот на съществуващата тогава Доброволна организация за съдействие на отбраната (ДОСО), където се обучавах по радиотехника и радиотелеграфия и участвувах в редица състезания, по популярния тогава радиоспорт…През 1961 г. бях награден с грамота от ГК на ДОСО и с друга грамота от ОК на ДОСО…През същата 1961 год. бях награден със специална грамота и от Централния комитет на ДОСО. През 1962 год., когато бях в XI клас на гимназията, по решение на ОК на ДОСО получих званието „обществен инструктор на ДОСО“ и ми бе възложено да обучавам по радиотелеграфия група пионери…“
Стоп! За тези, които не знаят, да обясня, че т.н. ДОСО беше предният отряд на комунистическата диктатура. Вижте какво представляваше ДОСО: ДОСО е наследник на ОСО (организация за съдействие на отбраната). ОСО е създадена през 1947 година, когато е създаден Народният съюз за спорт и техника. НССТ (народен съюз за съдействие на отбраната) се формира чрез сливане на Народния съюз за въздушен спорт (1944 - 1947), Народния морски съюз (1944 - 1947) и Българския съюз „Народен конен спорт“ (1945 - 1947), и организиране на нови дейности, като клубове по радиотелеграфия. През 1951 година, по решение на Централния комитет на БКП , НССТ се слива със Съюза на борците против фашизма и капитализма в Доброволна организация за съдействие на отбраната. Организацията разполага със свой апарат, в който влизат бивши военни, бивши партизани и други. Как Ви се струва това? В ДОСО бяха едни от най-верните и много предани на комунистическия режим копои, които доброволно се бяха продали, за да се чувстват значими с принадлежността си към тази структура. Защото тя им даваше възможност да притежават оръжие, да се намесват в личния живот на съседи и колеги, да донасят, да слухтят и т.н. За какъв „антикомунист“, за какъв „борец против комунистическия режим“ и други подобни става дума? Това е нечувана мерзост. Но да продължим с биографията му, със собственоръчно написаната му автобиография:
„Есента на 1962 година постъпих в редовете на БНА…в същото време бях заместник секретар на Комсомолското дружество, а през втората година от службата ми в БНА бях избран за секретар…След отбиването на военната служба през 1964 година, постъпих на работа в потребителната кооперация „Балкан“ в с. Винище, окр.
Михайловградски. За добра работа в кооперацията през м.май 1965 година бях награден с предметна награда от Окръжния кооп.съюз и с похвална грамота от ОК на ДКМС. Есента на 1965 год. постъпих на работа в СТЗ „Електроакустика“ – гр. Михайловград. През 1966 год. станах член на Доброволния отряд на трудещите се за осигуряване на обществения ред към Щаба на ГК (градски комитет)на ДКМС – гр. Михайловград…През 1967 год. като кандидат-студент бях представен от ОК на БКП, Окръжната прокуратура и ОНС за приемане с предимство – специалност „право“, но тъй като по бал първо бях класиран за специалност „Българска филология“, аз побързах и се записах във факултет „Славянски филологии“. Тук бях избран за командир на Доброволния отряд във факултета и ФК на ДКМС даде добра оценка на моята дейност през този период.
През септември 1968 год. се прехвърлих специалност „право“ в Юридическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. През учебните 1970/71 и 1971/72 година бях командир на Доброволния отряд във факултета. Участвувах и в дейността на научния кръжок по „буржоазно-конституционно право“. Под научното ръководство на членът на ЦК на БКП проф. д-р Ярослав Радев, написах и публикувах две статии“. В делото по разработката на обект „Смешник“ (делото от средата на 70-те, когато Янков е само обект на ДС и още не е вербуван, т.е. предполага се, че никой не му е „изфубрикувал“ нещо) срещаме следния документ:
Строго секретно!
Управление VI Съобщава: аг. „Страхил“
Отдел II Приел: капитан Кръстев на 11.V.
Отделение I 1977 г. писмено
Рег. № 4536
СВЕДЕНИЕ
ОТНОСНО: Настроения и прояви на Янко Янков – хоноруван асистент в СУ „Кл. Охридски“
…Споделил, че въпросът с партийното му членство бил пред окончателно решаване, че досега му пречел Доков, но Янко си бил осигурил от Михайловград превъзходни атестации чрез Камен Кръстев, който бил секретар по идеологията на ТК /ОК/ на БКП в Михайловград…“
А такаааа, „антикомунистът“ Янко Янков толкова е драпал да става член на БКП, че си осигурява специални атестации от секретаря по идеологията на Окръжния комитет в Михайловград. Е, кажете сега, що за нечовек трябва да си, за да се правиш двадесет и пет години след 10 ноември на „антикомунист“ при положение, че имаш такава кървавочервена биография? Баста! Стига! Не мога повече да продължа с изброяването на факти, един от друг по-дезавуиращи прокомунистическата биография на този лъжец и завършен мистификатор. Който иска да чете, който иска да мисли, който иска (и може) нека си прави изводи. А сега малко за „фалшифицираното“ му досие. То може да се опише с една дума – „вони“. Вони като почти всичко, свързано с т.н „опозиция“ в българия, с т.н. „десни“, с т.н. „антикомунисти“. Повечето се оказаха от калибъра на този, за когото пиша. Четете:
_______________________________________________________________________________
УПРАВЛЕНИЕ VI СЪОБЩАВА: аг. „Кирилов“
ОТДЕЛ I ПРИЕЛ: ст.л-т Младенов на 3.
ОТДЕЛЕНИЕ III II.1978 г. от 14 до 15 ч. в
Рег. № 1541, Екз. № 1 я/к „Липа“
СВЕДЕНИЕ
ОТНОСНО: Проведени разговори с млади научни работници от Института за правни науки при БАН“
_______________________________________________________________________________
УПРАВЛЕНИЕ VI СЪОБЩАВА: аг. „Кирилов“
ОТДЕЛ I, ОТДЕЛЕНИЕ III ПРИЕЛ: ст. л-т Младенов
Рег. № 1737, Екз.№ 1 на 8.II.1979 г. от 11.30 ч.
София, 20 февр. 1978 г. до 12.30 ч. в Я/К „Липа“
СВЕДЕНИЕ
ОТНОСНО: Проф. Милчо Костов от Института за правни науки при БАН
_______________________________________________________________________________
УПРАВЛЕНИЕ VI ДС Съобщава: аг. „Кирилов“
ОТДЕЛ I Приел: ст.лейт. Младенов
ОТДЕЛЕНИЕ III на 27.III.1978 Г. от 11 до 12 Ч.
Рег. № 3368, Екз. 1 в Я/К „Липа“
София, 3 апр. 1978 г.
СВЕДЕНИЕ
ОТНОСНО: Някои причини за идеологическата пасивност на младите научни работници в Института за правни науки при БАН
И т.н., и т.н – стотици страници собственоръчно написани доноси. Хайде сега да поразмислим – на кого е нужно да извършва невъобразимият труд да изготви фалшифицирани стотици страници доноси на един дребен, много подъл, но и много малък, подобен на десетките хиляди подочни доносници, агенти, СС, информатори и други донасящи на различните управления на ДС. Дори в този опит на Янко Янков да измисли някакво обяснение за мръснишката си доносническа дейност стои това, което са забелязали комуникиращите с него ОР на ДС – мнителност, грандомания, мегаломания, мания за величие и вселенска значимост, изключителна подлост. Завършвам с непоносимо долните му доноси срещу неговата съпруга, с която е в развод. „Борецът с комунистическия режим“ пише следното за съпругата си Емилия, с която е в развод:
„През март 1979 г. той сигнализира Ленинско районно управление на МВР - София, че в апартамента, който му е даден под наем от СНС чрез БАН в жк „Младост III“ е бил докаран мокет без негово знание. Тъй като в другите апартаменти на блока имало линолеум, а при него мокет, Янков решава, че мокетът е получен по престъпен начин от съпругата му Емилия, със съдействието на доцент Никола Каменов, с когото тя имала, според Янко Янков, интимна връзка. Милиционерите веднага проверямат сигнала на Янков - все пак той е много активен комуняга от самото си пръкване на този свят, при това е дясна ръка на другаря Ярослав Радев, който пък е най-близкия и влиятелен юрист по онова време, дясна ръка на диктатора Тодор Живков. Оказва се, че в твърденията на Янков няма нищо вярно. При проверката по безумните обвинения на Янков се оказва, че по проектно-сметна документацияв спалните на апартаментите на този блок е трябвало да има паркет, но поради липса на такъв е сложен линолеум.“
Бъдещият „политически затворник № 1 на комунистическия режим“ не мирясва. Следва нов донос и сигнал срещу съпругата му - този път той е за това, че тя носи златен пръстен, който според човечето Янко Янков бил предмет на валутна сделка.
Милиционерите пак започват проверка на клетата съпруга на Янков (боже, какво ли е преживяла тази жена за съвместния си живот с него). Проверката показва, че няма нищо нередно - жената си е купила пръстена от държавен бижутериен магазин, но не казала на Янко Янков, защото били в лоши отношения. Сигналът на Янков за валутно престъпление, извършено от съпругата му не ес потвърждава. Заключението на милиционерите е :
"Прави впечатление, че докладната записка на Янко Николов Янков е написана твърде емоционално, с употреба на силни изрази и големи обобщения, а резултатите от проверката разкриват, че случаят е еелементарен.“
Повече няма да напиша и дума за него. Толкова е мръсно и подло всичко, свързано с него.
Антон Тодоров
P.S. Публикуваният материал е авторски и подкрепен със съответни документи. Редакцията не носи отговорност за изложените факти.
Моля, подкрепете ни.
