Пощенска кутия

Между журналистическия удар и „мократа поръчка” понякога границата е доста тънка. Поредният медиен скандал показва точно това. Ръководство на в. „Галерия” пусна в общественото пространство записи на разговори между Симеон Дянков и Ваньо Танов, засягащи Цветан Цветанов. Танов недоволства от Цветанов, обвинява го за водене на популистка политика и защита на фирмени интереси. Премиерът Борисов обяви, че ще „разчопка” изреченията, касаещи покровителство на МВР над определени фирми. На втори план остава въпросът каква е всъщност заслугата на „галеристите”? Скандалът плод на журналистическо разследване ли е? Нищо подобно. В потайна доба, докато Явор Дачков, зам. главен на „Галерия”, си е пиел ичкията или е отмарял след напрегнатия трудов ден, някакъв фантом пуснал в пощенската му кутия флашка със скандалните записи. Че в коя друга, след като само тази медия остана честна и доблестна... Номерът може и да мине, но само пред хора с умствения капацитет на скумрия. Макар че и на скумрията вече й е ясно как става номерът с флашката Това не е първият случай, кога¬то в пощенската кутия на Дачков се „откриват” – ах, каква изненада - документи, които би трябвало да са в сейфа на съответните служби. Но то няма и как да е другояче, след като става дума за вестник, сърдечно и финансово близък до Алексей Петров.

Известно е също, че бившата съиздателка на „Галерия” Зоя Димитрова е подсъдима по обвинения за разгласяване на класифицирана информация. Зоя Димитрова бе говорител на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов. Името на в. „Галерия” пък е взаимствано от едноименната разработка на ДАНС, в която бяха подслушвани и следени политици и журналисти по времето на Станишев, Първанов, Сертов и А. Петров. На такава перверзия и Лаврентий Берия би завидял Днес „Галерия” се изживява като опозиционна медия, а Петров като политически репресиран и кандидат за президентския пост. В тяхното си огледало очевидно мутрата изглежда народен трибун, а „пощенската кутия” – журналистически триумф. Дори адвокатите му знаят за какво става дума, но заявяват: „Обвиненията трябва да се докажат”. Не казват, че Петров е чист, а че трябва да се докаже, че е мафиот,. И са прави, защото по-добре от всеки друг знаят, че съдебната ни система е пробита кофа.

Премиерът Борисов и вицето Цветанов обаче определено имат вина за това на обществото да се натрапват образи от кривото огледало. В Шенген не ни искат и за¬ради подозренията, че в България нерядко тайните стават достояние на неподходящи типове. Това кранче Борисов и Цветанов трябва да затворят най-после. От друга страна, многобройните акции и арести не доведоха до съдебни процеси и присъди. Поне досега. В Брюксел не гледат с добро око на това, а в България хората махнаха с ръка, изгубили надежда, че някога справедливостта ще настигне крадливи министри и отявлени бандити. Греховна е и правосъдната система, коя¬то упорито се прави на девица, оказала се по случайност на Околовръстното с разголен задник.

Крайно време е трите хиляди агенти от ДАНС, хиля¬дите полицаи, спецовете от ГДБОП и бог знае още колко служби, да покажат някакъв КПД. Само с подслушвания няма да стане Нужни са анализаторски групи, хитроумни, но безшум¬ни операции, агентурен апарат и упоритостта на римски пехотинец. Компромис никому! Излезлите от пощенската кутия на Дачков телефонни разговори също трябва да бъ¬дат анализирани внимателно. Има смущаващи моменти в тях. Как така Ваньо Танов връща обаждане на своя министър Дянков, но не го пита за какво го е търсил, а започва да излага личните си терзания. Дори вметва, че сигурно е подслушван, но това не му пречело да бъде открит. И следва някаква объркана тирада, която Дянков успява да прекъсне два- три пъти с кратки реплики, че е важно те да си вършат работата, а не кой какво говори.

Значи връщаш обаждане на своя началник, но не питаш за какво те е търсил, а му се изповядваш, съзнавайки, че изповедта ще стигне и до други уши. Ваньо Танов едва ли е чак толкоз... макар, че би могло, погледнато биографично. Възможна е и друга версия. Краката на митническия шеф Танов се клатеха още през ля¬тото, но по някакви причини той оцеля. Днес обаче излиза наяве негово притеснение отпреди половин година, че е спи¬ран да работи по контрабандата на горива. Има ли връзка между тези неща и, да речем, разработката „Шейх” отпреди три години, когато Танов напусна поста шеф на ГДБОП с оплакването, че тогавашният министър Румен Петков и кръгове около президента Първанов спъвали разследването на контрабандата с петролни проду¬кти. За едно и също нещо ли става дума? И защо Танов не е потърсил премиера Борисов?

И трета версия си пробива път. Танов е бил агент на Шесто управление на ДС още като студент. Това го прави несигурен за поста след скандалите с досиетата на дипломатите. Дали пък шефът на митниците не е решил да си тръгне като жертва, облечена в бяло на фона на злия магьосник Цветанов. Елементарно, Уотсън, ще кажете, но тя, милиционерската логика, дотам се простира. Покрай Тановите вайкания обаче излязоха някои доста важни неща и премиерът ги посочи ясно. Първото. Скандалът с лайнян привкус и цвят не е насочен просто срещу правителството, а срещу приемането на България в Шенген. Това вече е въпрос и на национална сигурност, което ще рече, че са наложителни адекватни решения и действия. Освен това новините от Дачковата „пощенска кутия” първи коментираха Сергей Станишев и Румен Петков.

Разкритията не били ги изненадали, което сякаш доказва изреченото от Румен Овчаров преди време, че проектът Яне Янев и РЗС са рожба на среди в БСП Оттам до щаба на Алексей- Петровата революция е една крачка. Което може и да не е краят на държавата, но е краят на илюзиите, че сме нормална държава. Второто знаково нещо, което съобщи премиерът, бе, че Патрашкова обядвала със собственика на bTV и го уведомила за готвения скандал. Предупредила го също, че телевизията трябва широко да отрази нейните изяви по този повод, което и стана. Собственикът на bTV обаче чак след известно време разказал на премиера за обяда и задаващата се буря. Хубав триъгълник се получава, а Патрашкова от хипотенуза се превръща в институция, което ни хвърля директно в света на Стивън Кинг... Ето как с лостовете на манипулацията и дезинформацията се подменя цялата медийна философия, само и само да се представи един пълзящ преврат като политическа кауза. За вид терор ви говоря, ако не сте ме разбрали, при това в най-уродлив вид, когато дори медии се използват като тояги за убиване на общественото съзнание И ако авторите на този мрачен сюжет имат своите аргументи в полза на реализацията му, то и останалите хора имат такива, за да се противопоставят.

Само чесън, остър кол и кръст обаче няма да са достатъчни. Ще трябват и някои прозаични неща като малко смелост, за да се изрекат на глас неща, които отдавна се знаят. Ще започ¬на с това, че докато се разиграва водевилът „борба за справедли¬вост”, в редакцията на „Галерия” се дават указания кои хора по спи¬сък да бъдат омаскарявани и да се търсят компромати срещу тях (освен Борисов и Цветанов присъстват и журналисти). В друга, близка до Алексей Петров медия, пък шефовете са отишли още по-далеч и заплашвали с физическа раз¬права журналисти, подслушвали телефоните им, следили ги къде ходят и с кого се срещат, записва¬ли какво се говори в редакцията. Неотдавна самата Патрашкова шантажира банкерката Петя Сла¬вова, от която се искало да принуди един от свидетелите срещу Петров да се откаже от показанията си. Говори се, че същият човек май е изчезнал, вероятно недоста¬тъчно сигурен, че държавата ще го опази. Прокуратурата кой знае защо (а може би се знае защо) се направи на разсеяна по случая. И точно тези хора се представят за пътуващия проповедник.

Гуруто на пиара Хауърд Рубинщайн казва: „Когато си в криза, трябва да се съсредоточиш върху истинската причина за ситуацията”. Ето това трябва да направим, за да сме наясно, че се опитват да ни сочат правилния път и да ни учат на морал дълбоко неморални типове. Обществото ни е в криза отдавна, държавата също. Затова трябва да сме наясно, че се опитват да ни пробутат птеродактил за пойна птичка. Ако приемем тази лъжа, следват разпад и край. Ние решаваме.

Огнян Стефанов