Премълчано: Защо Александър II не искал войната, а Русия избира Сърбия пред България, как умират генерали-герои, Пордим и първият телефон?

Първата изненада е, че

1. Александър II не искал война с Турция

Парижкият мирен договор, сключен след изгубената Кримска война от Русия през 1853-56 г., задължава Османската империя да предостави на християните на Балканите равни права с мюсюлманите. Нещо повече – започват репресии срещу християнското население. Погромите започнали с разрушаването на храмове и манастири.

Като реакция през 1875 г. избухва въстание в Босна и Херцеговина, през 1876 г. в България, а след това Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Но Османската империя им нанася няколко поражения, принуждавайки Сърбия да потърси помощ от европейски страни, включително Русия.

Перспективата за активна намеса в балканския конфликт първоначално се възприемала в Русия скептично. В разговор с военния министър ген. Дмитрий Милютин Александър II заявява: "Съчувствам на нещастните християни, но поставям над всичко интересите на Русия". Той дава да се разбере, че не желае война с Турция. Заявява го още няколко пъти. Променя мнението си едва, когато в цяла Европа и света  медиите разпространяват сведения за турските зверства на Балканите.

Когато на 24 април 1877 г. Високата порта отхвърля мирните предложения на Русия, Великобритания, Германия, Франция и Австро-Унгария за "демократизацията" на султанския режим на Балканите, руският император в същия ден обявява война на Турция.

2.Какво направи ген.  Милютен за победата?

Говорим за  заслугата на руските генерали във войната,  но рядко се споменава, че огромна  роля за победата на  руските войски е изиграл военният министър ген. Дмитрий Милютин. Именно той провежда огромна реформа  като съкращава с 40 на сто войските, но ги модернизира с оръжие и модерна военна тактика. Милютин е този, който създава Генерален щаб по съвсем нова формула, като в него включва млади  офицери от различните родове войски. Те определят как да бъде обучавана армията и резерва  към нея. Приемат се нови устави и правила за водене на военни действия. Едно от решителните нововъведения е стрелба  от далечно разстояние, за да се  избягват преките сблъсъци с много жертви.

3. Кои са Николай Склифостояски и Сергей Боткин?

Знаем достатъчно за стореното от  лекаря Николай Пирогов по време на войната. Но рядко се споменават полевия  хирург Николай Склифостояски и придворния лекар Сергей Боткин, които извършват подвизи, действащи със свои екипи буквално на  фронта. Извършват стотици операции  на място, а Боткин лекува хиляди войници и офицери, които са имали заболявания  още преди военните действия, подготвяйки ги за участие в боевете.

Интересен факт е и, че писателят  Иван Тургенев  отива да се запише доброволец за участие във войната на Балканите, но е върнат от комисията, защото е на…  58  години.

Друг любопитен факт е, че класикът и ветеран от Кримската  война  граф Лев Толстой който завършва  романа „Анна Каренина“  през април 1877 г. , под влияние на  събитията  в края на книгата изпраща главният герой Алексей Вронски като доброволец в Балканската война.

4.  Защо  Русия избира Сърбия пред България?

По  тази тема у  нас почти не се говори. Фома.ру пише:

След войната отношенията между бившите съюзници - сърби и българи, се влошават. Причината е стари териториални спорове между двата славянски народа, които водат  началото си още  от IX век. Стига се до въоръжени конфликти.

През 1885 г., след обединението на Княжество България с автономната турска провинция Източна Румелия, започва българската криза, засягаща интересите на всички водещи европейски сили. Русия е против съединението  тогава.

На 14 ноември сръбският крал Милан обявява война на България. Русия веднага изтегля руските офицери, които са служили в българската армия, а Санкт Петербург дава ясно да се разбере, че е  на страната на Сърбия.

По-късно, през лятото на 1913 г., българите нападат сърбите, като не искат да споделят с тях заедно завладените турски територии. В крайна сметка са победени и губят част от земите си. 

Българският цар Фердинанд I, който на 22 септември 1908 г. провъзгласява независимостта на България от Османската империя, дълго време провежда външна политика, която в резултат и в двете световни войни поставя страната срещу Русия.

Сърбите, напротив, избират проруска ориентация.

Въпреки това много българи възприемат Александър II като освободител и честват руските войници и офицери, загинали за освобождението на страната в Руско-турската война от 1877-1878 г.

5. "Белият генерал" Скобелев оцелява  в боеве, но умира при проститутка

Военният стратег се хвали, че покорявал сърцата на 13-годишни девици, и на 50-годишни жени. Повече обаче, му харесвали зрелите дами.

Легенди се носят за смъртта на славния ген. Скобелев. Неговата кончина най-често се обяснява с тежкия воински живот, който скъсил дните му. Други сочат злодейска намеса на германци, масони и дори на руския император. Истината е, че Белият генерал губи последната битка в обятията на московска хетера.

Солдатите му викали "Белия генерал", защото носел бяла униформа и яздел бял жребец. “Където е Скобелев, там е победата!”, повтаряли те.

Покритият с военна слава пълководец бил и прочут Дон Жуан. “По неизвестни причини - пише неговият биограф Н. Н. Кноринг - той не успява да се ожени и по-нататъшните му отношения с жените винаги са били предмет на постоянни клюки и сплетни, като в края на краищата му изграждат репутацията на някакъв развратник.”
Скобелев не криел слабостта си към нежния пол. След падането на Плевен победителят се отпуска пред американския военен кореспондент Франк Харис. “Развеселен, той ми призна, че на 14-15 години гонел всички хубави девойки”, отбелязва Харис.

„Белият генерал“ умира при мистериозни обстоятелства в  хотел „Англия“ в Москва, който всъщност бил бардак. Умира в стаята на проститутката Шарлота Алтенроз. 

Българските учебници по история спестяват тази трагична част,  но премълчават и друга – за това, кой е истинският победител срещу Осман паша при освобождението на Плевен, което е решаващо за победния край на войната. Изтъква се винаги Скобелев,  но всъщност това е ген. Едуард Тотлебен. Тотлебен, който е с германско потекло, бил прочут стратег и е извикан в Плевен от руския император, когато атаките на Скобелев се редуват без  успех и с даването на  огромни жертви.

Тотлебен е учил инженерни  военни науки във  Франция, Белгия, Нидерландия и Германия. Той спира смъртоносните атаки на турските редути и създава непробиваема  блокада на града. Създава воден вал, който при крайна нужда да отприщи и да залее с вода Плевен и турските войски там. Осман паша  в един момент не издържа на глада и пробва да пробие блокадата. Не успява и се предава.

6. Героят ген. Радецки умира унизен и обиден

Фьодор Федорович Радецки е руският генерал, воювал рамо до  рамо  с българските опълченци на Шипка. Обявен за национален герой на  България и Русия. Почетен гражданин на Санкт Петербург и Полтава, член на Държавния съвет, почетен член на Николаевската академия на Генералния щаб.

Би трябвало животът му да мине в заслужена слава и почит към стореното в  редица войни, в които участва. Животът обаче  е суров и често несправедлив.

В началото на август 1889 г., по време на тържествен строеви преглед пред Киевско-Печорската лавра в Киев, конят на генерала се спъва  и Радецки пада. Десният му крак е счупен на няколко места. Докато генералът е на легло, той  получава съобщение от император Александър III, че е освободен от длъжността, която заема. Щял да бъде преместен на чиновнически пост. Радецки приема решението драматично. Затваря се в себе си и отказва да контактува с доскорошните си колеги.

На 30 август 1889 г. заминава за Крим, за да продължи лечението и остава там до ноември. Докато е в Крим и след като се е консултирал със семейството си, Радецки, решава да се пресели в Одеса и да скъса с армията и службата. Три седмици след престоя си в Одеса, Радецки е извикан за  среща с Александър III в  Санкт Петербург. По време на разговора императорът  му предлага парична помощ от 25 хиляди рубли, споменавайки, че генералът живее бедно. Радецки се обижда и си тръгва. По пътя се разболява. Заминава да се лекува във Варшава при известни лекари. След като се стабилизира той се връща в Одеса. В следващите месеци така и не преодолява срива от унизителното отношение. На 14 януари 1890 г. сърцето му не издържа и той умира.

7. В Пордим е първият телефон в България

Някогашното село  Пордим, днес град,  играе важна роля  не само в освобождението на Плевен,  но и за хода на цялата  война.

Когато започва Плевенска епопея, на 19 юли 1877 година, в Пордим се съсредоточават големи руски войскови части, а Пордим става място на Главната квартира на император Александър II.

Комендантът кап. Константин Галперт отговаря за настаняването. Той изчиства улиците, изгражда тротоари и първото улично осветление.

В Пордим пристига и румънският княз Карол I, който отсяда в единствената къща върху каменни основи в града – тази на Иван Стойков. На 23 октомври той я отстъпва на руския император Александър II. Това превръща Пордим в централен команден пункт на бойните действия. В града са настанени и много други генерали и висши офицери, а в Главната квартира се връчват много награди на заслужилите.

След превземането на Плевен руският император  решава да се върне в Петербург. В негова чест се организира тържествен преглед на войските в Пордим. Същият ден в Пордим е пуснат в действие първият граждански телеграф.  Това поставя началото на телеграфната служба в България. По-късно телефони  се появяват в Пловдив, а след  това и в София. Но в  Пордим е първият.

Фрог нюз