Пробитата тенджера и смъртта на нацията

Има още много работа за вършене, пък и не знаем какво ще каже съдът. Както сме се убедили в годините на прехода, у нас това е много дълъг, муден и често безрезултатен път.Мафията не се предава лесно. Тя има огромен ресурс – финансов, властови и политически, затова и вече над 20 години е недосегаема за правоохранителната система.

Няма да се предаде без бой и сега.

Италианският полк. Джузепе Джорджино от спец звеното за борба с наркотрафика много ясно се изрази в София: през 2007 г. и особено през 2008 г. „къртици” в българските служби са предупредили Ивелин Банев – Брендо за операциите „антимафия”. Засега знаем за висш прокурор и може би влиятелно ченге.

 

Тук е заровено кучето. Наивно е да се очаква ефективност и справедливост от пробити служби и правосъдна система. Но да караме подред.

 

Полк. Джорджино проговори и в общественото пространство настъпи смут. Тръгнаха догадки колко нависоко са хората, покровителствали Банев. Това не е трудно да се определи, ако сравним няколко цифри. Италианските инвестиции в България за 2011 г. са били около 130 млн евро. При пълна подкрепа на правителствата в Рим и София. 40-те тона кокаин, които организацията на Брендо е вкарвала в Италия струват около 250 – 300 млн евро. Кой може да е покровителят на подобна схема? Сами си отговорете. Още една цифра: миналата година на Митница – Варна е заловено колосалното количество от 0.5 кг кокаин. 500 грама срещу 40 000 килограма. Доста показателно съотношение. После се чудим, защо италианските служби от 2008 г. не искали да си говорят с нашите и дори не вдигали телефона. Дори не ми се помисля, какви думи и квалификации са били изречени по адрес на страната ни...

 

Представете си какво ще научим, ако един ден проговорят американските, британските, френските, германските, австрийските, турските и др. наши партньори. Позабравен или добре потулен е един епизод от 2006 г., когато вече управляваше тройната коалиция. Тогава австрийските и румънските служби, следейки заподозряни за шпионаж, засекли наши министри по време на неформални срещи в скъпарски заведения с босове от подземния свят във Виена. Материалите били изпратени в София, както си му е редът, но тук ги покрили с разпореждане от най-високо ниво. Може би е дошло времето и тази информация да излезе на светло и тези министри да отговорят какво аджеба са си приказвали с мафиотските босове.

 

По тази логика не е трудно да си представим и каква информация е притежавал и колекционирал Алексей Петров, бидейки служител на прикритие в НСС години наред, а по-късно и главно действащо лице в ДАНС. Дали тази информация е била използвана единствено за нуждите на вътрешната сигурност на страната? Откакто е арестуван и са му повдигнати обвинения по делото „Октопод” Петров многократно предупреждава, че щял да разкрие някакви големи секрети за този или онзи. Защо не го прави, питат се мнозина. Много просто: не го интересува истината, а се опитва да сключи сделка, за да се спаси от затвора. На моменти дори изглежда, че вече се водят преговори по този въпрос... Иначе няма как да си обясним непостоянството в отношението на определени кръгове към процеса срещу него.

 

Към Петров и сега „тече” информация от различни правораздавателни институции. Кой и защо го прави – не е трудно да се досетим. Вездесъщият бивш шестак Цвятко Цветков често повтарял: „Петров е много опасен, но е наше момче, което ни върши добра работа”. Цветков не е между живите, думите му повтарят и други фактори в БСП и бившите служби.

„Октоподът” би могъл да съществува само ако е имал протекции във властта и политиката. И ги е имал. Достатъчно е да припомним разкритието, което направи още преди време журналистът Иво Инджев, че Трактора е съпровождал президента Георги Първанов при официалното му посещение в кралство Швеция.

 

Първанов от своя страна е посещавал нерядко щаб квартирата на Петров - басейна „Спартак”.  Бившият вътрешен министър Румен Петков пък се срещна с т.нар. „братя Галеви” (в момента осъдени и издирвани) и Алексей Петров (главен обвиняем по делото „Октопод”) пак на басейна „Спартак”. Били обсъждали въпроси на националната сигурност. Представяте ли си!? От тази компания е зависила сигурността на България? Майко мила!

Бивши служители на НСО нееднократно предупреждаваха, че техни колеги са работили за мутренски групировки, че е събирана информация за политици и чужди дипломати, която не е ясно за какво е използвана.

През 2009 г. САЩ отказват планирано месеци преди това официално посещение на екип от ДАНС, начело с председателя Петко Сертов. Просто отказват да ги приемат и разговарят с тях. Защо? Защото не са сигурни в тях? Защото се страхуват, че ще изтече информация или смятат, че някои от членовете на делегацията са свързани или работят с мафиотски структури? Все логични въпроси. Време е за отговори.

 

За да функционират като група за отвличания „Наглите” също са имали нужда от вътрешна информация от службите. И са я получавали. За това говорят всички жертви и техните близки. Признания на членове на групата също насочват към това.

 

Без вътрешна информация от службите и „чадър” от висшите етажи на политиката не би могла да съществува и групата на „Килърите”. По това дело тепърва ще излизат зловещи разкрития. Съществува оперативна информация, че това е ставало чрез хора от държавния връх.

На различни нива всички организирани мафиотски структури са ползвали информация, подавана им ченгета и магистрати. Това е ставало чрез посредници. Кои са те? Политици, държавни служители, адвокати? И уличните кучета знаят за какво става дума. Политическата омерта обаче от години се крие зад клишето „няма доказателства”. Но как да има, когато е трябва да бъдат събрани или тяхното събиране да бъде разпоредено от хора, които са били в бизнес или приятелски отношения с мафията. Как да разследват сами себе си?

 

Повече от 20 години едно и също. Не държава, а пробита тенджера. Бивши ченгета, политици и бандити създадоха най-големия работещ картел в страната. Изтичане на информация превърна приватизацията в пладнешки грабеж и мръсна дума. Продадени държавни тайни превърнаха неграмотни и брутални типове в принцове и „уважавани бизнесмени”. Теч на вътрешна информация обезмисли участието на десетки фирми в конкурси за обществени поръчки. Същият проблем спъва ползването на европейски фондове и програми или разпределя и насочва паричните потоци към свои хора, фирми и общини.

 

Изтичането на информация е проблем дори за матурите и кандидат студентските изпити. Прогнилият и продажен политически елит толерира този процес. Нещо повече – контролира го. Което демотивира цялото общество, което пък е гибелно за нацията и държавата. Малцина обаче се осмеляват да говорят за това. Тези, които са се опитвали да повдигнат завесата най-често са ставали жертва на обществено компрометиране и дискредитиране. Такива хора, медии или граждански организации са изолирани с всички средства – включително чрез заплахи и физическо насилие. За икономическите блокади да не говорим.

 

Дори и след изявленията на италианския полковник повечето български медии не подеха темата. Политическият елит със сигурност ще си затрае. Остава вътрешният министър Цветан Цветанов. Дали ще продължи и той или ще се ограничи с нападки в посока на предишните управляващи. Не че те не ги заслужават, но тук става въпрос за чудовищно престъпление срещу нацията и държавата, разкриването на което изисква усилията на цялата правораздавателна система, на цялата нация. Гражданският натиск е по-нужен от всякога.

 

Днес – утре ще се знаят имената на магистрата и ченгето, които са били брендовия Щирлиц. Но не имената им са най-важното, макар да е редно да си получат заслуженото. По-важно е процесът да не спира до тук.

5,8 по Рихтер ще ни се стори люлчена песен в сравнение с трусовете, които ще предизвика едно истинско разследване на проблема. Въпросът е дали управляващите имат воля да го направят и дали обществото е готово да го подкрепи. Изглежда лесно, но не е. Никак даже. Но е тест за оцеляване. 

Тест за...

 

Иван Д. Иванов