Гордей се, българино! Син си на юнашко племе!

Дойде отново най-българският ден в календара! Денят, в който си спомняме, че нашата държава е една от най-старите в Европа с огромен принос в световната култура! Тази държава, чиято плът по думите на руския академик Лихачов е създадена от Аспарух, а чийто дух – от Кирил и Методий, устоя през вековете тъкмо защото беше въоръжена с най-мощното оръжие, непознаващо прегради – силата на просветата и знанието!

През ІХ в. в славянския Солун се раждат братята Кирил и Методий, създатели на глаголицата, която съвършено точно отразява спецификата на солунския български диалект. Историята не е отговорила на въпроса дали майка им е била славянка или не, но съвсем стриктно житието на Кирил отбелязва, че ВСИ СОЛУНЯНЕ ЧИСТО ПО СЛОВЯНСКИ БЕСЕДОЮТЪ. В по-късните гръцки жития (ХІ-ХІІ в.) се доуточнява и името на славянския език, който се говори в Солун. В тях пише за дейността на Кирил и Методий и за това, че Свещеното писание е било „преведено на тукашния български диалект”. Всички гръцки хронисти свидетелстват, че боголужебните книги са били преведени от гръцки на български език. Обръщам специално внимание на този факт, защото в науката отдавна се правят опити да се замени името старобългарски език с неопределеното „старославянски”. Някои чужди изследователи под влияние на руски и сръбски довоенни (а и следвоенни) тези, смятат солунския диалект за небългарски, а старобългарската писменост за общославянска. По такъв начин се изземват върховите достижения и приносът на българската култура в световната. Кирилицата, създадена малко по-късно в Преслав, също трудно намира точния си етноним днес по света. Затова битката нашата азбука да бъде назовавана в Обединена Европа именно като „българска азбука” тепърва предстои и трябва да се води непоколебимо и категорично от цялата държава. Точно толкова безкомпромисно колкото са водили своите битки Светите братя преди 12 века.

Световната наука отдавна е доказала, че старобългарският език през ІХ-Х-ХІ в. е бил книжовен език не само у нас, но и в Чехия, южна Полша, Моравия, Словакия, Сърбия, Русия, Румъния, Молдова. Книгите, написани на български език, са заливали цяла Източна Европа. Езикът ни е бил утвърден като свещен, наравно с гръцкия и латинския, той става третият книжовен език за Европа и играе ролята на латински за Източна Европа. За втори път той става международен и през ХІV в. след падането на България под турско иго. Учениците на патриарх Евтимий, изгонени от България, заедно с част от книгите тръгват по света, като разнасят святата българска реч отново из Източна Европа. Политическият залез на българската държавност води до нов изгрев на българската култура зад граница.

Редом с коректното отчитане на етническата и езикова принадлежност на старата ни писменост, не бива да се пренебрегва и значението на Кирило-Методиевото дело като хуманистично и новаторско. Неслучайно двамата братя са вписани в календара на Великите мъже на ЮНЕСКО. Те защитават правото на съществуване на новата писменост в години, когато Рим и Византия налагат на света, че само три езика – гръцки, латински и еврейски – имат право на съществуване. Триезичната догма е превърната в идеологически закон. Старите езици – латински и гръцки – служили като мост между Античността и Средновековието – вече са се превърнали в бариера за развитието. Точно тогава Кирил започва да проповядва на нов, четвърти език и да въвежда нова писменост; точно тогава двамата братя правят първия пробив от континентален мащаб в догмата, въвеждайки четвърти литературен език, който е жив и говорим. На него са преведени и Свещените книги, нещо което в Европа се случва векове по-късно. Евангелието е преведено на френски език чак през ХІІ век, но е било публично изгорено от папа Инокентий ІІІ в името на триезичието. Чак през ХІV в. англичанинът Уиклийф ще преведе на английски библията. Едва през ХV в. Ян Хус ще произнесе първата си проповед на чешки, а Мартин Лутер ще преведе Библията на немски през ХVІ в. А солунските братя са в далечния авангард на голямото движение, което ще достигне до Европейския хуманизъм. Те налагат живия, говорим народен език и това е една от най-значителните страни на тяхното дело. Неслучайно учениците им идват тъкмо в България, тук те намират политическата структура, необходима за утвърждаване на това дело. България е зряла за зрялото наследство на Кирил и Методий, християнството е станало официална религия, църквата е провъзгласена за афтокефална, а старобългарският език за държавен. Ражда се първата национална литература през Средновековието, Охрид се превръща в една от трите столици на културата, редом с Константинопол и Рим, според хронистите на епохата. Настъпва първият Златен век на българската ни литература...

Такива са историческите факти! Неоспорими! Безапелационни! Категорични!!! Независимо от попълзновенията от Москва или Скопие!!! Гордей се, българино! Син си на юнашко племе! И на един от най-културните и просветени народи през Средновековието! Честит 24 май - най-българският празник!

Ана Кочева