Продължение на един разговор в „На четири очи"...

Хиляди искаха да прочетат какво се случва в държавата, както и да изразят своето мнение в коментарните рубрики. Със сигурност вечерната активност е предизвикана от горещите теми на деня за газа и задълбочаващата се криза с топлото в домовете ни, както и от любопитството да узнаят задава ли се нова партия под крилото на президента.

Според някои пещерни рисунки в Средния Изток, древните мъже правели секс с крокодили, за да придобият обществен престиж. Преди 800 години пък китайците изобретили „пръстена на щастието", предназначен за стимулация на клитора. Бил изработен от клепачи на коза... Проф. Божидар Димитров сигурно знае дали по пътя на коприната или по някой древен петролопровод тези важни открития са достигнали да българските царе, боляри и редови пехотинци. Сигурно е едно: и да е имало крокодили в Марица, Вит и Дунав, те са изчезнали отдавна, а спомен за тях е останал само в каменните образования край пещерите в местността Манастира край с. Бъркач, Плевенско...

Но да се върнем към газа. Премиерът Сергей Станишев излъчваше увереност, когато обясняваше вчера пред партийното ръководство и парламентарната група, че проблемите с Москва и Киев са вече минало. Сарказъм съпровождаше думите му, че опозицията била злобна и искала да се докопа до властта с всички средства, яхвайки всеки протест.

В доста странна ситуация бяха вкарани българският президент Георги Първанов и румънският му колега Траян Бъсеску. Президентът Бъсеску се ангажира, че при подаване на газ от Украйна в станция Исакча, той незабавно ще бъде транспортиран по газопровода за България. Старата дружба ръжда не хваща! Така с половин дума се разбираха Тодор Живков и Николае Чаушеску. Малко след като радостта завладяла екипите на двамата президенти обаче станало безпощадно ясно, че няма как румънците да ни помогнат, тъй като липсва връзка, по която да потече газа... Последвала подобна уговорка и с украинската страна. Отново имало телефонни разговори между „първите", но и тук ударихме на камък - няма тръба, по която да потече този тъй жадуван газ! Има една, но по нея украинците искат да ни пратят 2,5 млн куб.м. газ, а за да заработи трасето са нужни поне 25 млн. Конфузът е потресаващ. Наистина няма как Георги Първанов да знае техническите подробности около спонтанно върхлетелите го идеи. Това е задължение на съответните съветници. Моменталното им уволнение е най-логичната развръзка.

На този газов фон Цветанка Ризова проведе разговор с мен. Питаше за състоянието ми след преживения побой, за операциите, за рехабилитацията и възстановяването ми. И понеже е възпитан човек, каза че съм изглеждал добре. Стана дума и за скъпият джип, който съм бил карал, за големия бизнес, изнесен зад граница, накъдето съм се бил запътил и аз и други "новини", които някои медии тиражирали, докато съм лежал във ВМА.  Питаше ме и какво мисля за ДАНС, за разсекретяването на оперативната разработка „Галерия", в която заради моя милост били подслушани още много колеги журналисти и политици. Каквото знаех по въпроса - казах го. В смисъл, че е малко странно заради един човек да навържеш на СРС-та десетки други, които дори нямат връзка помежду си. 

Ще повторя само, че едва ли обществото се интересува от подробностите около моя случай. Личната драма на един журналист едва ли е толкова интересна за хората. Особено, когато поради кризата с газа, много българи са на студено, затварят се училища и детски градини, спират заводи и предприятия, хлябът поскъпва, а кризата заплашва да премине в политическа. Не знам дори докъде е стигнало разследването на побоя срещу мен, тъй като никой не ме е търсил и не ми е казвал какво става. Притиснати от времето (то е реклама, а рекламата - пари) не успяхме да поговорим за невероятните медицински екипи във Военна-медиинска академия  на доцентите Петров, Йотов, Белоконски, докторите Балтов, Цачев, Бобев, Йорданов, Димова, Богданова... Такива хора са доказателството, че у нас се случват и добри неща и истински късмет, е че попаднах в техните ръце. Над тях пък е диригентската палка на ген. Тонев, който очевидно знае как такава огромна и сложна структура може да действа в синхрон като един перфектен оркестър. Екипът на санаториума в Банкя начело с д-р Дянков, разбира се, целият екип на Frognews.bg, който преживя кошмарни моменти, но не се огъна, дори и когато хора бяха заплашвани, а телефоните биваха мистериозно изключвани. Един малък, но сплотен колектив, който продължи да издава нашето и ваше издание без колебание. Уверявам ви, че това не е било нито лесно, нито безопасно.

Предаването не стигна за да благодаря за съпричастността на колеги и организации от Франция, САЩ, Белгия, Холандия, Германия, Швейцария, Гърция, Англия...

Не успях да кажа колко важни за мен са семейството ми, приятелите и колегите...

Днес очакваме включването на новия сървър, който да реши проблема с влизанията на читатели в моменти, когато техният брой нараства многократно.

Иска ми се да кажа и още нещо, за което щяхме да поговорим с Цвети Ризова. За професията на журналиста. Тя у нас отдавна не е това, което бе и което всички бихме искали да бъде. Словото се изпразни от съдържание, а понятието „четвърта власт" е вече мит. Сигурно и ние имаме вина за това, но и натискът от страна на властта е огромен. Въпреки това все още се дава отпор, има горди хора, има храбри пера, които още вярват, че словото може да воюва, да се чува, да смущава съня на политици и олигарси. Медии и общество до момента приличаме повече на онзи северен народ, който води непосилна война с някакви забулени в мистерия врагове и се надява митичния тринайсети воин да помогне за победата над омразните орки. Време е да осъзнаем, че Антонио Бандерас е само един актьор... 

Колкото до новата политическа партия, която без шум и показност създава структури и набира членове, то появята и скоро ще е факт. Идеята е да бъде обявена като патриотична формация, за да привлече хора и от ГЕРБ, и от Атака, а най-вече недоволните в БСП. Но за нея - друг път.

А властта? Тя, според мен е в паника. Не само заради газовата и икономическата криза, а заради неясната переспектива за оцеляване на изборите след 5-6 месеца. И нека не позволяваме политиците ни да ни ползват както египтяните крокодилите, за да си вдигнат обществения имидж... Този път на ход сме ние, последната дума ще е наша. Нищо, че насилието дебне зад ъгъла, готово да се стовари върху главите ни по нечия заповед. Времето на тази действителнност изтича - бавно, но безвъзвратно.

Огнян Стефанов