Радев е много повече от „мъж за гушкане, а Консултативният съвет – от ситкома „Къде е батко“. Дали?

Така и ние българите, прихванали известна дебилност от политиците ни, питаме: Къде е Консултативният съвет? Питаме Батко, т.е. Президента, който е постигнал видими успехи в различни области – от пилот, до генерал, президент, вдъхновител на „пътя  на Копринката“ и активен радетел за дружба с неговия батко – Путин.

Питаме отдавна, но в отговор получаваме личното мнение на президента Радев, че понеже нямало чуваемост от политиците към обсъдените тези и начертани действия по време на КСНС, било излишно той да бъде свикван.  

Не знам какво точно има предвид Радев с „няма чуваемост“, но има едни други неща, които са доста сериозни и негова работа е, ако не свиква Съвета, поне да ги коментира.

Например: Руският запасен ген. Сергей Липовой, председател на организацията „Офицери на Русия“, преди по-малко от денонощие заплаши открито България в интервю:

"Ако САЩ позволят на Украйна да използва ракети с далечен обсег на действие, за да нанесе удар дълбоко в Русия, руските въоръжени сили ще трябва да извършат ответни удари. Но вече не срещу Украйна, а срещу инфраструктурата, срещу точките за вземане на решения, срещу летищата, където са базирани F-16, срещу логистичните центрове и местата за съхранение на тези ракети. Имаме пълното право да го направим, това ще бъде отрезвяващ ход. Става дума за Румъния, Полша и България".

Как мислите, дали генералът, прочул се с участието си в кървавите войни на СССР и Русия в Афганистан, Чечня и Таджикистан, се е изказал неподготвен или думите му са съгласувани с Кремъл?

Ако това е недостатъчен повод за свикване на Консултативния съвет, да прибавим към мотивите и състоянието на българските Военновъздушни сили, които онзи ден дадоха две свидни жертви в авиобазата в Граф Игнатиево. Президентът остро реагира на всички, които не са от неговата военна среда, но си позволяват да коментират фаталната катастрофа и състоянието на Въоръжените ни сили и в частност на ВВС. Нападна също политици и бивш президент, че политизирали трагедията край Пловдив. Което е нелепо, тъй като армията ни е задължение и грижа на цялата политическа класа. Също и на обществото. Не е ли това и негово задължение – да убеди тях, политиците и нацията в нуждата от спешни мерки за засилване на отбранителната ни способност? Като генерал, макар и твърде отдалечил се от НАТО и твърде доближил се до „Русский мир“, би трябвало повече от много други да съзнава това.

***

Президентът показва силна резервираност и по повод поисканите от някои политици оставки в ръководството на ВВС и армията като цяло. И дава пример колко много са жертвали някои генерали за страната. Никой не оспорва техните качества и достойнство, но командири от такъв ранг носят и големи отговорности. И поемат вина за слабостите.

Не било честно също така да се внушава чрез медиите, че от командването можело да спестят някои информации, каквито опасения изрази отговарящият за разследването военен прокурор.

Българите сме лъгани десетилетия наред, така че с доверието на тази територия има голям проблем.

Според статистиката от 1952 г. до 1991 г. Във Военновъздушните ни сили са станали 134 катастрофи, при които загиват десетки летци, а самолетите са разбити. Само през  3 години от този период няма катастрофи.

Да не би обществото ни да е било информирано какво се е случило при тези инциденти? Слабостите при социализма бяха прикривани от идеологически подбуди. Това поведение продължава и до днес в много области.

През 2014 г. самият ген. Радев заявява, че нашите ВВС са стигнали дъното. После влезе в политиката, стана президент и забрави за „дъното“ ли?

Разследването срещу двамата обвинени за трагедията с разбилия се в морето изтребител и загиналия пилот Валентин Терзиев през 2021 г., е прекратено. Точка. Няма пилот, няма самолет, няма и виновни.

Хем ВВС са „на дъното“, хем виновни няма. Сериозно ли?

Защо да вярваме, че този път ще е съвсем различно?

***

В Доклад на ДАНС от 31.05.2024 г. пише: „Усилва се реториката на режима в Кремъл за възможно използване на ядрено оръжие. Постоянен е стремежът на Москва за подкопаване единството и възпрепятстване разширяването на НАТО, като за целта прилага хибриден подход, в т.ч. чрез инструментализиране на приятелски настроени трети страни (т.нар. проксита), информационни операции, кибер активности, специални служби, икономически и културни зависимости, миграционни канали, индуциране на продоволствена несигурност и др.“

По-простичко казано: Руските служби шетат усилено в България и се опитват да вредят по всякакъв начин.

В секретната си част такъв документ би трябвало много по-детайлно да посочва източниците на заплаха за страната ни и как да им се противодейства.

Но този факт не е достатъчен, за да бъде свикан Консултативния съвет… Дали защото Батко не дава?

Логично е президентът Румен Радев да разчита, че ако не всички, поне голяма част от гражданите му вярват. Затова би трябвало да се придържа колкото е възможно повече до истината. Не е лесно, но трябва. Защото е държавен глава!

Добре, но на 25.02.2022 г., ден след вероломното нападение на руските войски срещу независима Украйна, по време на посещение във Варшава Радев заявява пред журналисти: „Видно е, че Русия ще спечели тази война“. Видно?

Затова ли и тогава не свиква КСНС?

Путин обаче не я спечели тази война нито за три дни или седмица, както се хвалеше. Две години и половина по-късно търпи унизителни загуби, а стотици хиляди руснаци, изпратени от него в украинската месомелачка са вече в отвъдното.  

По-късно в предизборно студио Радев заяви, че полуостров Крим е руски. И искаше да му повярваме. Досега само той и Путин твърдят това.

Например турският президент Ердоган преди дни отсече, че Крим е украински и такъв трябва да остане, а руските войски да се изтеглят на границите от 24.02.2022 г.

***

Какво става, питат се немалко българи. В НАТО и ЕС ли сме или вече сме закичени на ревера на Путин?

Дори само за това уточнение е задължително да се свика КСНС, за да сме наясно със съдбата на България и кой накъде я тласка.

За държавния глава Радев това може да е досадно мероприятие с участието на неприятни за него особи или съвет от Батко, но за българските граждани е жизнено важно.

Защото Станиславчо от „Къде е батко“ може да е „мъж за гушкане“, но президентът Радев трябва да е много повече от това. Много, много повече.

Огнян Стефанов