Случайност или престъпление: Изключена ли е диверсия за разбилия се самолет в Граф Игнатиево?
Военната прокуратура в Пловдив обяви, че се работи по три версии за катастрофата на авиобазата в Граф Игнатиево, при който учебно-тренировъчният самолет L-39 се разби, а двамата му пилоти загинаха.
Версиите са следните:
1. Човешка грешка;
2. Техническа неизправност;
3. Неправилно зададена команда.
Защо обаче няма версия, която да проверява вероятността за диверсия? Толкова ли военните прокурори са сигурни, че когато на няколкостотин километра от нас се води кървава война България и нашите въоръжени сили са застраховани от умишлени опити за дестабилизиране?
Буквално преди дни шефовете на ЦРУ и МИ-6 – Уилям Бърнс и сър Ричард Муур в съвместно изявление предупредиха: „Международният ред е под заплаха, невиждана от Студената война насам.“ Те назоваха Русия като потенциален извършител на саботажни действия и терористични актове в различни страни. Под особена заплаха са членките на НАТО, каквато е и България.
Да не би някои институции у нас да са забравили, че Русия ни е обявила за неприятелска страна?
Никой не твърди, че има доказателства или че вероятно руските тайни служби са замесени в смъртоносния инцидент с военния ни самолет, но защо подобна версия трябва да се изключва по презумпция? Не става дума само за умишлена техническа намеса, но и за възможност да бъде подадена погрешна команда чрез кибер манипулация, например. Възможно е, експертите знаят това.
Освен това само през 2016 г. руски военни самолети са нарушили над 10 пъти за един месец българското въздушно пространство.
Такива нарушения са извършвани и през 2023 г.
Пак през 2023 г. части от международните води на Черно море бяха "временно опасни" за корабоплаване заради учение на военноморските сили на Руската федерация. Става дума за нагло нарушаване на изключителната икономическа зона (ИИЗ) на България. Въпросните морски маневри продължиха необосновано дълго и бяха обявени от НАТО за „особено враждебни и провокативни“.
Някак в сянка остава фактът, че същият ден на катастрофата с американски самолет F-16 в база „Граф Игнатиево“ (отдавна трябваше да е сменено името с това на пор. Списаревски, например…) летя българският президент и върховен главнокомандващ ген. Румен Радев.
Освен това самото авиошоу бе посветено на 20-годишнината от приемането на България в НАТО.
Разбира се, че целият този сбор от факти може да е случайност. Но може и да не е, нали? Защо с такава увереност се изключва всякаква възможност за злонамерена намеса?
За диверсионна дейност у нас прокуратурата, след силен обществен и медиен натиск, разследва руски офицери от военното разузнаване на Москва (ГРУ). Не само съмнения, но има и данни за тяхна съпричастност към редица взривове в складове за боеприпаси и други обекти. Руските служби това работят – да всяват хаос в различни държави, да налагат пропагандните тези на Путин и кръга му. Такъв е интересът на Москва, но той не е наш, с изключение на онези тук, които ги споделят и благовеят пред тях.
Би било в реда на нещата и съвсем професионално е версията за диверсия да присъства, а като не се открият доказателства – да бъде изключена. Това е принципно положение при разследването на произшествия от всякакъв род, когато има човешки жертви. Нарича „се принцип на изключването“. Такива са процедурите в цял свят и в тях няма нито преднамереност, нито набеждаване. Иначе въпросителните и съмненията ще се трупат, а обществото ще предполага, че нещо се прикрива.
Прикрива ли се?
Не съм експерт, затова търся мнението на хора, които професионално разследват авиокатастрофи. Например в методологията на Националното управление на САЩ по безопасност на въздушния транспорт има текст:
Научното изследване на събитието "Катастрофа" се състои от:
- наблюдение, описание, сравнение, експеримент и моделиране;
- анализ, синтез, индукция, дедукция;
- аналогия, хипотеза и абстракция;
- математически методи - измерване, изчисляване, геометрично конструиране.
В България има доказани експерти, някои от които от години са част от международни екипи, които разследват злополуки и катастрофи в авиацията, включително военната. Защо да не бъде потърсено мнението и на чужди специалисти?
Защото една от реакциите на военните бе доста странна - да бъдат изтрити записите, видеата и снимките, запечатали последните мигове от фаталния полет на учебния самолет L-39 на 13 септември.
Дали ако в САЩ бяха изтрили записите от това, което се случи с кулите близнаци в Ню Йорк, щеше да е възможно разследването и да се стигне до всичко, което вече е известно за терористичния акт. Сравнението може да звучи пресилено, но става дума за смъртта на двама достойни може – те заслужават само истината.
Медиите не търсят сензации, както често се опитват да внушат структурите, овластени от закона да извършват разследване в подобни ситуации. Това е погрешно и дори манипулативно. Да, има журналисти, които задават понякога нелепи и глупави въпроси (поради незнание и липса на опит), но това не е „търсене под вола теле“.
Болезнените теми, свързани с българската армия и нейната боеготовност, отдавна чакат решения, които все не идват. Въоръжените ни сили страдат от недокомплект, което е тежък проблем. Също толкова голяма беда е и модернизирането на частите на парче. Малко за авиацията, едно парче за флота, хайде малко техника и за сухопътните войски… Така не става.
И какво като имаме генерал за държавен глава? Да приема паради и да държи прочувствени слова на празници – това ли е задължението му към войската?
В случая дори не е важно това, че той открито подкрепя руската страна, която е агресор, нахлул в суверенна държава. Става дума за процедура, която е част от протокола за разследване на авиокатастрофи в много страни. Самият Радев би трябвало да настоява за проверка и на версията за умишлена намеса и предизвикване на фатални последици.
И не е вярно, че в такива ситуации думата трябва да се дава само на експерти и професионалисти. Проблемите и причините за едно такова сериозно произшествие засягат не само военните, но цялото общество. Всеки български гражданин съпреживява трагедията с наши пилоти и военнослужещи, където и да се намират по време на служебните си задължения. Затова именно обществото има всичкото право да настоява за отговори не само от ръководството на ВВС, професионалното и политическото ръководство на армията, но и от всички политици, които залисани в собствените си игри и интриги за власт, оставиха въоръжените ни сили да оцеляват както могат. Безброй пъти е говорено за малкото летателни часове, за нуждата от модерна база за обучение, защото военните самолети са плод на последните технологии, измислени от човека и пилотирането, поддръжката и съхраняването на тази уникална техника изисква уникални усилия и умения.
Няма да се изненадам, ако и този път разследването продължи с удължени срокове – вече се говори, че срокът е недостатъчен, - докато други събития изместят случая от списъка на важните новини.
Двама обучени и мечтали да бъдат пилоти завършиха трагично живота си. Задължени сме пред тяхната памет и драмата на близките им – роднини, колеги и приятели – да настояваме за прозрачност в разследването и стигане до истината за трагедията каквато и да е тя, дори и да е болезнена.
Огнян Стефанов
Моля, подкрепете ни.