Разколебаната държава

Явор Дачков трябва да почерпи: не напразно го е овайквал на десетки страници в “Гласове” и “Галерия” – този Робин Худ на българския преход, този Невинен мъж с голямо “н”.

Трябва да почерпи прочее и Теодор Дечев (ако не си спомняте кой е: заместник на Алексей в ССИ и... кандидат-кмет на зелените при местните избори в София) – не нахалост сбираше граждански комитети от тьотки и плевенски учителки в защита на боса си.

Трябва да почерпят и именитите ни доктори – и техните тревожни експертизи дадоха своя тласък за справедливостта – и сега скъпоценният им пациент ще може да си оперира сливиците в която си болница иска.

Цветан Цветанов обаче няма да почерпи. Взеха му любимата играчка – Октопода. Направиха го – както един вестник находчиво спомена – на трипод.

Няма да почерпи вероятно и Бойко Борисов. Той си знае защо. И вероятно внимава и Ангела Меркел да не го узнае.

Лошото е, че нещичко се поназнайва и от други лица. От току-що опущения ОЗ октопод например. Не случайно той спомена на излизане, че това обвинение му било натресено, за да се прикрие истинския октопод. А Тракторът владее уличните врътки и кофтарските номера не по-зле от бат` Бойко. И знае как се въдят октоподи. Тъй че: жега! Нищо, че наближаваме средата на гадния октомври.

И вероятно поради жегата настъпва голямото разколебаване. Разколебано е обвинението: казусите му горят, а пипалата октоподени се ронят. Без съмнение това дело е прекрасна илюстрация за българското правосъдие: при неговото започване доказателствата били много по-убедителни, отколкото при неговия финал. Пита се – какво са правили тогава прокурорите и следователите в течение на цели осем месеца? Какво са правили – с многобройните си екипи и със съдействието на цялото МВР, оправдало бюджетното си благоденствие с това и още няколко все тъй злополични дела – след като Димитър Златков, журналист от “Уикенд”, е свършил много повече работа от тях в книгата си “БГ октопод”, очевидно написана в същия период от време. Да вземат поне да прочетат – там има факти и доказателства за поне десет октопода!

Съдът също е разколебан. Най-вече той – и дотолкова, че различните му инстанции вземат противоположни решения в рамките на няколко дни само. Очевидно големи колебания са витаели в главите на апелативните съдии Камен Иванов, Надежда Трифонова и Невена Грозева – та да стигнат до обоснованото мнение, че Алексей Петров вече не бил така опасен, колкото в началото, когато биде закопчан с много шум и ярост – и с много PR реклама и прогнози за светло безмутренско бъдеще.

Това съдебно разколебаване впрочем е от особено значение – защото се базира върху “разколебаните” според съда обвинения. Как биват разколебавани те? Ами чрез свидетели. Свидетели в полза на Алексей Петров, разбира се. Ина Лулчева, която се беше изхитрила да бъде адвокат и на Алексей Петров, и на пребития Огнян Стефанов (пребит – нека напомня, след един много особен разговор с Алексей в ДАНС, който е пряката причина той да потърси адвокатките услуги на споменатата дама), си знае работата. И е довела да свидетелствува в полза на българския октопод не друг, а Нешка Робева. Поради което свидетелските показания на Георги Петракиев Цветанов били разколебани. Нешка Робева му била дала пари назаем, а Алексей само си ги прибрал. Под формата на картини, които пък получил Светлин Русев.

Странно. Смятах, че апелативния съд като по-висша инстанция е и по-компетентен от първоинстанционния, а се оказа, че не е така. Същият този Георги Цветанов беше доведен от хората на Алексей Петров да свидетелства в негова полза – в едно от трите дела, които бившата барета заведе срещу мен (изгуби ги и трите, между впрочем). От пръв поглед си личеше колко се страхува – беше пребледнял, трепереше като лист. Каза, каквото искаха от него – че не е подписвал жалба до НСБОП, в която описва как е бил рекетиран, бит и ограбен от бившата барета, как цялото му имущество е било отнето. Отказа да припознае собствения си подпис под същата жалба.

Само че съдийката по това дело не се задоволи само с този негов отказ – и започна да му задава въпроси, свързани с точките на същата тази жалба. Питаше го точка по точка - например защо е прехвърлил акциите на “Плевен холдинг” на Алексей Петров, или по каква икономическа логика фирмата му “Геоком” се е оказала собственост на същия, имал ли е брониран мерцедес и какво се е случило с него – и тъй нататък, и прочее. В крайна сметка се оказа, че всички точки в мнимата уж жалба на Цветанов отговарят на истината, а всички прехвърляния са направени само заради черните очи на Алексей.

Съдийката не се разколеба и отсъди делото в моя полза – но виж, апелативните съдии очевидно не са били склонни да си задават подобни прости и логични въпроси – например как така цялото многомилионно имущество на един бивш банкер е било безвъзмездно прехвърлено на подсъдимия – и са били разколебани от кошаревстването на Нешка Робева (как пък не се сети никой да я попита с чие решение, за какво и срещу какво е дала на Георги Цветанов онези сто хиляди долара от касата на клуба по художествена гимнастика “Левски Спартак”). Били са колебливи хора, какво да ги правим.

По делото нямало данни Петров да е заплашвал Цветанов – решил съдът. Брей да му се не види! Сигурно е прехвърлил цялото си имущество не за друго, а за да набеди големия Невинен с голямото “н” – и сам си е гръмнал апартамента по-сетне. Впрочем до такъв извод стигна и самата прокуратура по времето на Филчев, която осъди Цветанов за набеждаване – и го прибра за месеци в ареста.

Съдът обаче е разколебан. И както е разколебан – действа. В полза на подсъдимия, разбира се. Пусна вече безопасния арестант да чака призовка в луксозния си дом на ул. “Арарат”, станала известна като Първа частна улица, да си пие виното с благонравните си съседи – с Филчев, Филко Славов и проф. Бориславов, ректора на УНСС например, и в компанията на любовницата си Ива Павлова – днес реален кокорбашия на “Лев инс”, на която мнимите израелски инвеститори са делегирали всички права.

За сметка на това никакви колебания не терзаят магистратите по отношение на един друг въпрос – какви ще бъдат свидетелите срещу Алексей Петров, ако евентуално неговото дело бъде добутано до съдебната зала. Как какви? Ами разколебани, разбира се!

Тази разколебаност очевидно е позната на вътрешния министър Цветан Цветанов, който даде съответния пример с други едни свидетели – дето на секундата забравили какво означава думата “показания”, след като Антон Петров-Хамстера бил освободен от съда. Ами да, така става.

Поради което и Цветанов е май нещо разколебан. Е, да, опитва се да ни убеди, че домашният арест не бил оправдателна присъда – само че се опитва тихичко, под сурдинка. Няма и следа от някогашния патос. Да му го припомним ли? Ето какви ги говореше при ареста на Алексей: “Октопод” е операция, която дава начало на борбата с организираната престъпност, корупцията и срастване на организираната престъпност с държавния апарат.”

Е – къде е сега “началото на борбата с организираната престъпност”? Нема го. Изчезна като топчето в играта “тука има – тука нема”. И остави посланиците в София – и най-вече американския такъв, с увиснали ченета и слисани физиономии.

Е – как да не се разколебаеш при това положение. Ето – и самият Бойко, големият мъж – е разколебан. При това не от пускането на Трактора, съвсем не. Разколебан е още от преди това – и е зареден с минималистични очаквания – като да става дума за процентите на социалната ни осигуровка в разговор със строги синдикални мъже. Вижте го само какви ги е изрекъл още преди месец: “Фактът да отидеш в съда да ти повдигнат обвинение е достатъчен като наказание. Това вече се е отразило негативно върху имиджа, професията на човека.”

Чаткисвате ли? Досегашното било достатъчно; да му турим пепел, Алексей, като един истински мъже и съзнателни граждани. Да влезе следващият!

Тъй де, няма да си играем тук на престъпление и наказание. Арестът е наказанието, не пандиза. Пандизът и без това е претъпкан, а се намираме в криза и не можем да строим нови. (Ще строим спортни зали поради което – за голема жалост на леви и десни михлюзи.)

И така – всички са разколебани. И самата държава е разколебана. Толкова разколебана, че се люлее от колебания. И някой ден ще се срути – право върху главите ни.

Едвин Сугарев