Рокфелер обедня за 10 минути в България - ето как

Скъпият гост бе посрещнат от брониран Mercedes-Maybach S600 Guard. Рокфелер, който вече е от категорията на в-к „Трета възраст“ не скри учудването си. Погледна преводачка от правителствения екип по посрещането, която му прошепна деликатно: „Имаме няколко на разположение от тези, чувствайте се като у дома си“.

Милиардерът бързо пресметна: „Трябваха ми 43 години денонощна работа за да мога да си позволя подобно нещо, явно тия момчета са открили петрол колкото в цял Тексас или имат диамантени мини в Родопите…

По пътя от аерогарата към Министерски съвет собственикът на митичната компания "Стандарт Ойл" се оглеждаше любопитно – сградите край „Цариградско шосе“ го връщаха в спомените му от миналото, когато в Америка се строяха първите блокове-общежития за работниците от рафинериите му. Някъде в периода на Априлското въстание…

Премиерът на държавата, едър мъжага с навити ръкави като чикагски месар, го посрещна пред кабинета си и го сграбчи в мечешка прегръдка. „Добре си дошъл, братиньо! Откога те чакам. Имаме работа с теб, да знаеш!“

Рокфелер се смути – досега го бяха прегръщали само жени. „Явно такъв е обичаят в тази страна“, - мина му през ума.

-         Севдо, донЕси кафенце на моя приятел Джон, че имаме важен разговор. 

Появилата се като сянка жена в рамките на вратата изсумтя нещо, врътна се и изчезна. Държеше камера в едната ръка…

Домакинът започна направо. Преводачката едва смогваше да превежда.

-         Глей сега: ти имаш много фирми и все са много големи. Изкарваш яки пари, затова у нас има лаф: „богат като Рокфелер“. И аз съм като теб - имам си партия, имам си парламент, който ми е фирмата за закони и цяла държава си имам… Чух, че само една от твоите фирми я оценили на 500 милиарда долара. Браво! А аз блъскам 10-15 години, но имам само 4 милиарда. Затова си мисля, че е справедливо с теб да направим един бизнес, все едно идваш като инвеститор…

Виделият какво ли не през живота си Джон Рокфелер гледаше като човек, който е попаднал в небрано лозе. Премиерът забеляза объркването на госта и го успокои:

-         Не се стряскай, брато, схемата е проверена. Сега едно наше момче ще ти я обясни…

Вратата на кабинета се отвори и вътре влезе доста едър екземпляр. Зад него ситно пристъпваше дребно човече с очилца и проскубана брадичка. Кимнаха.

-         Мислех, че ще говорим за подпомагане на талантливи деца… - промълви основателят на „Стандарт Ойл“…

-         Анджък. Ние сме талантливите деца, - скромно отбеляза влезлият великан, - но ти предлагаме нещо много по-добро. Мои фирми ще изкупят твоите. Уредили сме кредит от една държавна банка. Ще прибавим и едни археологически черепи - много са скъпи. Даде ни ги един наш приятел, който сега ни е неприятел... Моите медии ще опишат сделката като сделката на века. Няма да се плашиш - осигурили сме ти охрана от НСО, за да не харчиш пари за гардове. Българската държава ще поеме масрафа. Ако ти се струва малко, през парламента ще ти отпуснем няколко концесии за плажове на Черноморието. Ще подпишеш, а ние ще се разплатим по-късно, че сега има някакви тъпи протести... Можеш да си спокоен - държим на думата си!

-         Абе вие луди ли сте?! – старият Рокфелер едва сдържаше гнева си.

Едрият, леко брадясал млад тулуп, бавно се наведе над него и процеди:

-         Вече е решено, дядка! Ванката е пред вратата. Носи заповед за арест и обвинение, че си ръководител на ОПГ. В арестчето ще омекнеш. През това време ще ти превземем самолета, както превзехме един либийски кораб.

-         Справедливо е, - намеси се философски дребният с очилцата и брадичката, а погледът му тъжно се плъзна към остъклената витрина зад Премиера, в която се мъдреше бутилка 15-годишно „Маккалън“...

В този сюблимен момент премиерът се хвърли и прегърна госта както майка любимото си дете в първия учебен ден.

-         Братиньо, знаех си, че ще се разберем! Туряй подписа и да вървим да ти покажа какви магистрали съм построил, пречиствателни станции, спортни зали, стадиони… Ще уредя да си купиш футболен отбор, ако искаш. Един сега е позакъсал, евтино ще ти го дадем. Ще минем през околовръстния, оттам в Евксиноград. Ще хапнем, ще пийнем, девойки ще ни поиграят. Хубави хора сме и гостоприемни, да знаеш!

Рокфелер усети, че се задушава. Ужас скова тялото му, а един въпрос прониза мозъка му като шило за лед: "Кошмар ли сънувам, Господи, или съм попаднал в ада?! Какви са тия идиоти, мамка му"…

Започна да се тресе, а едрият хвана ръката му, постави в нея писалка и надраска нещо на един лист.

-         Готово.

В този момент на Рокфелер му причерня и изпадна в несвяст.

Дойде в съзнание на другия ден. Огледа се и видя, че го носят по стълбичките в самолета. „Най-после!“ – помисли щастлив милиардерът – било е сън...

-         Наши пилоти ще те закарат до Америка и после ще върнат боинга. Нали вече е наш… - бе гласът на Премиера. – Ако ти потрябват пари, ще ти изпратим, защото, нали, банковите сметки ти ни ги прехвърли. Но не харчи много, криза е. Хайде със здраве и много поздрави на Президента, моят приятел – чуваше дружелюбното бърборене на българския домакин.

След което припадна отново.

Така и не сполучи да каже на своите български домакини любимата си мисъл: Много хора се правят, че истината не съществува. Законът на природата не можеш да заобиколиш, и колкото по-рано го проумееш, толкова по-добре.

Бедни, бедни Рокфелер!  Защо не си умря спокойно във Флорида?

Д-р Димитър Попкутуев