Росен Плевнелиев и ада, който води след себе си

В него нищо не беше такова, каквото изглежда и всеки имаше нещо, което опитва да скрие. Нека кажа така – въпрос на време е всичко важно да бъде разкрито. Така е и при настоящия президент. След Консултативният съвет за национална сигурност от последните дни и взетите от него решения с категоричност може да се каже, че капацитета както на президента, така и на съветниците му е силно асиметричен на предизвикателствата, които за зла участ на нацията се оказват основно в сферата на националната сигурност. А съветник по националната сигурност на Росен Плевнелиев е седемдесет и кусур годишният ортодоксален партийно-номенклатурен кадър на „Военно-административния отдел“ на ЦК на БКП Стоимен Стоименов.

С тема на дисертацията: „Партийното ръководство на Комсомола в БНА в етапа на изграждане на развито социалистическо общество”. Ето, затова е полезно да се чете Фрогнюз – тук за първи път излезе документирана информация по казуса „Стоименов“. Показахме с документи от архива на ЦК на БКП кой е той и за какво се е борил до 10 ноември. Борил се е за комунистическо робство по цялото земно кълбо – нали това беше крайната цел на КПСС, БКП и другите сатанински производни. Секретар пък по националната сигурност на президента е лицето Васил Маринов, завършил школата на  Държавна сигурност в Симеоново. А сега внимание - Росен Плевнелиев назначи в края на януари 2012 г. за директор на Националната разузнавателна служба човек, който е бил кадрови офицер в Държавна сигурност преди 10 ноември 1989 г. Тази информация се знае от тесен кръг специалисти в сектора на сигурността.

Драгомир Димитров е служил преди тази дата в Първо главно управление-ДС, отдел 10. Знаете ли каква е била функцията на отдел 10 на ПГУ-ДС? Кадровите офицери там са работели по секретния щат на външното разузнаване на комунистическа България. Ето това е скандал, който съвсем скоро ще избухне, следете развитието му, тъй като предстои да падне параграф 12 от Закона за досиетата. 

Докога президентът на България ще мисли едно, ще говори друго, ще прави трето, а ще се случва четвърто и пето!  Този човек се гаври публично с избирателите и го прави с пиетет. С пиетет, защото нещо много започна да ми прилича на Гоце – имам съмнения, че ползват едни и същи имиджмейкъри. Същите сключени, но разрошени на обратно вежди, перчем и фалшиво загрижен глас, който не държи сметка за ръста. В тези неща трябва хармония и сдържаност. Получаваме изобилие от политически и кадрови глупости. Росен Плевнелиев започна мандата си с толкова престорен патос срещу Държавна сигурност и тоталитарния режим на БКП, че когато получих информация какви хора назначава в екипа си истински се ядосах. Не може с такава лекота да се предават хората, които са те подкрепили срещу кандидата за пореден мандат на Гоце – Ивайло Калфин. След избора на Плевнелиев, президентството изведнъж се напълни с ортодоксални, последователни, и, буквално допреди няколко месеца активни функционери на БСП. Нали разбирате, че аргументът за това как президентът бил обединител на нацията не работи в този случай? Какъв обединител е Плевнелиев, след като около него гъмжи от бивши висши функционери на ЦК на БКП, младежки активисти бесепари, както и от меверейци? Съветникът по националната сигурност  Стоименов, в чиито правомощия и задължения е цялостната подготовка на тези консултативни съвети допреди половин година е участвал в мероприятия на БСП. Вижте и преценете сами: на сайта на БСП-Слатина съветникът на „десния” Росен Плевнелиев се мъдри в компанията на ортодоксални комунисти в инициативен комитет за честване на 70 годишнината на ОФ. Това е абсолютен скандал! (https://bspslatina.com/wordpress/?p=1953). 

Росен Плевнелиев подписа указите за назначаването на поне дузина днешни дипломати, които имат зависимости от ДС и РУМНО. Това е пореден, грандиозен скандал поради фалша, който демонстрира. Сред назначените за посланици има човечета като бившия член на ръководството на ДСБ Константин Димитров. Той обаче, както повечето в ментето вдясно си е имал хрък-брък с ЦК на ДКМС или БКП. В периода 1984 – 1988 г. Константин Димитров е бил преводач в отдел „Международен“ на ЦК на ДКМС. Знаете ли на кого е превеждал там? На секретаря по международната политика на ЦК на ДКМС Николай Камов. После – ние сме били конспиративно мислещи. Няма конспирации, другарки и другари! Има отвратителен посткомунистически сговор и последователно предаване на хората, които са те избирали и гласували за теб. Сред назначените от Плевнелиев дипломати е и Александър Олшевски. Ето, виждате факсимиле от документ на комсомолската организация на студентите в МГИМО, където той е член на ръководството комсомолския комитет. Всяко от тези решения на президента би могло да доведе до импийчмънт във всяка отделно взета нормална страна от свободния свят. Тук Плевнелиев се превръща в най-овластения от протестите човек. А зад рамото му наднича грозното и разкривено лице на столетницата БСП – истински калейдоскоп на безчестието, съставен от най-важните му съветници. 

Jesus, та на този човек прессекретарят му Мария Иванова беше най-близката сътрудничка на червената вицепремиерка по време на тройната коалиция Меглена Плугчиева. Юридическата съветничка на Плевнелиев Наталия Киселова пък до преди година и половина беше от най-близкия кръг на Сергей Станишев –Киселова беше член на Националния съвет на  Българска социалистическа младеж, младежката организация на БСП. Преди няколко дни се завъртя като един от най-вероятните варианти за служебен премиер името на главния секретар на президента – Екатерина Захариева. Чакайте, та тя беше най-верния и близък човек на депесарския министър на екологията Джевдет Чакъров. Захариева беше шеф на неговия отдел „Правен“. След като се появи името и на бившия седесарски аварин Петър Стоянов търпимостта ми се сломи. Възможно ли е в България да има един човек във най-висшата публична власт, който да не е креатура на задкулисието? Реторичен въпрос. Доста хора си зададоха въпроса – аджеба, защо точно Стоянов пак се спряга. Нека обясня. Петър Стоянов, заедно с Цветелина Бориславова и Меглена Кунева са тримата български представители в много влиятелната, участваща в решаването на всичко важно в Европа, САЩи Япония „Трилатерална комисия“. Ето факсимиле от списъка на членовете на тази организация. Питате се откъде съм го взел. От официалния и сайт. Воала, Цветелина Бориславова е на стр.2, Меглена Кунева – стр. 4, а Петър Стоянов на стр. 7:
https://www.trilateral.org/download/file/EU_list_12-12.pdf

И не смейте да го наричате повече конспирация. Тази комисия кадрува, налага зад гърба на избирателя разни човечета на най-високите публични места, без самата тази Трилатерална комисия да е избирана от когото и да било. Тези хора нямат за интерес нашите интереси. Интересите им са рязко противоположни на всичко, което интересува българските избиратели. Затова и никога няма да ни допуснат да ги избираме. А когато и където се налага все пак да допуснат някакъв избор, тогава много вещи и обиграни политтехнолози ще ни налагат марионетки като Плевнелиев. Ето Ви снимка, направена в самото начало на една от сбирките  на Трилатералната комисия преди три години – виждате другарката Меглена Кунева и аваринът Петър Стоянов, заедно със съпругата си. След това заседание Меглена Кунева дава интервю за информационна агенция Фокус, където директно намеква, че е ненужно България и Румъния да строят две ядрени централи:

„Фокус: Г-жо Кунева, кои бяха сред участниците на тазгодишната среща на Трилатералната комисия между САЩ, Европа и Япония в Букурещ?

Меглена Кунева: Срещата беше много интересна, председателствана от Марио Монти - ректора на Университета Бокони и комисар в два мандата - по вътрешен пазар и конкуренция. Присъствието на Питър Съдърланд, Ишингер, министър- председателят и министърът на външните работи на Румъния, Елизабет Гигу, Лукас Цукалис, Марек Белка, президентът Петър Стоянов, много други забележителни политици даде плътност на дебатите. Кризата и икономиката присъстваха, но с толкова важните за нас политически изводи.

Фокус: Кои са основните приоритети на Балканския регион, според очертаните теми на форума в Букурещ?

Меглена Кунева: Ако трябва с една дума да изразя извода за нашия регион - не, няма достатъчно сътрудничество. И това трябва да е първата ни задача. Не само да го формулираме, а да му направим пътна карта. Кога, кой, как? Коя област да е първа? Умението да се правят приоритети е изкуство. Останалото са любезни приказки. Но политиката не е въпрос на любезност към външния свят, а на резултат „вътрешния” - за хората, които живеят в границите на държавите. Дори в енергетиката, която е дежурна тема за региона – погледнете - трите балтийски страни строят обща ядрена централа, ние с Румъния строим по една от двете

страни на брега на Дунав...” ( „Меглена Кунева: Без пари за образование, ние се обричаме на вътрешна суша”, информационна агенция Фокус, 17 октомври 2010 г., https://www.focus-news.net/?id=f16132 ). 

Към тази много непрозрачни структура, каквато е Трилатералната комисия, принадлежи и Цветелина Бориславова, която е основният  лобист за включването на Плевнелиев в правителството през 2009 г. Цветелина Бориславова е част и от абсолютно нелепата като политическо кръвосмешение група, наречена „Глобална България“, която от 2002 г. кадрува по най-арогантен начин в българската политика, стопанство и финанси. Част от хората там са доста известни, част не са. Всички обаче са обединени от култ към непрозрачността на миналото си, към господарите си. Съдете сами: за Левон Хампарцумян е говорено много, но колко хора знаят, че този човек през 1988-1992 г. е бил представител на съветски (през 1992 г. руски) логистични фирми в Канада! Съветски логистични фирми в Канада през 1988 г. – изводите са елементарни, всеки да си ги направи сам. В „Глобална България“ е и Огнян Шентов – шеф на Центъра на изследване на демокрацията. Също малко познат за широката публика човек. Ето какво казва за него моят архив – човекът е номенклатура на Секретариата на ЦК на БКП и е назначен с негово решение в Института по история на БКП. Пак ЦК, пак БКП, пак комунистическа номенклатура, пак задкулисие. Аман от тези. Бактън.

Чудно ли е тогава, че всичко в отечеството върви като лоша кавър версия на комунистическа България, след като целия висш ешелон на днешната българска публична власт е пряка и много безсрамна проекция на ЦеКа-то на БКП-то?

Антон Тодоров